Нежен скреж покриваше  зелената трева излъгалата се да поникне от задържалото се циганско лято. Вятър нямаше, но студът щипеше всяка част, които хората не бяха покрили по себе си.

Баба Пена беше подранила тази сутрин и вече се връщаше от магазина с натежала торба, пълна с продукти. Мина край двора на бай Илия и се провикна отдалече виждайки възрастния човек да шета нещо из двора:

– Стопли се а?

Бай Илия намести къскета се и добродушно се засмя:

– Бабо Пено, признай, че това лято не беше толкова студено!

Възрастната жена в същия дух му отвърна:

– Е, ти се студено ли искаш да бъде, нека се постопли малко.

Така двамата старци обичаха да се шегуват и с времето, и с болежките си. Чуеше ли ги човек, неволна усмивка пропълзяваше по лицето му.

Бай Илия не остана длъжен и продължи духовития разговор:

– Е, време му е вече! Наситихме се на хубаво време, нека малко и студът да ни позагрее.

– Наболедувахме се, сега да му мислят бацилите, като стегне студът, – каза баба Пена, укротила хумора в думите си.

– Време им е и те да се изпокрият и затрията, – съгласи се бай Илия.

Весели хора, с такива никога няма да ти е скучно. Нито студ, нито пек, дъжд или силен вятър ги плаши. Все ще нямерят нещо, с което да се пошегуват, да развеселят душата и стоплят сърцето.

Отдавна не бяха се виждали. Времето им бе отнело подвижността и посребрило косите им. Решиха да си побъбрят, но тъй като облаци забулваха небето и се канеше да вали, се приютиха в близкото заведение.

Седнаха на една маса и си поръчаха по чаша бира.  Спомените заваляха преди да рукне дъждът отвън.  Накрая стигнаха до тема, която бе посребрила част от косите им.

– Почти не познавам хора, които да нямат проблеми с брака, – изсумтя Ставри.

– За едни е проблем да се оженят, за други да се отърват от него, – засмя се Динко, като отпи малко от чашата си.

– Виж и днес се борим с отговорностите в брака, сакаш не се знае, кой е главата в семейството и кой трябва да се подчинява, – каза Ставри намусено.

– Знаеш ли колко се радвам, когато чуя, че двама са сключили брак и много ме боли, когато след години видя младоженеца с „новата му жена“, която представя като новата си приятелка, – въздъхва тъжно Добри. – И този хубосник между другото ми съобщава, че се е развел с жена си. Не си ли се питал, защо се появяват такива проблеми?

– Виж, днес трудно ще намерим връзка, която се основава на обич, – мрачно констатира Ставри. –  Станали сме прекалени егоисти, за да създадем такава връзка.

– Погледни днес младите хора, – махна с ръка Добри, –  какво търсят в партньора си? Те  не разбират, кой са те самите!

– Много е важно да имаш човек до себе си, който те обич. – продължи с разсъжденията си Ставри, – за да бъде наблизо, когато имаш нужда от утеха, подкрепа и помощ.

Добри не се стърпя и започна поучаващо:

– Чрез брака, човек се подлага на проверка. Открива какъв е.

Ставри заключи обопщаващо:

– Ако не уважаваш другите, не можеш да говориш открито и нямаш правилните ценности в живота, ще има много да патиш.

Дъждът беше спрял, а чашите отдавна стояха празни на масата. Двамата се надигнаха и се насочиха към вратата. Слънцето надничаше зад облаците, обсипвайки с лъчезарната си усмивка  окъпания град.

Първата такава алея се е появила в град Krommenie, Холандия. Откриването ѝ е станало след като строителите положиха първите ѝ 100 метра.
Велосипедната алея наречена SolaRoad е построена от модулни слънчеви панели с размери 2,5 на 3,5 метра, а на повърхността на панелите се намира защитен прозрачен слой с дебелина 1 сантиметър. Защитата добре пропуска слънчевите лъчи. Освен това издържа голямо натоварване, пробван е дори камион, устойчива е на дъжд, сняг и лед. На нея няма да се хлъзгат колелетата.
SolaRoad изпълнява всички замислени функции за нея. По нея се движат и граждани, а събраната енергия се подава на светофари, улични лампи и най-близките къщи.
Компанията планира да снабди със слънчеви панели още няколко десетки километра от велосипедната алея.

В Египет близо до Шарм ел Шейх се намира разноцветен каньон. Той е едно от най красивите места на нашата планета, удивителна забележителност на Египет
Самият каньон преставлява пролом с дължина 5 километра, а дълбочината му варира от 25 до 30 метра, а ширината до 10 метра.
Много отдавна там е станало земетресение, след което се образувал каньона.
Не случайно са го нарекли цветен. На неговите стени можете да видите забележителени фигури с различни цветове, от бяло до червено.
Свой принос за създаване на тази красота имат вятърът, който постояно духа тук и дъждовете, които доставят желязо за оцветяване на стените.
Отенъците на цветовете поразяват със своето многообразие. Даже гледайки ги, трудно може да се повярва, че не са творение на човешка ръка.
Но не всеки желаещ може да се наслади на тази красота. Трябва да притежаваш добра физическа подготовка, за да преодолееш петкилометровия маршрут с тесните и труднопроходими места.

Днес град Трир се намира на мястото на бившата Западна Римска империя, където има голямо количество древни обекти.
Перлата на съвременния град Трир е така наречената Черната порта, която се смята за най-голямата запазена антична порта в света. Тя е построена през 180 г, като част от крепосната стена на града и дълго време е служила като пропусквателен пункт за прииждащите в града.
Името си Черната врата е получила заради светлите блокове джербил, от които е напрвена, но са потъмнели от дъжда и ветровете.
Интересен е фактът, че такива блокове древните майстори изкустно изпилявали с пили от бронз, а после с помощта на лебетка, цялата маса достигаща шест тона, се закрепвала за стената с метални скоби.
Причината портата да е доста добре запазена и до днес, за разлика от много паметници от древността е, че в една от кулите на портата за известно време е живял монахът Симеон Трирсий от Гърция, който по-късно е канонизиран.
След смъртта му, портата е била частично преустроена в църквата.
През 1804 г. по заповед на Наполеон всички по-късни надстройка били отстранени, така била върната първоначалната форма на вратата.