Едно изследване доказа, че термити действат като спирачка срещу нахлуването на пустините в степни райони на Южна Америка, Азия и Африка.
В термитниците се натрупват хранителни вещества и влага, които чрез подземни проходи обикалят наоколо и проникват в почвата. В резултат на това, в непосредствена близост до термитника е добре развита растителността и тази екосистема е много устойчива на засушаване.
Растителността около термитниците се съхранява по-дълго и изчезва по-бавно.
Поради факта, че термитите позволяват водата по-добре да проникне в почвата, растенията се развиват така, както ако е валял дъжд. Дори и при по-сурови условия, когато растителността изчезне, нейното възстановяване е по-лесно. Докато има термити, екосистемата има по-голям шанс да се възстанови.
Изследването е проведено на термити от рода Odontotermes, които отглеждат гъби в гнездата си, но резултатите могат да бъдат приложени и към други видове термити, които увеличават достъпността на ресурсите около домовете си.
Изследванията показват, че климатичните модели трябва по-пълно да отчитат такива организми като термитите, които сами създават свои собствени местообитания.

Един човек отишъл при един мъдрец и го попитал:
– Имам кожни обриви, помогнете ми да се отърва от тях. Какво ли не правих? Използвах всевъзможни лекарства и лосиони, но нищо не помогна.
Мъдрецът му отговорил:
– Един човек какво ли не правел само за да спре теча от тавана си. Слагал кръпки на тавана, замазвал ги с боя, подлагал и железни парчета, но водата просължавала да си тече. Всеки, от който поискал съвет, качвал се на покрива, но давал съвети по своему. Така нищо не помогнало. Дъждът станал истинско проклятие за този човек. За това в дома му се умножавали кофите и легените. Намерил се един майстор, който не се качил на покрива, а на чардака. Там той видял няколко изгнили дъски и други дефекти …..
Така и ти трябва да намериш нужния специалист, който ще се справя със истинското заболяване, а не с неговия лъжлив отзвук.

Terra Motors предлага усъвършенствувано „зелено“ решение на проблема за транспорта в индийските градове. Електрорикшата е екологичен транспорт, който ще запази автентичността на азиатските градове.
Рикшата е неразделна част и запазена туристическа марка за много азиатски страни. Въпреки това, през последните години, все повече започват да се появяват бензинови версии на тези триколесни превозни средства, които създават смог и замърсяват  околната среда.
Японската компания Terra Motors е разработила иновативен модел електрорикша, която ще спомогне да се запази околната среда и да се спести от разходите за гориво. Тази кола може да бъде от голяма полза за стотици милиони хора в пренаселени и замърсени градове.
Според статистиката, в Индия рикшите осигуряват около 20% от всички пътувания. В допълнение към екологичните проблеми, този вид транспорт води до непрекъснато увеличаване броя на убитите в движението по пътищата. Ето защо на Индия е толкова необходим по-безопасен и екологично чист градски транспорт.
Електрорикшата R6 от Terra Motors е предназначена за индийския пазар и може да бъде първата лястовичка за развитието на устойчив градски транспорт.
Според компанията, на рикшата могат да се превозят шест души на разстояние от 100 километра с пълно зареждане на батерията. Максималната скорост на автомобила е 30 км / час, а това е напълно достатъчно, за претъпканите индийски градове.
Оловните акумулаторни батерии могат да се зареждат 80 % само за два часа, а пълното зареждане отнема седем часа. Като се има предвид тесните пътища на Делхи, японците правят възможно  завиването само на 3.2 m. В комплекта са прибавени чехли за дъжд, които могат да се обуят при неблагоприятни климатични условия.
Заслужава да се отбележи, че темата за създаването на модерни рикши не за първи път се разглежда от дизайнери и инженери. По-рано е създадена уникалната рикша Eclipse, създадени въз основа триколесен велосипед.

След няколко неудачни опита Мина нацяло се отчая, че някога ще срещне голямата си любов, но реши да опита и това.
На Нова година написа голямото си желание на лист хартия, въпреки че не хранепе големи надежди.
Точно за нова година се събра със цялото си семейство около празничната трапеза. Когато часовникът удари 12 часа, тя отново си пожела съпруг, макар и да не се надяваше на чудо.
От тогава измина половин година. Тя съвсем забрави за своето желание. В средата на деня по електроната си поща Мина получи странно писмо. Там пишеше:
„Ще се съгласите ли да приемете подарък следващия петък в шест часа вечерта?“
„Вероятно е някаква грешка, – помисли си тя“.
Странно, но в писмото беше посочено нейното име и фамилия.
Тя се опита да си спомни, кой и какво ѝ беше обещал, но за нищо подобно не се сети.
Мина позвъни на посочения в края на писмото телефон. Отговори ѝ приятен мъжки глас.
– Услуги за доставяне на цветя.
– Извинете, но тук получих странно писмо по електроната си поща…..
– Един момент сега ще проверя…… да на ваше име има поръчка, щом не сте се обаждали не мога да ви кажа нищо по въпроса…
Мина съвсем не познаваше мъжът на телефона, но поговори с него близо час. С нея той разговаряше леко и непринудено. Към края на разговора Мина имаше чувство, че познава Станчо от хиляда години.
Така и не се разбра кой е дал поръчката, но Станчо обеща да звънне на другия ден след като изясни нещата.
Мина с нетърпение очакваше неговото обаждане. Когато ѝ звънна Станчо ѝ обясни:
– Съжалявам, наистина е станала някаква грешка.
Мина много се огорчи, защото разбираше, че това е последния ѝ разговор със Станчо.
На другия ден той отново и позвъни и тя много се зарадва.
– Извинете, не искам да се натрапвам, но вие много ми харесахте, не искате ли да се видим някъде?
Срещата им беше върховна. Те се разхождаха из парка, ядоха сладолед. Дори и дъжда не им попречи. Станчо я спечели със своето внимание и любезност.
От тогава не се разделяха, а вечерите прекарваха заедно. В средата на лятото сключиха брак и сега от година и половина живят щастливи изпълнени с любов и грижа един към друг.
В очакване на Новата година, тя си спомни за желанието, което бе написала на лисчето преди две години.
„Трябва само да вярвам, когато си пожелае следващата година, да ни се роди син или дъщеря – помисли си тя и се усмихна“.

Описвайки най-загадъчните места на земята, не можем да не споменем за небе, което изглежда обърнато наопаки. Можем да кажем, че това е естествено огледало, което по площ достига десет хиляди квадратни метра.
В Боливия има пустиня, която много се различава от всички пустини в света.
В какво е нейното превъзходство и по какво се отличава от останалите?
Тази пустиня е необичайно в това, че е събрала множество солени блата. Следователно можем да кажем, че не съдържа пясък, а сол.
Изненадващо е, но тук има и вулкан, който действа. Там растат кактуси и има гейзери.
Тя наистна е голяма по размери
Но когато дойде дъждовния сезон, тя става още по-необикновена.
Докато валят дъждовете, водата не попива в земята. Така се създава гигантско огледало.
Много, които са били там казват, че създава впечатление, все едно небето се е обърнало с главата надолу.