Това време не е загубено. Взрете се и вижте възрастните хора, които ще пораснат от тях.
Престанете да им се карате и да им се ядосвате. Постарайте се да не ги упреквате и обвинявате.
Навреме ги изслушайте и разберете. Обградете ги с топлина и любов. Нека домът ви стане за тях крепост и място за защита.
Заедно с тях пробвайте и търсете. За всичко говорете с тях. Правилно ги направлявайте, без натиск.
Помагайте им в делата им. Научете ги да ви се доверяват. Всяка тяхна стъпка не проверявайте. Мнението и съветът, който ви дават уважавайте.
Децата са мъдреци, не забравяйте! Винаги се надявайте на децата си. Обичайте ги с цялото си сърце.
Така никога няма да ги загубите!

30 години е среден показател за възраст. Разбира се това не означава, че хората са умирали на тази възраст. Цифрата показва по-скоро високото ниво на смъртност.
Около половината деца умирали преди да навършат 2-годишна възраст. Ако човек успеел да прескочи детската възраст, той живеел повече от 30 години.
30 е действителната средна температура в болниците. Цифрата е доста ниска, ако сравняваме детската смъртност и смъртта през голямото количество войни и епидемии.
През 19 век с появата на идустриализацията, положението става още по-тежко.
В най-бедните райони на Лондон средната продължителност на мъжете от работническата класа спада до 16 години, но след това с напредване на медицината тази възраст се е увеличила.

През 1948 г. около Западен Берлин имало блокада. Единственият начин за снабдяването на града бил чрез въздушен транспорт.
Американският летец Гейл Хелворсен решил преди кацането си на летище Темпелхоф да спуска за децата пакети с лакомства, с помощта на малки парашути.
Скоро неговият пример последвали и други пилоти. Сладките били купени със средства, пожертвани от жителите на САЩ и Великобритания.
В пакетите обикновенно имало шоколад, дъвки и стафиди.
Ето защо самолетите доставящи тези товари до Западен Берлин  били наречени „стафидени бомбардировачи“.

Денят едва бе започнал. Слънцето се бе издигнало, но лъчите му още не жареха силно. Подухваше лек ветрец.

Художникът седна на страни и видя една група деца, които строяха импровизирани кули край реката.

– Деца, – извика им той, когато те бяха вече привикнали с неговото присъствие, – постойте така, не се движете. Всеки, който стои неподвижен за пет минути ще му дам двадесет стотинки.

Момичетата веднага разбраха и замръзнаха на местата си. Художникът започна с молива си да скицира, улавяйки характерите им, движенията и малките им фигури.
Някаква жена дойде и се загледа в заниманието му. След нея дойде друга жена и нещо прошепна ма момичетата, а на висок глас започна да ругае.

– Какво сте застанали там? Нима сте слепи? Това е самият дявол, той ще ви омагьоса …. Ще видите утре какво ще стане с вас ….

Момичетата запищяха, хвърлиха монетите, който им бе дал хубожникът и побягнаха.

След малко от селото пристигнаха около десетина мъже, настроени войнствено. Оказа се, че жените им бяха казали:

– До реката е застанал млад магьосник. Той пренася образите на децата на лист хартия, за да може после да ги отведе със себе си в тъмното царство.

Тълпата се успокои, когато художникът извади подпечатан документ. Лошото беше, че никой от мъжете не можа да разчете написаното на документа, за това изпратиха за даскала, единствения по-просветен човек на това място.

Когато дойде, мъжът хвърли един поглед на документа и го прочете набързо на глас, но мъжете наоколо нищо не разбраха.

– Какъв е този печат? – тикали мъжете пръстите си в документа, като го сочеха на учителя.

– Това е печата на Художественото училище в столицата.

Ефектът от думите му надмина всички очаквания. Тълпата замря,  дръпна се назад и започна да се разпръсква.

Всичко завърши мирно и тихо. За малко тези груби и яки мъже щяха да натупат „магьосника“ и то не на шега.

След това художникът можеше свободно да рисува по тези места цели две седмици.

Жена оглежда множеството килими и тъй като ѝ е трудно да реши какво точно да вземе, се обръща към продавачката за съвет:
– Бих искала да взема един за детската, но да не е марков. Какво бихте ме посъветвали?
– А колко деца имате? – попита продавачката.
– Седем, – усмихна се смутено жената.
– Седем! – ахна продавачката. – По-добре асфалтирайте пода!