Душата трябва да се труди ден и нощ. Придвижвай я от място на място, гони я от етап на етап, през пустини, срещу вятъра и през дълбокия сняг.

Не ѝ разрешавай да спи дълго в леглото. Вдигни я в ранни утринни зари. Дръж я здраво със юзди, не позволявай да безделничи и крака да клати.

Не проявявай снисхождение към нея, от работа нека не се отърве. В противен случай ще свали от теб, без жалост и това що носиш на гърба.

За раменете я хвани, здраво разтърси я, нека учи непрестанно, без отдих и безспир. За да живееш по човешки, учи отново и отново.

Душата е робиня и царица, работничка и дъщеря. Необходимо е непрестанно да се труди, за да създава и твори.

Беше прекрасен пролетен ден. Следобед. Димитър разхождаше кучето си из квартал.

По пътя срещна дядо, който бе излязъл с внучките си на разходка. Когато приближиха шосето старецът каза на по-малкото момиче:

– Не пресичай преди да дойда и да се огледаме!

Но малката лудетина тичаше към шосето без да се оглежда. Нямаше коли, така че мина безпрепятствено.

Дядото се усмихна и каза на Димитър:

– Все не слуша, какво да я правя.?!

Димитър сериозно се замисли: „Не постъпвам ли и аз така спрямо Божието Слово?Вместо да почерпя мъдрост и да живея според Него, все бързам. На всичкото отгоре съм напълно уверен, че мога да се справя с всичко сам.

Старецът изгледа изпитателно Димитър и сякаш прочел мислите му каза:

– Изправим ли се пред трудностите, едва тогава разбираме, че се нуждаем от Бог, за да преодолеем опасностите и изкушенията.

Димитър наведе виновно глава, а дядото продължи:

– За щастие Бог ни обича, прощава и е грижи за нас, дори когато не му се покоряваме. Аз обичам моята внучка, нищо че е палава, прощавам ѝ всички лудории и не преставам да се грижа за нея.

„Така е, – помисли си Димитър, дори, когато правим глупости, той плаче с нас ако сме се наранили, прощава ни и лекува раните ни. И това прави, защото ни обича“.

–

Веднъж на един от гастролите си Фигнер трябвало да пее своята коронна партия на Дон Хосе в „Кармен“. В деня на спектакъла, той се почувствал зле.

Частният театрален предприемач нежелаейки да отмени представлението, бързо се уговорил с втория тенор:

– За всеки случай се подгответе за изпълнението на Дон Хосе в тазвечерния спектакъл.

Вечерта Фигнер се почувствал по-добре и той уведомил театралния предприемач, че е готов да пее.

Предприемачът от радост забравил да предупреди тенора дубльор, който също се готвел да пее.

Завесата се вдигнала. Фигнер се появил на сцената и изведнъж видял, че от противоположния край на кулисите излиза вторият Хосе.

Фигнер изобщо не се смутил:

– Извинете, – казал той на дубльора, – вашият бик е следващия.

И запял все едно нищо не се е случило …

Мрачен снежен ден. Студеният вятър свистеше край ушите на хората и искаше да влезе под дрехите им.

Днес се смрачи много рано. Елисавета крачеше заедно с другите и от време на време разтриваше слепоочията си. Силно главоболие раздираше главата ѝ.

„Къде съм се забързала и аз, – каза си Елисавета. – В къщи ме чака толкова много работа, а децата пак са болни. Трябва да внимавам да им давам лекарствата точно на време, в последно време съм много разсеяна. В къщи е пълен безпорядък, нямам време дори да се обърна“.

И като си спомни за разхвърляните вещи, се разстрои.

Под краката ѝ локва. Тя не е колкото море, но бе достатъчна за да се намокрят крайниците ѝ.

Спомни си съвета на един психолог:

– Трябва да се настроите позитивно!

Но тя почти осезаемо усещаше сивотата около себе си. Опитва се да мисли: „Красиви са мокрите стебла на дърветата, с натрупалия сняг в клоните им …“

Но явно това не помогна. Мокрите крака и болките в главата набързо изтриха зародилите се естетически чувства.

Елисавета малко се стопли в маршрутката. Някаква дама до нея разговаряше на висок глас по телефона и обсебваше вниманието на всички в колата. Раздразнението нарастваше, готово да избухне в малък бунт.

На спирката се качи една бабичка. Порови в портмонето, погледна обявата за промяната на цените и въздъхна:

– Какво пак ли са дигнали цените на билетите?

И старата жена се насочи към вратата да слиза, тя не можеше да си позволи такъв билет.

До нея застана младеж и каза:

– Седнете, аз ще заплатя за вас.

Не изгря слънце, но изведнъж стана по-светло. Хората започнаха да се усмихват…..

Елисавета слезе от маршрутката. Тя видя как светлините на уличните лампи се отразяваха на пътя, а хората сякаш носеха със себе си само добри неща. Радост се разля в тялото ѝ, дори болката в главата намаля.

В къщи завари почистено.

– Мамо, – срещнаха я децата на вратата, – решихме да те изненадаме. А ти защо си така сияеща, сякаш чудо си видяла на улицата?

Да, тя бе видяла чудо не на улицата, а в маршрутката ……

Щастието в брака не се гради на това, което просто се случва, то е много повече.

Продължавайте да се държите за ръце. Повтаряйте си всеки ден един на друг: „Обичам те!“

Не спирайте да ухажвате жена си, след като медния месец е свършил.

Правете един на друг неща, които биха радвали другия, но това не бива да бъде по задължение.

Изказвайте признателност и благодарност един към друг.

Бъдете търпеливи и се постарайте да разберете партньора си.

Прощавайте и забравяйте всичко лошо, което вие е причинил другият.

Не е важно да се ожениш за нужния човек, а ти трябва да бъдеш такъв за другия.