Денят бе слънчев. Петър с приятелите отидоха на разходка с колелета си.

Изведнъж едно от момчетата забеляза, че в канавката нещо шава.

То извика:

– Там има нещо!

Това привлече вниманието на останалите. Те оставиха колелетата си и хукнаха към канавката.

Там лежеше куче, кокер шпаньол. Животното охраняваше пакет.

Това, което видяха в пакета, накара момчетата да потръпнат. Там имаше четири мъртви кученца. Те бяха скоро родени.

Благодарение на състраданието на момчетата кучето, което нарекоха Лена, бе настанена в един дом, където се отнасяха много добре с нея.

Навярно бившите собственици на Лена бяха я изхвърлили заедно с кученцата ѝ. Въпреки всичко кучето не се бе откъснало от малките, независимо от това, че бяха мъртви.

Казва се: „Искайте и ще получите“.

Един ден Светльо помоли един американски мисионер:

– Моля ви благословете младежкото ни служение с notebook.

Мисионерът веднага се съгласил, без да задава излишни въпроси, за вида, големината, марката на исканото от младежа.

Няколко ден по-късно Светльо получил като подарък  купчина тетрадки ….

В Ерусалим сега е зима и е студено. Често вали дъжд, а по-радко сняг.

Когато вали сняг, хора от всички краища на Израел идват да му се порадват.

След снега през деня можете да се насладите на топлината на зимното слънце.

Така че, ако идвате в Ерусалим през зимата (хореф, חורף), не си струва да взимате ски, но палто, ръкавици и шапка – непременно.

Сляпа девойка се мразела, че не вижда. Тя ненавиждала всички, освен своя любим приятел. Той винаги бил до нея.

Тя му казала:

– Ако можех да виждам, щях да се омъжа за теб.

В един прекрасен ден, някой станал донор и дал очи на девойката. Операцията минала успешно и момичето прогледнало.

И тя видяла своя любим.

Тогава той я попитал:

– Ще се омъжиш ли за мен?

Девойката била шокирана, когато видяла, че приятелят ѝ също бил сляп и му отказала.

Младежът си тръгнал разплакан, а след това ѝ написал писмо, в което имало само две изречения:

„Пази очите ми, скъпа. Аз винаги ще те обичам…“

Семейство Минкови се прибираха от една приятна екскурзия. Това бяха незабравими дни. Време, в което освен посещение на известни туристически обекти, имаше близко общение между членовете на това семейство. По време на тази екскурзия, те разговаряха за много неща, които искаха да споделят, но забързаното ежедневие им отнемаше това право.

Милена караше колата и се наслаждаваше на прекрасните природни гледки.

Изведнъж навлязоха в тунел. Тесните пространства притесняваха Милена, особено ако са тъмни. Страхът взе надмощие над нея. Стана толкова нервна, че започна да се задушава и поти.

Искаше ѝ се да спре колата и да даде да я кара мъжът ѝ, но бе много опасно да направят тази смяна веднага.

Камен забеляза колко е пребледняла Милена. Децата също усетиха, че майка им има някакъв проблем.

Камен посочи напред с пръста си и извика:

– Милена, погледни там има светло петно!

– Да, мамо, то се увеличава, – завикаха децата, – скоро ще излезем от тунела.

Милена се опита да се фокусира в светлата точка, която взе да се увеличава и започна да се успокоява. Скоро излязоха на открито и тя започна да диша спокойно.

По-късно Камен сподели:

– Понякога и аз се чувствам така, сякаш се намирам в тъмен тунел. Обзема ме страх, който ме изтощава.

– Но ако имаме силна вяра, – обади се малкия Гошо, – Бог ще ни изведе бързо от тъмнината и ще ни покаже светлината, която трябва да следваме.

– Такива преживявания ни правят емоционално и духовно по-силни, – добави Камен.

– Не сте ли разбрали до сега, – възторжено каза Елица, сестрата на Гошо, – че Бог е с нас в битките на деня.

– Да, – съгласи се Милена, – силата ни е от Него.