Двамата приятели отново се бяха събрали, да обсъждат и да споделят мислите си по един или друг въпрос. Днес на дневен ред бе ангажираността.

Марко наперено заяви:

– Ако не разбираме Божието дело в нашето творение, тогава нямаме истински смисъл в човешкото си съществуване.

– Ако нямаме истински Създател, – ухили се Митко, – ние сме някаква космическа случайност, дошла от нищото, отивайки за никъде.

– Все едно сме никой, без крайна отговорност или вечна ценност, – повдигна се на пръсти Марко.

– Е, това е депресиращо, – сбърчи нос Митко. – Хубаво е, че не е истина.

– Може да намерим временно удовлетворение в нещата и хората, но постоянно, дълбоко и пълно такова се намира само в правилната връзка с Бога, за Когото сме създадени, – добави Марко.

– Забележи, – отбеляза Митко, – не само нашето същество е създадено за Бога, но и делата ни са за Него. Ти и аз сме създадени, за да се посветим в служение на Господа.

– Това е така, – съгласи се Марко. – Например, Едемската градина не беше само място, където човек да живее, но и да служи.

След години на борба и молитва Филип най-после спря да пие.

Това не бе всичко.

Той отдаваше продължаващата си трезвеност на Божието дело в живота си.

Направи и няколко важни промени.

– Няма да държа алкохол в дома си. Ще внимавам в мислите и настроенията си. Ще се облягам на Господа. Не трябва да оставям място за изкушения или грях.

Филип знаеше, че трябва да бъде бдителен, защото атаките на дявола често са неочаквани особено, когато изглежда, че животът може да бъде по-добър или човек си мисли, че никога няма да бъде изкушаван в определена област.

По-добре да се подчиняваме на Бога и да „се съпротивляват на дявола“.

Най-добрият начин да му се съпротивляваме е, да стоим близо до Бога чрез молитва и време в Писанието. Когато го правим, Бог се приближава до нас чрез Своя Дух.

Димо държеше теста на сина си Тони. Резултатите бяха задоволителни.

Димо въздъхна:

– Поне е издържал.

Той помагаше на сина си по математика.

В последно време бе затрупан с домакински задължения, а и началникът му му даваше допълнителна работа, която носеше в къщи.

Така, че все по-трудно му се отдаваше и почти не му оставаше време, да помага на сина си по математика.

Обезсърчен, мислейки за починалата си жена, си каза:

– Нели, ти щеше да знаеш как да се справиш с нещата. Не съм толкова добър, колкото ти беше.

Може да се чувстваме обезкуражени в задача, която Бог ни призовава да изпълним, сравнявайки резултатите си с тези от друг сезон.

Нека се съсредоточим върху Господния план сега, защото делото и Неговата цел са Божи, а не наши.

Хората се променят и задачите се променят, но Божият план и цел за нас не се променят.

Пламен обясняваше:

– Огънят е химическа реакция, която освобождава енергия под формата на светлина и топлина. Ако има достатъчно въздух, гориво и топлина, огънят ще продължи да се разпространява.

– Това ме навява мисълта за Светия Дух, – отбеляза Павлин. – Ако Го оставим да върши работата си, Той няма да бъде угасен. Освен това този пламък няма да ни навреди.

– Ти всичко свързваш с Бог, – въздъхна недоволно Пламен

– Огънят има пречистваща сила, а Светия Дух най-добре може да ни пречисти, – продължи уверено Павлин.

– Огънят си е огън, а твоя Свети Дух е друго нещо, – сбърчи нос Пламен.

– Всеки от нас се нуждае от очистващото действие на Божия Дух, – настоятелно говореше Павлин. – Покани този Пречистващ огън да извърши делото Си в сърцето ти.

Пламен махна с ръка възмутено, а Павлин заключи:

– Макар и външно да тлеем, вътрешно се обновяваме ден след ден.

Двамата бяха на различно мнение относно огъня на Светия Дух, но Павлин крепеше надежда в сърцето си, че приятелят му Пламен някой ден ще откликне на Божия призив.

Жельо разсъждаваше на глас:

– На гроба на Исус бил отвален голям камък. Съботното мълчание даде повече въпроси, отколкото отговори. Учениците можеха само да скърбят и да чакат.

– Не съм привърженик на чакането, – въздъхна тежко Таньо. – Винаги държа да идвам навреме и да спазвам графика. Но честно казано и аз един път накарах да ме чакат.

– На всеки може да се случи, – повдигна рамене Жельо.

– Дъщеря ми участваше в научен семинар и трябваше да я взема, когато свърши, но загубих представа за времето и закъснях.

– Не ти е било добре, – съчувствено каза Таньо.

– Сърцето ми се сви. Силно натиснах педала на газта, а тя търпеливо ме бе чакала, докато баща ѝ престъпник най-накрая пристигна. Чувствах се ужасно, а дъщеря ми е имала усещането, че е изоставена.

– Така са се чувствали и учениците във събота през Страстната седмица, – направи асоциация Таньо. – Всичките им надежди и мечти били попарени, а сърцата им натежали от скръб и чувство на изоставеност.

– Все пак, през тази празнота и чакане Бог може да извърши най-великото Си дело, – отбеляза Жельо.

– Вероятно са изглеждали цяла вечност онези дълги часове на съботно мълчание, – леко се усмихна Таньо.

– Но в очакването можем да сме сигурни, че Бог работи, – твърдо заяви Жельо.

– Той ни кани да чакаме с Него и за Него, защото запечатана гробница не може да спре нашия Спасител, – възторжено обяви Таньо.