На Сава съвсем не му бе лесно. Той ръководеше група младежи. Той също бе млад човек и нямаше голям опит, не бе отглеждал деца в тинейджърска възраст.

Съмняваше се, че може да ги обучи правилно, че с положителния си опит може да им повлияе, за да не бъдат завлечени от пороците и удоволствията, които предлага света.

Искаше му се да останат добри и чисти, непокварени от злото в ежедневието.

Ходеха заедно на екскурзии, посещаваха музеи и забележителности, срещаха се с различни хора.

Един неделен ден Сава с младежката група посети един старчески дом. Какви ли не мисли минаха през главата му.

Страхуваше се младежите да не обидят възрастните хора, с шега или някоя подигравка. Различни възрасти, специфични разбирания.

Преди да тръгнат Сава наведе глава и се помоли:

– Господи, ти познаваш много по-добре сърцата на тези младежи, ти знаеш и хората, при които отиваме. Помогни ни да прекараме едно чудесно време с тези възрастни мъже и жени и да им занесем радост, топлина и много любов.

Когато отидоха момичетата помогнаха при сервирането на храната. След като свърши обяда, младежите сами намериха местата си сред това многообразие от възрастни хора.

Разговаряха и се смееха заедно с тях. Лора и Станчо им попяха, а Тони им посвири на китара.

Някои от момичетата поканиха част от възрастните мъже и танцуваха с тях. На възрастните дами също не им се размина. Младежи подхванали ги внимателно през кръста, танцуваха танго под звуците на китарата.

Валери бе седнал до леглото на една жена и ѝ говореше нещо, а тя топло му се усмихваше. Бонка бе отворила Библията си и обясняваше нещо на един заинтересован възрастен мъж.

Сава наблюдаваше младежите в действие и си каза:

– До сега не съм осъзнавал какъв потенциал имат тези млади хора. Те са жив пример за силата на Христовата любов, която променя хората.

Група мъже тръгнаха на поход. Вечерта седнаха уморени край пращящия огън. Всичко бе добре, но имаха проблем и това бяха комарите. Броят им бе огромно количество.

На мъжете им дойде до гуша от комарите, изгасиха огъня, за да не летят комарите към светлината и се пъхнаха в палатката.

След известно време един от тях, който се бе пийнал здраво,  погледна навън. А там светлинки летят.

Мъжът ужасен отново пропълзя в палатката и извика уплашено:

– Момчета!…… Комарите с фенерчета са се върнали! Нас търсят!

Завидяла една от ядливите гъби на другите по-големи от нея и се натъжила:

– Никой не ме забелязва. На никого не съм нужна…..

И ето какво измислила:

– Аз съм малка и невзрачна, но ще порасна голяма и тогава те ще видят.

И тя започнала да пие много дъждовна вода. Пила, пила щяла да се задави вече, но това, което искала, станало. Била по висока от белите гъби.

След това си намазала шапчицата с ръжда от една консервена кутия, която я направила червена, дори много повече от манатарките.

Сложила си и бели петна за украса.

Дошли в гората гъбари. Изведнъж някой от групата  извикал, след като видял наконтената гъба:

– Погледнете, каква интересна мухоморка! Ще я стъпча, да не би новаците да я сметнат за ядлива и да я откъснат.

И я смачкал, независимо, че нашата познайница станала голяма и красива.

В края на краищата не е важно как изглеждаш отвън, а какъв си отвътре ….

Експерти от Университета в Мичиган са създали гъвкаво устройство с дебелината на лист хартия, което не само генерира енергия, но, например, по време на движение на човек, работи и като говорител и микрофон.

Технологията може да се използва и в гласово активиране на системи за сигурност в областта на компютрите, дори и в производството на „говорещ вестник“.

В края на миналата година групата от разработчици са демонстрирали устройството във вид на лист под името FENG, което може да се използва за генериране на електроенергия за клавиатура, LED и LCD сензорен екран.

Изследователите са разширили възможностите на FENG. Сега устройството може да действа като микрофон и говорител.

За да демонстрира възможностите на FENG като говорител инженерите го вградили в флаг. Устройството се включва чрез усилвател към iPad.

FENG се състои от силициева подложка, сребро, полиамид и фероелектронен полипропилен.

Малко преди да затвори магазинчето си Вера Иванова забеляза група наркомани, които се въртяха наоколо. През нея мина Симеон, който имаше гастроном отсреща и я предупреди:
– Внимавай теб дебнат. Чакат те, да излезеш с парите.

– Какво мога да направя? – смути се Вера. – В магазина ли да нощувам?

Симеон вдигна рамене и излезе от магазина ѝ.

Във Вера настъпи паника. Скоро бяха обрали пощальон, който пренасяше пенсиите.

Пред гастронома седеше просяк, но една сутрин бе намерен пребит. Говореше се усилено, че наркоманите са го убили, за да му вземат събраните му пари.

Вера прехвърли в ума си много варианти.  Мъжът ѝ не можеше да я срещне, защото беше на работа. Децата се бяха изженили и отдавна не живеех в града.

Вера започна да се моли:

– Господи, на тебе уповавам, няма кой друг да ми помогне…..помогни ми, ……

След това сложи парите във вътрешния си джоб и излезе през вратата. Странно, но наркоманите като я видяха се разбягаха на всички страни. И тя без никакви пречки се насочи към дома си.

Крачеше по тъмите улици и се ослушваше във всеки звук, който ѝ приличаше на стъпки. Понякога се обръщаше да види, дали някой не върви след нея.

На едно по-осветено място срещна бившата си съученичка Клавдия Симеонова. Тя беше с мъжа си. Явно се връщаха от гости. Вера ги поздрави. След 20 минути, влезе вече спокойна в дома си.

На следващия ден Вера срещна отново Клавдия, която лукаво ѝ се усмихваше.

– Какъв беше този мъж снощи със теб? – попита Клавдия. – да не си си намерила любовник?

– Какъв любовник? За какво говориш?, – попита я Вера в недоумение.

– Не можеш да отречеш, ние те видяхме с мъжа ми, – настояваше на своето Клавдия. – Ти вървеше под ръка с висок военен. Хайде признай си, кой е този мъжага?

– Какво искаш да кажеш, – възкликна Вера, – Никакъв военен не е имало. Аз бях сама. Привидяло ти се е нещо.

Клавдия само се усмихна и хитро ѝ намигна. „Няма да те издам!“

Вера се замисли: „Кой е бил с мен? От него ли избягаха наркоманите? Това е пълна загадка за мен. Важното е, че моята молитва бе чута“.