Как мислите, колко време ви е нужно, за да преразкажете историята на САЩ, например от 1949 до 1989?

Певецът Били Джоуел е направил това за само за 4 минути и 47 секунди. Става дума за известния му хит „We Didn’t Start the Fire“ – „Не ние раздухахме огъня“.

Говори се, че в някои щати клипът на тази песен се използва  като обучаващо видео.

Някои критици казват, че песента прилича на реферат, написан в нощта преди предаването му.

Независимо от това сингълът „We Didn’t Start the Fire“ се превръща в един от най-успешните за музиканта. Той е заел 3-то място в американския хит парад.

Това е селище, което в миналото е било място , където живеели работници от фабриките за текстилната промишленост.

Колонията е извън Барселона, в община Санта Колома.

Това е уникално място, което ни запознава с индустриалното минало на района. Тук посетителите могат да открият шедьоври на модернизма, по-точно истинското бижу на модедрнизма – криптата Гауди.

На това място можете да усетите спокойна и несмущавана атмосфера, да почуствате ритъма на някогашния живот.

Тук няма бързане и суматоха. Сякаш времето върви с друг муден  и забавен ход.

За разлика от другите кореноплоди сладките картофи могат да се съхраняват продължително време, дори при високи температури.

В свеж вид сладкият картоф не се употребява в храната.

Един картоф може да достига до 8 килограма.

В редица страни на Африка сладките картоф са главен източник на препитанието им.

Световен лидер в отглеждането на сладки картофи е Нигерия. През 2012 г. в Нигерия са извадени 38 милиона сладки картофи, докато в Гана, която държи второ място по производството на културата е успяла да събере само 6,64 милиона тона.

Дамянка бе весела и пъргава на младини. Ходеше на работа, преизпълняваше нормата си, за което много ѝ завиждаха, най-вече за повечето пари, които получаваше.

Върнеше ли се в къщи, сръчните ѝ ръце приготвяха храна, перяха, чистеха, … Тя намираше време всеки да изслуша, да чуе как е минал денят му, да го утеши и насърчи, ако не е успял.

За това я обичаха много в къщи. Тя бе “безценна майка“ и „незаменима съпруга“.

Дамянка отгледа двама сина, гордееше се с тях. Израстнаха работливи и ученолюбиви мъже, намериха си добри момичета и създадоха семейства за пример, появиха се и децата, това донесе голяма радост за всички.

Дамянка бе неотклонен помощник на съпруга си, подкрепяше го във всяко от начинанията му, дори и когато грешеше, а след това вместо да го упрекне, казваше:

– Не се притеснявай, всеки бърка. Но от грешките си човек се поучава. Не гледай назад, няма да бъде все така.

Каква идилия!

Но се появиха болки в ставите и краката. Дамянка започна да се изморява бързо, а това ѝ състояние я плашеше.

Въпреки болките, тя се усмихваше на внуците и им казваше:

– Добре сега ще излезем на разходка, но преди това трябва да си взема „третия крак“.

Дамянка не се предаваше лесно, но на приятелката си един ден сподели с болка:

– Без този кривак никъде не мога да отида. Страхувам се, че някой ден краката ми нацяло ще откажат. Мазилата и таблетките вече не помагат, те временно заглушават болката. Всичко това е загуба на средства.

Приятелката ѝ я успокояваше:

– Годините ни не са малко вече. Всяко напрежение, безобидна травма от младежките и по-късни години, започват да се обаждат. Да се радваме на благовремието, което ни е подарено и още можем да се движим.

Дамянка въздъхна дълбоко:

– Знаеш ли, най-големият ми страх е, че ще се обездвижа, но още по-страшно ще бъде за мен да бъда в тежест на децата и внуците си. Иска ми се тъй както вървя, тъй да си отида, не искам да бъда бреме за близките си.

Колко много стари хора живеят с тези страхове, защото децата им забързани в мрачното си ежедневие, няма да могат да им обръщат достатъчно време.

Има много изоставени стари хора, за които никой не се грижи. Те са дали всичко на времето, за да бъде добре на околните, но сега са се превърнали в нежелан товар.

На тези застарели майки и бащи дължим много, време е да се погрижим за тях.

Евгений Лушпин е един от най-добрите руски художници на нашето време.

Вдъхновен от най- ярките и загадъчни времена на годината, той създава картини, от които навява свеж есенен въздух и романтика.

За основа на своите работи Евгений използва познатите градски пейзажи, придавайки им известна ирационалност.

В резултат на това зрителят се потапя в истински, но в същото време фантастичния свят, който като че ли е под властта на здрача.