Родината на този вид палма са горите на Амазонка. Тя е важна селскостопанска култура в Латинска Америка. От 1924 г. се отглежда във Филипините, а през 70-те години на 20 век в Индия.

Плодовете на палмата се варят около 3 часа в солена вода, като кората им предварително се назъбва. След това те се ядат топли.

Меката част на плода често се добавя в хлебните изделия. От нея се прави и алкохол.

Костилките на плодовете същи се ядат. Техния вкус наподобява на кокос.

Това дърво е известно и с това, че меката част от върха на ствола се яде сурова или се консервира.

В Пуерто Рико плодовете на тази палма се използват за фураж. Те са отличен заместител на царевицата.

Нарязаните банани придобиват тъмен цвят, тъй като повърхността на срязаното място се окислява. Това може да се избегне, като мястото се намаже с лимонов сок.

Плодовата торта ще бъде особено сочна, ако под плодовете се сложи слой извара.

Стъклени чинии ще блестят като кристал, ако се измият първо с топла солена вода, а след това се изплакнат със студена вода.

При разбиване на сметана, за да се добие устойчива пяна е необходимо кутията със сметана и купата, в която ще се разбива сметаната, да се оставят за 10 минути във фризера.

Месото сварено на малки парчета, ще бъде по-малко сочно и вкусно, от варенето на големи части от него.

Дървените подове добре се изчистват от смес съставена от 3 части речен пясък и 1 част гасена вар. Подът първо се натърква със сместа, а след това се измива с топла вода.

Няма съмнение, че хората се нуждаят от прясна вода, за да оцелеят. Тя помага при храносмилането и регулирането на други функции в организма.

А ако около нас има само море и няма питейна вода, можем ли да пием морска?

Алан Бомбар открил, че с морска вода също може да се оцелее, ако се пие по-малко, не повече от 950 мл на ден.

Така че на теория можем бавно да „научим“ тялото си да взема малко количество морска вода, но употребата на големи дози причинява необратими последици, дехидратация и дори смърт.

Морската вода изтегля влагата намиращи се в клетките на тялото.

Да пием вода от морето съвсем не е безопасно, защото тя съдържа бактерии, които водят до различни заболявания.

Съдържанието на сол в морската вода е твърде голямо, за да може организмът ни да я разгради.
Морската вода се отразява неблагоприятно на бъбреците, в резултат на което те могат да откажат да работят.

През 2018 г. Русия ще започне да разработва двигатели за космически кораби, работещи за сметка на електролизата на вода.

Проектът предвижда да се създаде до 2035 г. „ракетен двигател с малка тяга, работещ на течни и газообразни компоненти гориво, и продукти от електролизата на водата“.

Това гориво ще се произвежда директно на борда на космическия кораб с мощна енергетична постановка.

Проектът за изграждането на новия двигател руснаците са нарекли „Форсаж“

Михаил беше на почивка при свои близки. Там прекарваше почти всяко лято. Той живееш в един от големите градове във вътрешността на страната, но там няма море, за това бе и това гостуване.

Тук Михаил се препичаше и плуваше. Хората в това населено място бяха гостоприемни и топлосърдечни.

Но дойде края на почивката и Михаил трябваше отново да се върне в сивото ежедневие на многоетажния град.

Беше си взел билет предварително от летището. Самолетът излиташе в три следобед.

– По това време нямаше пиков час или натоварен трафик, – весело си каза Михаил.

Така той реши и удължи малко престоя, дори си позволи да хапне на вилата на чичо си.

Когато Михаил се върна да си вземе багажа от дома на една от лелите си, при която го бе оставил за малко, започна силен дъжд. Надигна се буря. А улиците се превърнаха в дълбоки реки. Това не беше обичайно за района, но се случи …

Колата едва пъплеше по улиците към аерогарата, по-скоро можеше да се каже, че плуваше. Една от улиците Михаил измина за половин час, а тя бе дълга около километър.

– Не, това е повече от, колкото можеше да се очаква, – удряше Михаил по волана и се ядосваше. – Така до никъде няма да стигна и ще изпусна самолета.

До него братовчед му, който бе дошъл да го изпрати, мълчеше, но и на него му кипна.

– Сякаш всичката вода се е събрала на тази улица. Виж колите пред нас, едва пъплят. Страшен късмет извади днес, Мишо.

По някакво чудо се добраха до летището, но стълбата бе вече махната от самолета, пътниците с багажа им бяха качена. Всички бяха по местата си, освен Михаил.
Вратата на самолета се затвори, а Михаил изтича да води преговори с ръководителя на движението. Запъхтян нахлу в стаята и каза:

– Господине, моля ви спрете самолета, за да мога да се кача. Времето бе отвратително. Едва се добрах до летището.

Мъжът го изгледа строго:

– Младежо, това не е игра. Има си строги правила, които са написани, за да се осигури безопасността на пътниците. Това не е маршрутка. Вдигаш ръка и те качва, а после слизаш, където искаш.

– Но аз утре съм на работа….

– Обадете се на началника си, че ще закъснеете.

– Но ….

Мъжът насреща не търпеше никакви възражения и прекъсна Михаил:

– Когато човек тръгва на път, особено със самолет, тръгва много по-рано от предвиденото.

Но Михаил изобщо не искаше да го слуша:

– Разпоредби, правила, не ми ги разправяйте тия. Дори и за малка дреболия сте отменяли полет, а друг път сте правили компромиси на различни хора, за да им угодите, но аз не съм важна клечка нали?

Мъжът го изгледа студено:

– Самолетът не е детска играчка. В него са се качили около 300 човека. Не мога заради това, че не сте предвидили време за неочаквани случаи, да спра излитането му.

Михаил излезе разгневен и ядосан на диспечера, и на времето. Всички му бяха криви за нещо.

Така или иначе времето бе пропуснато, а тази ситуация не можеше да се поправи. Освен това, парите, които бе дал за билета, бяха пропилени.

Наложи се Михаил да гостува още два дни на роднините си, защото въпреки летния сезон, времето се влоши и летището бе затворено.

Проливните дъждове и силният вятър дадоха достатъчно време за размисъл на Михаил.

Така и ние в живота пропускаме възможности заради това, че не сме действали по-рано.

Възможностите се изплъзват, а живота не се повтаря.