Тази година в групата за рисуване на 5-6 годишните бяха само 10 деца. Половината от тях бяха момчета. Това беше доста „весела“ група.
Имаше между тях едно момче на име Янко, което всяко второ занятие превръщаше в кошмар. Постоянно изпадаше в истерия, дърпаше за косите момичетата, разваляше работата си и унищожаваше тази на другите деца.
След всяко занятие го взимаше баба му. Елена Данаилова вечно се оплакваше от Янко на баба му.
– Днес заля рисунката на Катя, стъпи на листа на Явор, блъсна Станислав, …..
Янко навеждаше глава смирено надолу и тихо казваше:
– Ще се държа добре, обещавам! Само не ме отписвайте от групата.
Но това обещание действаше само до втората минута, а после … същото.
Янко рисуваше с удоволствие. Дори Данаилова признаваше, че се справя много по-добре от другите в това.
Но идваше момент, когато Янко решаваше:
– Тази линия е твърде крива. А червения цвят не е достатъчно червен…. Това на нищо не прилича. Изобщо не ми харесва ….. изобщо нищо не се получава.
Янко изхвърляше листа в кошчето и се опита да нарисува нова картина, но отново не успяваше.
След това със ярост се нахвърляше на рисунките на своите съседи. Започваше да разпръсква чуждите четки, замеряше момичетата с боички, …..
Колегите на Данаилова ѝ казваха:
– Защо го търпиш?
– Ако бях на твое място отдавна щях да го изгоня от групата.
– Той пречи на останалите деца.
Най-накрая Данаилова не издържа и позвъни на майката на Янко:
– Моля ви, елате приберете сина си, пречи на останалите деца да работят.
– Добре, идвам, – изненадващо за учителката се съгласи майката, – но при вас имаме още две заплатени занятия. Тях синът ми ще ги загуби.
Данаилова бе толкова ядосана, че бе готова да даде пари от собственото си портмоне, само и само да не вижда това момче на уроците си.
Все пак стигнаха до някакво компромисно решение:
– Добре, – каза Данаилова, – ще ви позвъня след една седмица и ще решим какво да правим.
След една седмица, учителката се бе вече успокоила. Тя започна по-трезво да разсъждава за ситуацията:
„От една страна той пречи на мен и другите деца, но той рисува много добре, над средното ниво за тази възраст, нищо че половината от времето го губи за други неща“.
Така учителката стигна до правилното решение и предложи на майката на Янко:
– Нека остане, но с едно условие, на занятието да присъства възрастен човек, който да го успокоява.
На следващото занятие дойде баба му. И това веднага даде резултат. Момчето се успокои, започна да рисува без да капризничи. Като награда, на бабата бе разрешено да чака Янко в коридора.
Веднъж дойде „да го наблюдава “ по-голямата му сестра Олга. Тя бе на около 18-20 години. Доста симпатична. Но лицето ѝ беше такова …. сякаш ѝ дължиш милион. Тогава учителката напълно разбра как се чувства Янко.
След първите три линии момчето разкъса листа си. Явно му бе тежко да рисува под такъв надзор. Когато Янко изпадна в истерия, момичето изобщо не успокои брат си, а стана и излезе от стаята.
След това Олга позвъни на майка си и ѝ каза:
– Янко е голям проклетник. Пак започна да крещи, да къса листовете си и да пречи на другите.
Родители обръщайте внимание на децата си. В крайна сметка, това което детето вижда, чувства и получава до петата си година, остава ярък отпечатък върху целия му живот.
