На стената в дома на Йошо висеше една странна картина. Веднъж Стефан му дойде  на гости и се вгледа в нея внимателно. Тя изобразяваше един мръсен скитник.

– Виж, – каза Стефан, – той седи в боклука, заобиколен от бутилки и кутии. В погледа му е запечатана тъга, но на устните му им някаква загадъчна усмивка.

– Та това е заради свежото бяло петънце, малкото цвете в ръката му, – каза Йошо. – В тази тъмнина и сивота погледа ти не може да не се фокусира там.

– Добротата на този външно отблъскващ на външен вид човек пази крехката красота на това цвете от разрушението наоколо, – въздъхна Стефан.

– Забеляза ли днес хората, които посетихме в затвора? – изведнъж подскочи Йошо. – Животът им е съсипан и все пак ….

– Тази картина, – каза Йошо , – винаги ми напомня, че Божията красота не може да бъде накърнена, независимо колко мръсотия има наоколо.

– Достатъчно е да погледна възрастен мъж, който чете Библия или да видя радостта на някой, който разговаря със семейството си, за да се убедя, че красотата е навсякъде около нас.

– Да, но трябва „да си сложим очилата на любовта“, – реагира веднага Йошо, – за да я оценим

– Можем да се научим да търсим Божията красота в обикновените неща, – възторжено възкликна Стефан.

– Можем да видим Бога в усмивката на непознат или да Го чуем в песента на някое врабче, – продължи Йошо.

– Хубаво е, когато живеем в Неговото присъствие всеки ден.

Когато видим снимка на някое питие в интернет, ние се замисляме: Дали е толкова вкусно, колкото изглежда?

След много опити, учените открили начин за изпращане на външния вид и вкуса на лимонадата чрез мрежата.

Група учени използвали сензори, определящи цвета и киселинността, за да получат характеристиките на напитката. След това чрез интернет ги изпращали на специална чаша с вода, където светодиодите възпроизвеждат цвета на напитката, а електродите нивото на киселинност, за да симулират усещане в устата.

Резултатът не бил идентичен с оригиналния вкус на напитката, главно поради липса на обичайната миризма и недостатъчна киселинност, но все пак близък до него.

Трябва да се отбележи, че лимонадата е перфектна напитка за такива проучвания, защото лесно може да се имитира.

По-нататъшните планове на учените са доста амбициозни. Те искат да изобретят „коктейл“, който може да възпроизведе мириса и вкуса на всяка напитка.

Масовото производство на изкуствена кръв може да спаси живота на хора с редки групи. Скоро тази идея може да се превърне в реалност.

Днес лекарите са в състояние да произвеждат червени кръвни клетки в лабораторни условия, но тяхното масово производство все още е само мечта.

Британски учени изглежда са намерили решение, те са разработили техника, която може да произвежда надеждно неограничен брой червени кръвни клетки. Нужно е да се създадат „безсмъртни“ червените кръвни клетки, които могат да се отглеждат в големи количества.

Най-големият проблем е привеждането на технологията за промишлено производство.

Учените са създали няколко литра кръв в лаборатория, но има голяма разлика между това количество и огромния обем, необходими за да се обслужи най-малко една болница.

Въпреки че Национална здравна служба във Великобритания планира да проведе пробни тестове за производство на изкуствена кръв още през тази година, новият метод няма да бъдат използвани в близко бъдеще.

Масовото производство, има вероятност да се фокусира върху хората с рядък вид кръв, които не винаги могат да разчитат на донорство.

Шляейки се по пазара едно куче размишляваше за тежката си съдба.

„Защо някой е щастлив и има всичко: приятел, каишка, пълна купа с храна, дом, а при други няма и една малка частица от това, което прави всяко куче щастливо…..

– Какво съм направи, Господи, – излая нашият познайник, – че си ме лишил от най-скъпото, което може да има едно куче – предан стопанин и приятел …?

Тъпотия, къде сте виждали куче да размишлява за съдбата си, освен това и да се обръща към Бога? Глупости, пълни глупости.

Да, животни, както и хората, които са предразположени към този вид емоции са тъжни, те чакат и вярват.

Резерватът „Большой Алтай“ е разположен на границата на Република Алтай и Източен Казахстан. Това е област, където не се извършва никаква дейност.

Площта ѝ е над 1,5 милиона хектара. Тук е фокусирано богато разнообразие на флората и фауната. Резерватът се обитава от 47 вида птици и 12 вида бозайници, включени в Червената книга на Русия и Казахстан.

В резерватът също растат 54 вида редки и 89 ендемични растителни видове. Това е първата за Русия и Казахстан охраняемата зона с висок международен статут.

Процесът на проектиране на трансграничен биосферен резерват е отнел повече от три години.

По-нататъшно развитие на охранителните дейностите тук ще се основава на принципите за постигането на баланс между опазването на природата и развитието на местните общности.

Според експерти, биосферен резерват „Большой Алтай“ може да служи като модел за опазване на биологичното разнообразие и екосистемите в контекста на устойчивото развитие на трансграничния регион на Алтай.