Слънцето едва бе показало съненото си лице зад облака, когато Мария побутна спящата си дъщеря:

– Хайде, Анке, днес ще вървим да копаем на Надка царевицата.

Девойката разтърка очи, скочи на пода и сбърчи нос:

– При Надка? Оная черната от долния край? Сложи тогава питка и сиренце в торбата, от нея нищо няма да взема да ям.

– Какво говориш, – изненада се Мария. – Ходила ли си някога у тях? Да, тя е черничка, но ….. сама ще видиш.

Анка вдигна рамене и последва майка си.

През цялото време копаха царевицата и изхвърляха бурените. Когато дойде време за ядене, Надка покани работниците на импровизираната маса под големия дъб.

А там се мъдреше голяма погача, със зачервена коричка и приятен аромат, печено пиле, баница, мляко в изобилие и какво ли още не. Всичко бе поставено на бяла покривка и бе подредено със вкус.

Мария погледна дъщеря си и ѝ намигна. Сякаш ѝ каза: „Видя ли? Какво ти казах? Да, Надка е мургава, но е сръчна и много чиста жена“.

Анка трябваше да признае пред себе си, че всичко бе много вкусно.

„Майка беше права, – помисли си девойката. – Понякога прибързано оценявам хората само по външни им вид. Каква голяма грешка съм допускала. Ето Надка, заради тъмната ѝ кожа е възприемах едва ли не за циганка, не че имам нещо против ромите изобщо, но когато майка ми каза, че днес ще работим на нейната нива си представих мръсни съдове, в които плава нещо подобно на храна“.

Когато свършиха работата Надка даде на всеки по една торбичка с яйца, хубави ябълки и бурканче мед, не забрави да плати на всеки за труда му.

Когато си тръгнаха Мария каза на дъщеря си:

– Такава е тя чиста, любвеобилна и добра готвачка.

– Щедра – допълни Анка – и с голямо сърце. Права беше за нея, майко. Не трябва да съдя за хората по външния им вид, за в бъдеще ще внимавам.

–

Новото сладко лакомство, което може да ви отведе в една от сладкарниците Патум Тани на Тайланд, изглежда наистина отблъскващо.

Сам по себе си кокосовият пудинг навярно е много вкусен, но е направен във вид на екстременти, при това доста реалистично.

Въпреки, че десерта струва само един долар, по очевидни причини, няма много желаещи да го изпробват.

Повечето от хората наричат новостта гадост. По-лоялните признават, че идеята е интересна, но да ядат такова нещо, нямат голямо желание.

Между другото тази сладкарница не за първи път „радва“ своите клиенти с нееднозначни лакомства.

Например, преди голяма реакция е предизвикал десерт, направен във вид на малкото на шар пей.

В Нижни Новгород е преминал фестивал на уличното изкуство „място“, където много майстори са представили работите си. Някои от тях са отбелязани като истински шедьоври.

Първо място е заел портрета на руския писател Максим Горки направен от тиксо, който е дело на уличния художник от Перм Александр Жунев.

Своето творение майсторът е направил по оригинален начин. Той е използвал мрежа и шест вида тиксо. Стилът е наречен „пиксел-тиксо-арт“. Той прилича на пошиване с кръстчета.

Много е подходящ за града. Картината се получава двупланова. Отдалече се вижда образа, а отблизо ярка абстракция от квадрати. Тиксото не е скъп материал, както боите и идеално подхожда по ширина за най-често срещаните мрежи.

Жунев е известен със своите оригинални работи. През 2009 г. е създал портрет на Сергей Есенин висок повече от 12 метра с площ 160 м² върху изоставен строеж  в Перм.

Но известност художникът е придобил след представянето на работата му „Гагарин. Разпятие“ на Денят на космонавтиката 12 април 2015 г.
На рисунката е изобразен първия космонавт Юри Гагарин разпънат на кръст.

На следващия ден творението било изпилено по заповед на заместник кмета на Перм, а съдът осъдил художника да плати глоба от 1000 рубли, с обвинение, че е увредил външния вид на сградата.

Инцидента с унищожението на това произведение предизвикал много бурна дискусия в обществото.

През 2016 г. Александър Жунев е създал от есенни кленови листа на стената на древна къща в Перм портрета на лидера на руска рок група Юрий Шевчук.

Жител на Пекин, възползващ се от това, че поради силните дъждове в някои райони на града нивото на водата се покачило, решил да спечели от това бедствие.

Тъй като хората, въпреки частичното наводнение на улиците, все пак трябвало да отидат на работа, а автомобилите в дадената ситуация се оказали съвсем безполезни, работникът любезно предложил своите услуги.

Решил, че в кофата на тракторът му се събират минимум 10 човека, новопоявилият се предприемач решил временно да стане лодкар, взимайки от всеки пътник, примерно, по 2,5 долара.

Тъй като това бил единствения изход от създалата се ситуация, много жители се възползвали от този необичаен вид транспорт.

Международен екип от учени и ентусиасти открили в една варовита пещера на едно от хърватските езера европейска протея – Proteus anguinus.

Поради бледорозавият цвят на кожата на животното, то е наречено още „човешка риба“, а заради малкия си размер – детски дракон.

Специалистите предполагат, че протеите могат да живеят и на още по-голяма дълбочина, защото те са в състояние да издържат на високо налягане.

За да наблюдават Proteus anguinus учените са сложили на няколко места на местообитанието им инфрачервени камери.

Животните могат да снасят яйца не повече от два пъти през десетилетието, а живеят до 100 години.

Протей изключително трудно се задържа в плен и поради незаконния им лов се смятат за уязвими видове.