Веднъж Били Брей, благочестив свещеник, седял до леглото на умиращ християнин, който през целия си живот се стеснявал да свидетелства за Христос.
Умиращият казал:
– Ако имах поне малко сили, щях да прославя Бога със силен глас.
Били Брей отговорил:
– Колко жалко е, че вие не Го славехте, когато все още имахте сили.
Много от нас в последните си минути ще се обръщат назад и ще видят пропуснатите възможности за свидетелстване. Тогава ще плачем, защото не сме позволили на време Бог да действа чрез нас. „Идва нощта“, когато вече никой не може да направи нещо.
Ако сте решили да изследвате Писанията, да отделяте време за молитва, да печелите души за Христос, да инвестирате своите таланти в Неговото Царство, то направете го сега.

Лоялността е качество, което недостига в нашето общество днес. Никой вече не е лоялен към нищо. Няма такова нещо като лоялност към марката. Хората не са лоялни към фирми, шефове или лидери. Те са лоялни само към себе си.
Това е станало традиционно качество. Но когато човек проявява рядкото старомодно качество като лоялност, той се открояват, а това е доста насърчаващо.
Лоялността е верност към Бога, когато се тества при неуредици във вашата работа.
Лесно е да бъдеш лоялен, когато всичко върви чудесно, но когато корабът потъва, тогава реално се разкрива твоята истинска верност. И понеже Бог е по-заинтересовани от вашия характер, отколкото от кариерата ви, вашата лоялност ще бъде тествана. Ако по време на бури, Той разбере до колко може да ти има доверие, може да ти даде по-голяма отговорност.
Сега това лоялност ли е? Получаваш красивата жена на шефа си. Мислиш ли, че тя ще кажа на съпруга си? Шегуваш ли се? Никой няма да знае. Щом има торта и вие трябва да ядете от нея. Нима можеш да бъдеш на отговорен пост и да нямаш флирт. Това е страхотно. Нищо лошо няма да ти се случи.
Сигурна съм, че вашият шеф е несъвършен, защото всеки човек е несъвършен. Сигурна съм, че не винаги сте съгласни с шефа си и че той греши.
Не отхвърляй лоялността си към шефа. Той ти се е доверил, когато е застанал над теб.
Бог гледа на твоята лоялност и я насърчава.

Да приемем, че някой е подарил на свой приятел диамантен пръстен, който струва много пари. Какво би си помислил този, който е подарил пръстена, ако след това при първата си среща с приятела му, той му каже:
– Какъв прекрасен пръстен ми подари. Аз ще го пазя и ще го скрия на безопасно място.
Такава глупост умът ни трудно би могъл да възприеме.
Но колко голямо е безумието на хора, които полагат всички усилия и постоянно се грижат за външния си вид и тялото си, дори и да е много красиво, неразбирайки, че в тях единственото съкровище е душата им.
Исус Христос оценява човешката душа повече от външността, видимия свят и за да я изкупи даде живота Си.
Човек може да се увлече по нещо красиво, но Бог цени вътрешното съдържание на това нещо – неговата душа.
Душата е безсмъртна, надарена е с разум и воля. Тя винаги разбира от какъв вид са всички наши чувства, съкровища на нашето мислене, източници на вътрешна привлекателност и красота, и до колко те са отражение на Бога.
Всяка човешка душа е уникално творение на неповторимия Майстор.
Тежко е на душата ни без Христос. Без Него тя прилича на дом без господар, град опустошен от враговете, кораб без кормчия, овце без пастир и болен изоставен от лекаря си.
Животът и мирът в душата ни са неразривно свързани с общението ни с Небесния Цар. Нека отдадем нужното място на Исус Христос в нашите сърца и души.

Коренът на всяка нерешителност е страха. Ние всички имаме различни видове страхове. Страхуваме се, че ще направим грешки и ще се злепоставим, че няма да можем да завършим това, което сме започнали. Страх ни е, че не сме достатъчно добри.
Всяко едно опасение ни пречи да вземем решения. “ Страхът от човека туря примка, а който уповава на Господа ще бъде поставен на високо“.
Не бива да се притеснявате за това какво другите хора мислят за дадено нещо, например, че всичко ще свърши зле, защото страхът от неодобрението е винаги по-лош от самото неодобрение.
Как да се отървем от страха? Има само един начин: Приемете го, и се движете срещу него. Или направите това, от което ви е страх най-много!
Единствената противоотрова срещу страха, е вярата. Трябва да се доверяте на Бог и да започнете да се движите.
Смелостта напредва, въпреки страха си. Куражът идва, защото сте уплашени до смърт, но вярвате, че това, което Бог иска да направите, можете да го направите.
„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.
Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти“.
Бог подкрепя тези, които се движат с вяра. Така че тук е въпрос, който трябва да си зададем: Кога е необходимо, да се доверяваме на Бог? Наистина ли му вярваме или чакаме, докато не опитаме нещо, което не може да се направим със собствени сили?
Не винаги знам какво решение трябва взема, но се подготвям и тръгвам с вяра. Избора определя съдба ни. Предай се на Господа, и Той ще ви даде мъдрост и смелост, за да успеете.

Точно както отсъствието на важни витамини в храната ни отслабва нашето здраве, недостатъчната молитва ни отслабва духовно.
В Библията се казва, „Непрестанно се молете“. Не е достатъчно просто да станете сутрин от леглото, бързо да отпуснете глава и да кажа няколко фрази. Това е малко.
Трябва да отделите специално време да останете насаме с Бога, да се обърнем към Него в молитва и да чуете това, което Той ще ви отговори чрез Словото Си.
Ако всеки ден отделяте достатъчно време за молитвата, то ума ви ще бъде наситен с молитва през целия ден.
За претоварената майка или много заетият човек това може да изглежда твърде трудно, но всяка минута, прекарана насаме с Бога е много полезна.
Но дори и при много голяма заетост можете „непрестанно да се молете“ в ума и сърцето. Можете да се молим навсякъде и по всяко време и Бог ще ви чуе.
Молитвата непрестанно обогатява живота на човека.