Тайната на личната промяна става, когато човек се изправи пред истината.
Нищо няма да се промени в живота ви, докато не разберете истината за слабите си страни, отношенията ви, вашите успехи и неуспехи, миналото и бъдещето. А тази истина е Исус Христос.
Зад всеки лош навик в живота ви стои лъжа. Ако имате дълг, това е, защото сте повярвали на лъжата: „Аз винаги ще мога да го изплати.“ Може би сте надценявали възможностите си или сте повярвали на лъжата, че имате нужда от много по-голяма къща, нова кола и т.н.
Библията учи, че личната промяна започва с истината. Тази истината ви освобождава. Исус Христос е истината. Неговото Слово е истина. Библията е Словото, а това означава, че Библията е истина.
Каквото чуете по телевизията или прочетете в книгите, не винаги ще ви помогне, защото това не винаги е истина. Но това, което Бог казва винаги е истина.
Божието Слово ви показва как да останете в Божия път.
Ето защо е толкова важно за вас да имате ежедневно тихо време със Словото на Бога. Нищо няма да се промени, докато не получите истината в сърцето си. Ако изградите живота си върху основата на лъжи, заблуди, измами или полуистини, вие никога няма да се промените.
Но когато се изправите пред истината и сте готови да отговаряте пред нея, вие ще започнете да виждате промяна в живота си.

На улицата сред локвите и калта едно полуголо дете притискаше с болка коремчето си. То бе гладно и трепереше от студ, но никой не му обръщаше внимание.
Оттам мина един мъж, той изобличаваше всички, думите му бяха остри и гневливи.
Видя детето и се ядоса. Възмутен мъжът се обърна към Бога:
– Защо позволяваш да се случат всичко това? Защо нищо не предприемаш?
На което Бог му отговори:
– Направих все нещо по въпроса. Създадах теб.

Много се обръщат към Бога в страх или по време на страдание, но когато минат трудните моменти, те отново се връщат към живот, който няма нищо общо с вярата. Живеят така, все едно няма Бог.
За някои вярата е синоним на „религия“. Те търсят тишината и спокойствието в храма. Много от тях още от детството си са участвали в религиозни ритуали, където всичко им се е струвало загадъчно и тайнствено. Но това е само повърхностно възприемане на нещата. „Религията“ може да осъществи някой прекрасни преживявания, но това не е същността на вярата.
Има хора, които смятат, че религията е полезна и необходима за нацията, обществото, семейството, за болните и умиращите, за да се поддържа морал, с други думи всичко се свежда до „ползата“.
Веднъж една жена ме посъветва как да изкореня злото от децата си със следните думи: „Кажете им, че Бог вижда всичко. Те ще се уплашат и повече няма да правят така“.
Но всичко това по-горе не може да се възприеме за вяра.
Вярата е осъществяване на очакваното, увереност в невидимото. Тя е стремеж, привличане към желаното, предчувствие за съвсем различно, отколкото е то, очакване за това, за което си струва да живееш.
Вярата в християнството не е резултат от разсъждения и проверка, нито мимолетно емоционално преживяване, но среща с най-голямото човешко очакване, което е невидимо за човека, но към което човек се стреми.
„А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат“.

Когато Бог иска да отстрани недостатъците от нас, той не махва просто с магическата пръчка, така че да се случи това веднага. Прави го постепенно. Когато Бог иска да направи една гъба, това му отнема шест часа, но когато той иска да направи един дъб, той работи над него 60 години.

Какво искате да бъдете гъба или дъб?

Святият Дух ще направи промени в живота ни много повече от всичко, което смятаме, че е възможно, но това няма да стане за една нощ.

Как израства църквата?

В хода на работата на Святия Дух и Словото на Бога, с подкрепата на малките групи, църквата става по-зряла, подобна на Христос, но не веднага, а с промяната и изгражднето на всеки един от нас.

Растете в духовна зрялост и се уподобявайте на Христос!

Бъдете по-силно емоционални, физически, духовно, психически и финансово, но го правете с правилната цел.

В Библията се казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината“. Това е начина, да станем подобни на Исус.

Хвърляме старите неща и неправилните начини, които ни отделят от познанието за Христос и започваме да работим върху новата си същност с помощта на Святия Дух.

Бог върши работата си в нас, без значение колко време е необходимо за това.

Здравко се чувстваше много виновен за случилото се. Баща му пристъпи към него и той се озова в прегръдката му. Зарови глава в гърдите му и се разплака.

– Татко, аз съм виновен за Ели.

– Знам, – спокойно каза баща му.

Здравко беше шокиран, но това, което чу от баща си му помогна да се успокои.

– Не цялата вина е твоя, Здравко. Ние с майка ти също сме виновни. Разбирам как се чувстваш сега …

– Ели ме дразнеше. Ядосваше ме. Едва я търпях. Мама ме накара да я придружа до магазина, но аз исках да си довърша играта на компютъра. Неохотно тръгнах с нея. Бързах пред нея, а тя едва ме догонваше. Чух я, когато каза: „Батко, изтървах си книжката, почакай ме да я взема“, но аз още по-бързо закрачих напред. Тя бе разтроена и се разплака…. И тогава чух колата ….

– Не я ли видя?

– Всичко се случи много бързо. Чух как изкърцаха спирачките. Ели извика. Обърнах се …. и я видях, лежеше като…., – трудно му бе да каже „мъртва“. – Съжалявам, татко, много съжалявам.

Здравко вдигна отчаяно очи към баща си. Очакваше да чуе гневни думи, но очите на баща му бяха пълни с тъга и болка.

– Здравко, всички допускаме грешки. Едни са едва забележими, но други нараняват тези около нас. В такива случаи сме готови да дадем всичко само и само да върнем времето назад и да променим ситуацията. Не можем да променим миналото, каквото и да правиш то няма да се заличи. Единственото, което можеш да направиш е, да спреш да мислиш за това и да погледнеш какво би направил сега и в бъдеще. Само Един може да прощава и изчиства вината ни и това е Исус Христос. А колкото до сестра ти, ще се молим и Бог чрез Своята безкрайна милост ще я възстанови.

Баща и син стояха вкопчили се в здрава прегръдка.

– Обичам те, Здравко, – прошепна бащата и притисна силно сина си до гърдите си.

– И аз те обичам, татко, – в очите на Зравко просветна искра надежда.