Когато Бог иска да отстрани недостатъците от нас, той не махва просто с магическата пръчка, така че да се случи това веднага. Прави го постепенно. Когато Бог иска да направи една гъба, това му отнема шест часа, но когато той иска да направи един дъб, той работи над него 60 години.

Какво искате да бъдете гъба или дъб?

Святият Дух ще направи промени в живота ни много повече от всичко, което смятаме, че е възможно, но това няма да стане за една нощ.

Как израства църквата?

В хода на работата на Святия Дух и Словото на Бога, с подкрепата на малките групи, църквата става по-зряла, подобна на Христос, но не веднага, а с промяната и изгражднето на всеки един от нас.

Растете в духовна зрялост и се уподобявайте на Христос!

Бъдете по-силно емоционални, физически, духовно, психически и финансово, но го правете с правилната цел.

В Библията се казва: „Да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината“. Това е начина, да станем подобни на Исус.

Хвърляме старите неща и неправилните начини, които ни отделят от познанието за Христос и започваме да работим върху новата си същност с помощта на Святия Дух.

Бог върши работата си в нас, без значение колко време е необходимо за това.

Здравко се чувстваше много виновен за случилото се. Баща му пристъпи към него и той се озова в прегръдката му. Зарови глава в гърдите му и се разплака.

– Татко, аз съм виновен за Ели.

– Знам, – спокойно каза баща му.

Здравко беше шокиран, но това, което чу от баща си му помогна да се успокои.

– Не цялата вина е твоя, Здравко. Ние с майка ти също сме виновни. Разбирам как се чувстваш сега …

– Ели ме дразнеше. Ядосваше ме. Едва я търпях. Мама ме накара да я придружа до магазина, но аз исках да си довърша играта на компютъра. Неохотно тръгнах с нея. Бързах пред нея, а тя едва ме догонваше. Чух я, когато каза: „Батко, изтървах си книжката, почакай ме да я взема“, но аз още по-бързо закрачих напред. Тя бе разтроена и се разплака…. И тогава чух колата ….

– Не я ли видя?

– Всичко се случи много бързо. Чух как изкърцаха спирачките. Ели извика. Обърнах се …. и я видях, лежеше като…., – трудно му бе да каже „мъртва“. – Съжалявам, татко, много съжалявам.

Здравко вдигна отчаяно очи към баща си. Очакваше да чуе гневни думи, но очите на баща му бяха пълни с тъга и болка.

– Здравко, всички допускаме грешки. Едни са едва забележими, но други нараняват тези около нас. В такива случаи сме готови да дадем всичко само и само да върнем времето назад и да променим ситуацията. Не можем да променим миналото, каквото и да правиш то няма да се заличи. Единственото, което можеш да направиш е, да спреш да мислиш за това и да погледнеш какво би направил сега и в бъдеще. Само Един може да прощава и изчиства вината ни и това е Исус Христос. А колкото до сестра ти, ще се молим и Бог чрез Своята безкрайна милост ще я възстанови.

Баща и син стояха вкопчили се в здрава прегръдка.

– Обичам те, Здравко, – прошепна бащата и притисна силно сина си до гърдите си.

– И аз те обичам, татко, – в очите на Зравко просветна искра надежда.

„Нищ“ в контекста на Стария завет е човек, който няма друга помощ освен от Божията. И това е така, защото този човек е под непосредствената защита на Бога.

Всеки праведник, който се отказва от несправедливо предимство и предпочита да бъде жертва, а не източник на агресия, може да бъде определен като „нищ“.

„Нищите по дух“ са смирените, а не бедните. Те доброволно са избрали своята участ, да изпълняват волята на Бога, без показност и парадиране.

Техните добри дела са продиктувани от Святия Дух.

Много често хората стават заложници на собствените си неправилни решения. Всеки ден сме изправени пред избор и избираме вместо полезното вредното. Едва по-късно осъзнаваме, че неправилното решение води до лоши последствия.

В живота на всяка крачка трябва да се взема решение. Някои от тях малко влияят, но други могат да изменят живота на човека.

Как постъпваш, когато трябва да вземеш някакво решение?

Най-важното смятам, че е търсенето на Божията воля във всяка ситуация. Моли се, Обърни се към Писанията.

Помоли Святият Дух да те насочи по правилния път. Бог те обича и Неговият път е винаги най-добрия.

Евдокия се размърда:

 –  Мислех, че тази среща има за цел да докаже, че Христос наистина е Господ?

Юстиниян я потупа по ръката.

 – Мислиш ли, че ние, християните, сме по-различни от другите? За да се присъедини към нас, човек трябва да признае, че е грешник и да разбере, че единствено Бог може да го промени. Нашият първоучител е Бог, но нашата общност е сбор от грешници. И аз включително!  – той се удари по гърдите. – Ние се караме, предаваме се един друг. Похотливи сме, крадем, убиваме.

 – Елена, майката на император Константин, разбира ли правилно това?

 – Елена гледа на християнската църква като средство да обнови империята и да сплоти народите в нея. Огромната армия от бедняци приемат нашата църква заради обещанието, което тя дава – вечен живот. Това е единственото им утешение в тази долина на скръб и сълзите. Християнската общност вече е била раздирана от противоречия. Нашата църква е на почти триста години, но още от самото начало сред нас е имало предателства. Един от учениците на Христа, Юда, го е предал. Петър се е отрекъл, че изобщо го е познавал.

Евдокия внимателно слушаше. Макар и да не приемаше християнската вяра, беше привлечена от учението ѝ.

 – Нашата църква , – продължи Юстиниян, – излезе от катакомбите. И вече не се крие под земята. Сега е време да премахнем несправедливостите. Преди десет години старият император Диоклециан започна най-жестоките гонения срещу християнската църква. Бесеха наши последователи. Навярно си чувала за ужасните зрелища във Флавиевия амфитеатър. Мъже, жени и деца бяха разкъсвани от диви животни.

 – Бях малка, – каза Евдокия, – но помня как баща ми криеше християнски символи. Една сутрин войници дойдоха и претърсиха дома ни.

 – Родителите ти имаха голям късмет – каза Юстиниян. – Други обаче не. Когато арестуваха християнин, даваха му възможност да принесе благовония пред някоя статуя на императора или пред римските знамена. Естествено, мнозина отстъпваха., изправени пред ужаса на смъртта и предпочетоха да се измъкнат.

 – И какво стана с тях?

 – Започнаха да ги наричат с подигравателното име лапси – падналите. Според някои членове на църквата, тези лапси никога не трябваше да получат опрощение. Други, включително и аз, мислехме, че това наказание е твърде сурово. Да, лапсите би трябвало да се покаят, но трябваше да получат и опрощение.

 – Лапсите най-лошите ли са? – попита Евдокия.

 – Има друга група грешници, наричани искариоти по името на Юда Искариотски. Тези мъже и жени не само се отричаха от вярата си, но срещу възнаграждение отвеждаха властите при други християнски общности. Навярно домът на баща ти е бил претърсен заради някой шпионин. Властите получаваха извънредно точни сведения къде да претърсват и кого да търсят. Много бяха арестувани, а част от тях бяха изпратени в Рим за екзекуция.