Евдокия се размърда:

 –  Мислех, че тази среща има за цел да докаже, че Христос наистина е Господ?

Юстиниян я потупа по ръката.

 – Мислиш ли, че ние, християните, сме по-различни от другите? За да се присъедини към нас, човек трябва да признае, че е грешник и да разбере, че единствено Бог може да го промени. Нашият първоучител е Бог, но нашата общност е сбор от грешници. И аз включително!  – той се удари по гърдите. – Ние се караме, предаваме се един друг. Похотливи сме, крадем, убиваме.

 – Елена, майката на император Константин, разбира ли правилно това?

 – Елена гледа на християнската църква като средство да обнови империята и да сплоти народите в нея. Огромната армия от бедняци приемат нашата църква заради обещанието, което тя дава – вечен живот. Това е единственото им утешение в тази долина на скръб и сълзите. Християнската общност вече е била раздирана от противоречия. Нашата църква е на почти триста години, но още от самото начало сред нас е имало предателства. Един от учениците на Христа, Юда, го е предал. Петър се е отрекъл, че изобщо го е познавал.

Евдокия внимателно слушаше. Макар и да не приемаше християнската вяра, беше привлечена от учението ѝ.

 – Нашата църква , – продължи Юстиниян, – излезе от катакомбите. И вече не се крие под земята. Сега е време да премахнем несправедливостите. Преди десет години старият император Диоклециан започна най-жестоките гонения срещу християнската църква. Бесеха наши последователи. Навярно си чувала за ужасните зрелища във Флавиевия амфитеатър. Мъже, жени и деца бяха разкъсвани от диви животни.

 – Бях малка, – каза Евдокия, – но помня как баща ми криеше християнски символи. Една сутрин войници дойдоха и претърсиха дома ни.

 – Родителите ти имаха голям късмет – каза Юстиниян. – Други обаче не. Когато арестуваха християнин, даваха му възможност да принесе благовония пред някоя статуя на императора или пред римските знамена. Естествено, мнозина отстъпваха., изправени пред ужаса на смъртта и предпочетоха да се измъкнат.

 – И какво стана с тях?

 – Започнаха да ги наричат с подигравателното име лапси – падналите. Според някои членове на църквата, тези лапси никога не трябваше да получат опрощение. Други, включително и аз, мислехме, че това наказание е твърде сурово. Да, лапсите би трябвало да се покаят, но трябваше да получат и опрощение.

 – Лапсите най-лошите ли са? – попита Евдокия.

 – Има друга група грешници, наричани искариоти по името на Юда Искариотски. Тези мъже и жени не само се отричаха от вярата си, но срещу възнаграждение отвеждаха властите при други християнски общности. Навярно домът на баща ти е бил претърсен заради някой шпионин. Властите получаваха извънредно точни сведения къде да претърсват и кого да търсят. Много бяха арестувани, а част от тях бяха изпратени в Рим за екзекуция.

Снегът е толкова бял, че на него всичко може да се забележи от голямо разстояние. Ако вземете най-бялото, което можете да намерите край вас, на фона на снега ще изглежда като мръсно петно.

Така е и с нашия живот. От време на време ние като че ли сме напълно нравствени и благопристойни. Ние сме доволни от факта, че не сме „такива, като другите хора“. Но в сравнение с Божията чистота ние сме мръсни и осквернени.

Въпреки нашите грехове и нечистота, Бог все още ни обича. И благодарение на тази любов, Той избра да ни даде такава чистота, която никога не бихме могли да постигнем сами.

Ето защо Той изпрати Своя Син Исус Христос, да умре за нас на Кръста. Само когато нашите грехове са били измити в кръвта на Исус Христос, ние сме били в състояние да се реабилитираме пред Бога.

Благодаря на Бога за това, че сега сте „бели като сняг“, защото „… вие измихте себе си от такива неща, ….. в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог“.

Забелязали ли сте, че в момента, в който установите целта в живота си, хората казват: „Кой мислиш, че си?“ или „Това не може да се направи“, или „Забрави за това“?
Противоотровата срещу съмнението е да послушаш гласа на Бога.
Представете си всички ония, които се присмиваха на Ной как казаха: „Този Ной мисли, че Бог говори с него, но той просто се е объркал и за това изгражда ковчег насред полето“.
Библията ни казва, че Ной послуша Бога. Той чу Божието предупреждение, че светът ще бъде унищожен и повярва. Това е, което вярата дава – сигурност за нещо, което не виждаме.
Така че Ноа не се обърна назад, отново да попита Бога, дали това е вярно, а построи ковчега.
Бог ще ви даде шанс в живота ви, някои хора могат да помислят, че сте луд, но трябва да се фокусирате върху това, което Бог е казал в Своето Слово, Библията.
След това, трябва да отидете и да изгради своя „ковчег“!

Живял някога един стар равин. Той бил известен със своята мъдрост и при него идвали много хора за съвет.
Веднъж при него дошъл един човек и започнал да се оплаква от злото, което причинява в живота му така наречения технически прогрес.
– Нима имат цена този технически боклук, – попитал той, – когато хората се замислят за смисъла и ценностите в живота?
– Всичко в света може да допринесе за нашето знание, не само това, което е създал Бог, но и това, което е направил човека.
– На какво може да ни научи железопътната линия? – усъмнил се човекът.
– Това, че само за едим миг можем да загубим всичко.
– А телеграфа?
– Това, че за всяка дума трябва да отговаряме.
– А телефона?
– Това, че там се чува всичко, което ние говорим тук.
Човекът разбрал думите на равина, благодарил му и продължил по пътя си.

Молитвата ни свързва с истинския Божий план за нас и за целия свят. С помощта на молитвата ние не само привеждаме своя личен живот в съответствие с Божията воля, но я правим и част от Божия замисъл.
Освен това, молитвата ни прави Божии сътрудници в работата за спасението на света, въпреки че не можем да разберем, как това се случва. Бог работи чрез нашите молитви.
Молитвата, която ни е дал Исус, завършва с думите: „Защото е Твое царството и силата, и славата, до века“. Нека да помним, че в молитва ние трябва да искаме Божията слава, а не да удовлетворяваме нашите егоистични желания.
Ако искаме Бог да отговори на молитвите ни, ние трябва да се стремим да прославяме Бога независимо от резултатите. Защото Господ каза на учениците Си: „И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина“.