Няма нищо по-важно от това, човек да се научи да обича.

В действителност, по това как се отнасяте с любов към околните, определя доколко изпълнявате съвършената Божия воля. Защото всички духовни сили се коренят в любовта.

Библията ни учи, че вярата действа чрез любов. Практически е невъзможно да се получи отговор на молитва, ако няма любов, налице е отказа да се прощава и човек е в разпра с ближния си.

Без любов вашите деяния няма да действат.  Вярата ще е бездействена и знанията няма да дават плод. Всички истини, които сте научили от Божието Слово, действат чрез любов. Те няма да принесат никаква полза, ако не живеете в Божията любов.

Любовта е търпелива и добра. Тя не завижда и не се превъзнася. Не е груба или егоистична. Не се обижда. Любовта „на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“.

Навярно всичко това звучи доста строго, но не се отчайвайте.
Бог е изпратил Святия Си Дух, да живее в нас и да ни научи да обичаме като Него.

Ако искате да живеете живот изпълнен с любов, започнете още днес.

В Индия, в един военен гарнизон, един войник повярвал в Бога. Той бил едър, силен и ловък. Другите войници се страхували от него. И ето този лъв се превърнал в агне.

По време на един обяд един от войниците казал:

– Сега ще разберем дали е станал истински християнин.

Взел една чиния с гореща супа и я изсипал върху гърдите на повярвалия в Бога войник. Това било жестоко и глупаво. Всички останали от ротата се възмутили и същевременно разтревожили, очаквайки избухването довчерашния лъв.

Но той спокойно разкопчал дрехата си и избърсал изгорените си гърди, а след това казал:

– Такова нещо съвсем не очаквах от вас. Но както Исус Христос, моя Спасител е търпял и аз ще претърпя, защото искам да бъда подобен на Него.

Всички били засрамени от постъпката на невярващия войник и от кроткия отговор на пострадалия.

От тогава войниците престанали да се боят от своя силен и як другар, даже започнали да го уважават.

Добротата украсява живота, разрешава всички противоречия. Чрез нея сложното става ясно, трудното леко, мрачното радостно.

Да се въздаде добро за зло съвсем не е лесно, но с Исус Христос това е възможно.

За да постигнете целите си, трябва да разбера как да поддържате ентусиазма си постоянно.

Ралф Уолдо Емерсън казва: „Нищо велико не се извършва без ентусиазъм.“ Трябва да имате страст, ентусиазъм или по-добре никога не започвай каквото ѝ да е.

Как да останем ентусиазирани всеки ден, въпреки трудностите, проблемите, натиска и критиките?

Позитивното мислене не е достатъчно.

Начинът, по който човек остава ентусиазиран за цял живот се крие в самата думата „ентусиазъм.“ Тя идва от гръцката дума ен Теос. En означава „в.“ Теос е гръцката дума за “ Бог“. Така че ен Теос означава да бъдеш“ в Бога „.

Когато си в Бога , ще бъдеш ентусиазиран. Това е вид ентусиазъм, който не се влияе от икономиката, времето или обстоятелства. Той е вечен, защото е обвързан с вечния Бог.

Симеон видя дядо Петър и бързо се насочи към него. Той обичаше да дразни и се надсмива над този благочестив старец.

– Изобилието от знания възпрепятства ли чистата вяра? – попита Симеон.

Той очакваше така да затрудни стареца.

– Отричането на познавателните усилия на човека в църквата се смята  за фалшиво учение, дори за ерес, – отговори спокойно дядо Петър.

– Има хора, които отхвърлят необходимостта от всякакво знание особено за християнството, – подметна Симеон.

– Нима е напразно делото на тези, които търсят знания в Божественото Писание? – засмя се чистосърдечно старецът.

– Те казват, че Бог не иска нищо друго освен добри дела. И че е по-добре да се живее без да се любопитства много.

– От създанието на света това, което е невидимо у Бога, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно и разбираемо чрез творенията Му. Изучавайки ги, ние разбираме, че има Творец, Който е създал и самите нас.

Симеон се ядоса, че не можа да „надговори“ стареца, удари с юмрук по близкото дърво и се отдалечи по пътя.

Михаил не се отказваше лесно. С каквото и да се захванеше все искаше да стигне до същността му и да разбере всичко.

Често влизаше в спор с дядо си Данаил. Старецът търпеливо изслушваше буйния си внук и съвсем не му се сърдеше.

Днес Михаил отново бе настроен философски, за това отиде при дядо си. Целта му бе да разреши някои въпроси, които силно го вълнуваха.

Когато дядо му видя как се е забързал към него си каза:

– Сякаш огън гори под краката му. Явно пак не може да се помири с някоя своя мисъл.

– Здравей, дядо, – поздрави весело младежа.

И без много да чака, започна направо:

– Науката е доказала, че няма Бог. Защо тогава има толкова вярващи хора в света?

Дядо Данаил въздъхна:

– Науката никога не си е поставяла подобна задача. Тя само изследва фактите и явленията, които се наблюдават в този свят.

– Не омаловажавай ролята ѝ, – закани се с пръст Михаил.

– Всичко, което излиза извън границите на този свят не е обект на научно изследване, – каза спокойно дядо Данаил. – Ето защо, основната религиозна истина – съществуването на Бог, не може по принцип да бъде предмет на научно опровержение.

Михаил се почеса по главата и се замисли върху думите на дядо си:
„Май и този път старецът е прав ….“