Тази гилдия е разположена на carrer dels Corders. Тя произвежда въжета.

Тайната за процъфтяването на тази гилдия е доста интересна.

В древни времена е съществувало поверие, че при обесване, ако въжето се скъса, това означавало, че Бог е простил греха на провинилия се. Тогава престъпника бил пускан на свобода.

Много богати и заможни семейства помагали на членовете на своите семейства, които са престъпили закона, чрез гилдията на производителите на въжета.

С други думи казано, те плащали на гилдията, за да направи некачествени въжета за изпълнението на присъдата.

„Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен“.

В тези думи прозира богатството на Божията благодат. За да я постигнем, трябва да се откажем от всичко и да не зависим от обстоятелствата.

В такова положение преставаме да искаме съчувствие от хората при трудни обстоятелства или оскърбления, които са ни нанесени, защото осъзнаваме, че тези изпитания създават условия за големи благословения.

Ние спираме да се фокусираме върху преживяванията си и насочваме погледа си на Самия Бог. В Него единствено търсим успокоение.

Един сляп проповедник, много известен в Шотландия, който отдавна се е преселил във вечността казал:

„Боже мой, никога не съм Ти благодарил за „тръна в плътта си“. Хиляди пъти съм благодарил за розите, но нито един път не съм направил това за бодлите им. Аз се стремях към страна, където в бъдещето ме очаква награда за тежкия кръст, но никога до сега не съм се замислял, че самият кръст се явява слава за даденото време. Дай ми да разбера славата на моя кръст! Научи ме да ценя тръните и бодлите! Покажи ми, че съм се приближил към Теб по пътя на страданието. Нека да разбера, че сълзите ми са създали за мен дъга“.

Румен приближи до дядо Матей и попита:

– Ако човек живее праведно, но е невярващ, той за Бога по-лош ли е от кой да е вярващ?

– Бог е любов, – каза дядо Матей. – Той обича всички хора, без да дава предпочитание на вярващите.

– Тогава каква е разликата? – попита Румен.

– Да приемат и отговорят на тази любов могат само вярващите в Бога, – отговори дядо Матей. – За невярващите всичките действия на Божията любов са случайност или късмет.

Библията ни напомня, че нашите дни са като тревата. За кратко време ние разцъфтяваме, но скоро увяхваме и умираме.

Вместо да пропиляваме това време, Бог ни призовава: „Изкупувате благовремието, защото дните са лоши“.

Нашият живот е безкраен. Бог не ни е създал, както другите Свои творения. Той ни е направил по Свой образ, така че човек е станал жива душа.

Ние не сме висши животни. Ако вярваш това, ще се държиш като животно. На нас ни е дадено много повече.

Библията казва, че нашият живот не свършва до гроба. Тези, който уповават на Божия Син Исус Христос, ще имат бъдещ живот, заедно с Бога. А за тези, които са го отхвърлили и пренебрегнали има ад.

Помислете се добре: Какво е моето отношение към Христос?

Помолете Бога, всеки ден да живеете така, че да Го прославяте.

Време е като вярващи в Бога хора да практикуваме единство, както Исус се молеше за това: “ Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“.

Дойде времето да се държим един за друг и в добро и в лошо. Трябва да осъзнаем, че се нуждаем един от друг.

И това наистина е така. На вас ви е нужна моята вяра, както на мен вашата. Заедно ние можем да се противопоставим на всеки проблем и да го преодолеем в името на Исус.

Ние сме Негово Тяло. На всеки от нас му е дадена мярка вяра, но не само, за да се погрижим за нашите нужди, но и да направим нещо много повече.

Ние трябва да завладеем този свят! Ние сме поколението на последното време и много трябва да внимаваме в това.