– Дъще хайде да покажем на гостите, как сме научили месеците. Е, Ян?

– Уари.

– Фев…

– Руари!

– Хайде давай сега сама, – подкани я баща ѝ.

– Арт, Рил, Ай, Юни, Юли, Густ, Тември, Томври, Ември, Кември!

Да разбереш какво означават имената на един или друг народ, е един от най-добрите начини, да си изясниш неговата култура.

Какви имена дават на своите деца съвременните израилтяни?

Дали все още са на мода класическите библейски имена или някои от тях ги заменят със съвременни ивритски?

Ето четири от най-популярните израелски имена в последната година:

Ори (אורי): Изключително популярно за момичета и момчета, то е сравнително ново ивритски име, което означава „моя светлина“.

Йосиф (יוסף): Това е класическо мъжко име от Библията, популярно е в продължение на много години. Това е оригиналната ивритска форма на името “Йосиф”, така се е наричал 11-ят, любим син на праотеца Яков.

Буквално то означава „той ще добави“, може би това е отговор на молба към Всемогъщия, да „добави“ още един син в семейството.

Тамар (תמר): Разпространено в Израел женско име с библейски произход, което се превежда като „финикова палма“. Както много ивритски имена, става популярно в началото на 20 век, то е име, което подчертава връзката на еврейския народ със Земята на Израел.

Авигайл (אביגיל): Още едно класическо библейско име. Така се  е наричала една от жените на Давид.

Подобно на много ивритски имена, то започва с наставката „ави“, означаваща „моя баща“, имайки се предвид Бог.

Втората част „гайл“ означава радост, т.е. цялото име като цяло означава „Моя баща се радва“.

В църква влезе човек и поиска пари, щял да пътува. Дадоха му.

Беше зима. Вятърът пронизваше до костите. Човекът се задържа малко вътре, да се постопли. Той бе приклекнал и протегнал костеливите си ръце към огъня. Нахлупил бе смачкана и износена фуражка. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, трудно можеше да се познае възрастта му.

Мъжът огледа стенописите и каза:

– Тази картина за съда, за всички нас в живота ни е много близка. От детството си така живея. Баща ми и майка ми, брат ми, съучениците, всеки в своята зона … За това Бог за мен е като прокурор. И за всички, които познавам е така.

– А какво ще кажеш а вярата? Как може без нея да се живее?

– Вяра … Който и където да се намира за своята вяра не говори и аз няма да го направя. В токова …. по-добре е да не навлизам. Животът е вълчи, за каква вяра може да се говори.

– За някои хора грехът не е вина по Наказателния кодекс, а болест. Покайват се и излекуват се от греха. За тях Бог не е прокурор.

– Щом не е прокурор, значи е доктор. В болницата ще полежат, това е хубаво, значи си почиват. Лежиш, а времето минава. И при доктора трябва да знаеш кога да отидеш, но и той е началник. Така че избирай, кой е за теб Бог, прокурор или доктор, няма значение все за прокурора се работи …

– А какво ще кажеш за милостта? Нали Бог е любов?! Той обича грешника и му прощава така, без нищо…

– Без нищо … В животът дори и бълхата не скача без нищо, отче. Имало един човек, а къде ще се постави, винаги ще се намери място. А тези за „Бог любов“, които говорят, това е просто … романтика. Те не са седели сами и живота не познават.

Така си и поговориха край огъня двамата скитникът и свещеникът …

А после човекът си тръгна.

Един ден на Цоко се обади синът му Велко:

– Тези дни ще мина през село. Какво ще кажеш да излезем някъде заедно.

Жената на Цоко отдавна бе починала, а децата му се разпиляха в големите градове. Дъщеря му се омъжи във Варна, а синът му замина за Пловдив.

Старецът са радост прие поканата, защото синът му постоянно пътуваше, често отсъстваше от страната и отдавна не го бе виждал.

Когато двамата се събраха отидоха в местния ресторант, където предлагаха чудни деликатеси. С тях привличаха хора, които им гостуваха от много далече.

Баща и син имаха много неща, които трябваше да споделят един с друг. Не можаха да се разделят в близките 3-4 часа.

Накрая Велко плати сметката, а на изненадания си баща каза:

– Дай тези пари на някой, който наистина се нуждае от тях.

И Цоко прибра парите, които бе приготвил за обяда.

След като се разделиха, старецът тръгна към градинката в центъра на селото. Там чу зад гърба си слаб глас:

– Извинете. Днес загубих портфейла си и сега няма с какво да платя в хотела, където съм отседнал. Можете ли да ми помогнете?

Цоко почувства, че трябва да помогне на този младеж. Извади парите, които бе предвидил за обяда и ги подаде на младежа. След това добави:

– Ще се моля за вас.

– Много ви благодаря, – в очите на младия човек се появиха сълзи.

„Явно Бог иска да споделяме неговата любов и милост на всяко място, – каза си Цоко. – Господ винаги е готов да ни помогне, независимо в какво положение сме. Така и аз трябва да бъда готов, да помагам на хората, които имат нужда“.

У индианците тукано, живеещи в Колумбия и Бразилия, лингвистите отличават повече от 20 различни езика.

Според установен обичай, мъжете не могат да се женят за момичета, чийто основен език съвпада с техния. За това те трябва да си търсят булки от други населени мета.

Всички деца от тукано израстват като мултилингвити. Те владеят езика не само на майка си и баща си, но и езика на някои съседи, както и в целия регион, език използван за търговия.

В ежедневната си реч в рамките на един и същи разговор, превключват от един език на друг, без да го осъзнават.