Веднъж един невярващ човек, за когото настъпили трудни времена, дошъл при приятеля си християнин и го попитал:

– Ако повярвам в Христос, всичките ми проблеми ще отпаднат ли?

– Не, казал християнина, но ще получиш сила да устоиш в трудните времена.

Бог ни дава мъдрост и смелост. Чрез други християни ни помага да преминем през трудностите, като получавайки от тях разумен и практичен съвет.

Сатана постояно се стреми да обезкуражи последователите на Христос. Сред тежките изпитания, той ни нашепва:

– Погледни, на Бог не Му е до тебе сега.

Но с помощта на Святия Дух може да се отрази всяко нападение на лукавия и да се опровергаят лъжите му.

Ако Бог на мига разрешаваше нашите проблеми, ние щяхме да се окажем беззащитни пред предстоящата по-силна атака на врага.

Вместо това Той ни дава всичко необходимо за да преодолеем изпитанията в живота.

В африканско село живял лечител-магьосник. Много години той лекувал своето племе от различни болести, но остарял. Станало му трудно да събира различни треви.

Веднъж се отправил в пустинята, за да намери едно лечебно растение. Там го съборила силна болка и той не можел да се помръдне.

Изведнъж старият лечител забелязал самотен лъв, който решил, че е намерил лесна плячка и се приготвил за атака.

Лечителят не могъл да се помръдне от мястото си поради силната болка. Той не се боял от смъртта, но ако умре, нямало кой да изцелява племето. Той не можел да допусне, лъвът да го изяде.

Лечителят събрал последните си сили и за секунди до лъвовия скок се превърнал в дърво.

Лъвът се изненадал, когато вместо старика захапал горчив и остър лист.

Царят на животните го изплюл и избягал, виейки от обида.

А по средата на пустинята останало да стои чепато дърво-човек.

Племето на лечителят тръгнало да го търси, но намерило дърво със сочни месести листа. На него била препаската на техния лечител, който по-късно се явил в сънищата на хората от племето  и им казал, че листата са лечебни и ги научил как да ги използват.

Старите хора размножавали полезното растение. Така лечителят останал завинаги с племето си, помагайки му със своята сила и защитавайки го от злото.

На 16 декември 1997 г. по японската телевизия показали 38-та серия на анимационния сериал „Покемон“, в който имало кадри с особено интензивни и ярки атаки на Пикачу, редуващи се с червени и сини проблясвания на светлина.

При много деца това предизвикало болезнена реакция, която приличала на епилептичен припадък. Общо 700 деца постъпили в болница.

За наличие на неразположение, са заявили много повече деца. Лекарите смятат, че тези симптоми са предизвикани не от самото предаване, а от масовата истерия около него.

Дори сред децата постъпили  в болница се намерили такива, които се престорили на болни, за да не ходят на училище.

Такъв турнир е бил устроен през май 1897 г. в Петербург. Едно от столичните списания, обещало да стане съдия по приготвянето на грандиозното зрелище.

На огромна, 260 квадратни ярда, площ, изглеждаща като шахматна дъска, били разположени отряди от пешаци и конни бойци, облечени в тъмни и светли тонове костюми съответстващи на ролите си: цар с оръженосци, царица с вестители, офицери с ординарци, конна кавалерия, женски амазонки въоръжени с копия в първия отряд, а във втория с карабини. Пушки с натурална величина, цели крепости на колела, предвижвани с коне.

Наблизо се разполагали два оркестъра. По знак на М. И. Чигорин под звуците на фанфарите и рогове се обявявало началото на партията, която трябвало да се води по сигнала на роговете с музика и стрелба.

Партията специално се пишела за този ден от самия Чигорин. В нея се предвиждали няколко ефектни момента. Атака на кавалеристите по цялото поле. Пленяване, т.е. шах и мат на царя, заобиколен от двата отряда жени войни.

В качеството на фон на партията-пиеса се изпълнявали старинни руски маршове.

Смирението, изповедта и покаянието са жизнено свързани. Без смирение, не е възможно да имаме искрена изповед. И без покаяние, смирението и признанието за грях са напразни.