Майка разгръщаше книга пред детето си и му показваше картинките. Дамян беше още малък. Той стоеше в скута на майка си и бърбореше непрекъснато.

– Виж, миличък, птичка. Ти можеш ли да я нарисуваш? – попита майката.

– Каква птичка? – попита Дамян.
– Тази на картинката, – уточни майката.
Момчето внимателно погледна картинката и огледа мястото, което бе посочено от майка му. И изведнъж Дамян извика:

– Мамо, погледни, тук е Голгота.

Действително, на задния план на картината се виждаше мястото, на което Христос бе разпнат.

Възрастен и дете разглеждаха една и съща картина. Възрастния видя птичката, а малчугана Голгота.

Навярно децата имат способност зад външната страна на живота да виждат истинската същност на нещата. Може би за това Господ ни призовава да бъдем като децата…

Всички тези думи сочат към една дълбока промяна и начало на нещо неочаквано.

Било е непоносимо задушно, но внезапно е подухнал силен вятър и е премахнал тази задуха, а присъстващите дълбоко поели обновения въздух.

Всичко вкиснатото и стоящото в блатото се превърнало в живот. В закрития хоризонт, в тъгата и мрака се взривила светлината на любовта, обещанието за свобода и огъня на творчеството. Всичко се обновило.

Това са слаби човешки думи, които само намекват за това, което е станало в центъра на християнството. Вярата в идването на Божия Дух одухотворява живота, води до победа над всяко робство, инерция и ограниченост.

Христос каза на учениците си за това пришествие на Утешителя и че човеците трябва да Го приемат.

След този тайнствен „трети час“, всичко добро и истинско в християнството живее с вяра чрез Святия Дух, с опита от неговото идване и неизреченото, със светлината и радостта от общението с Него.

На този велик и славен ден Петдесетница Църквата празнува тази вяра и опит.

Ще се опитам да отговоря на този въпрос като ви приведа един пример.

Срещнах човек, който бе вярващ. Той вярваше в Христос много и се опиташе да живее според това, което разбираше от Христовото учение, но като че ли нещо не му достигаше.

Този човек обичаше Бога и беше благодарен, че Той му се е открил, но не можеше да обича хората.

Веднъж пътувал с автобус и си говорел: „Господи, как мога да започна да обичам хората с Твоята любов? Не искам да обичам само тези, които ми харесват, а другите да държа настрана“.

Изведнъж усетил как в него се влял нов живот и той открил любовта. От тогава започнал да обича всички.

По време на Петдесетница се случило нещо подобно. В един момент апостолите, всецяло съединени с Христос и приели Го за свой Учител, започнали да живеят според Неговото учение.

След 40 дни на подготовка, която Христос е направил с тях до Възнесението и 10 дни, когато те се молили и размишлявали, внезапно били склонни да приемат вдъхновение от Святия Дух.

Даже и да вървим по заповед на Христос, ние не трябва да мислим, че няма да преживеем бури.
Учениците се отправили по заповед на Христос, но ги застигнала буря и те се оказали в опасност, така че трябвало да извикат Исус на помощ.

Понякога Христос се забавя да ни дойде на помощ по време на бедствие, за да бъдем изпитани и да се укрепи вярата ни. В такива моменти усилено се молим и оценяваме много по-добре избавлението, когато дойде.

Христос укори учениците си: „Къде е вашата вяра?“

Защо не запяхте песен за победа при настъпването на бурята. Защо не се опълчихте на издигащите се вълни с думите: „Вие сте безсилни да ни сторите зло, защото Всемогъщият Спасител е с нас на палубата“.

Много е по-лесно да се доверите на Бог, когато грее ясно слънце и няма буря.

Ние никога не бихме разбрали колко е вярата ни, докато не попаднем в буря, но важното е, че Спасителят е в нашата лодка.

Една от основните причини за унищожаването на семейството е, че сме забравили Божията заповед за брак.

Бог ни е дал брака и начина, по който се създава той, не се е изменил.

Исус каза: “ „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“.

Бракът е символ на единството на Христос и Неговата Църква, единство, което никога не може да се разкъса.

Все още няма абсолютно безнадеждни семейства. Всяка връзка може да се възстанови с помощта на Бога. Но за това е нужно да се смирим и да отхвърлим гордостта и ината си. Ние сме длъжни първо да мислим за другите, а след това за себе си.

Ако в живота ти все още е имало развод, то Бог може да прости, да изцели това и да даде надежда за бъдещето.

Ако си женен, цени своята съпруга и посвети своя брак на Христос.