“ И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла“.

Христос не е казал, че всеки трябва да отсече дясната си ръка, той каза: „Ако ръката ти пречи да ходиш с мен, отсечи я“.

Има много съвършено невинни дела и занятия, но ако те ви отнемат цялото внимание и не остава време за Бога, по-добре се откажете от тях.

Вашата дясна ръка може да бъде, най-ценното, което имате, но Христос ни казва, че ако тя ни пречи, за да живеем по Неговото Слово, тя трябва да се отсече.

По-сурови изисквания човечеството не е познавало.

Когато Бог промени човека, чрез новорождението, новия си живот човек започва като сакат. Има стотици занятия и дела, които той не би извършил, щом е повярвал.

За вас и за тази част на света, която ви познава, тези привични занятия и дела, не изглеждат лошо. Всеки невярващ ще ви каже; „Какво лошо има в това?Да не си се побъркал?“

Няма на земята светия, който да не е започнал духовния си живот като инвалид.

Нека човек да бъде инвалид от човешка гледна точка, но добре да изглежда в Божиите очи. Още в самото начало Исус Христос чрез Святия Дух ви спира от множество дела и занятия, които за другите не са забранени, но на вас не ви носят никаква полза, дори не ви подхождат.

Само не прехвърляйте своите забрани на другите и не ги критикувайте за това, което правят.

Бог ни призовава, щом повярваме: “ И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“.

Мнозина виждат в притчата на смокинята, предупреждение към хората, че Христос иска от нас не само декларация на нашата вяра, но и плода ѝ. Липсата на изпълнението на добрите намерения в живота ни, може да се окаже печално за нас.

Навярно някой ще каже:

– Но тогава може да не е било време за бране на смокини. И търсенето на плод на дървото е безсмислено, аз да се наказва за това е незаконно.

Да, но Бог си има свое време и умереност.

В този смисъл, хората много рискуват, когато отлагат, изпълнението на някои дела  за по-късно.

Например, когато казват:

– Е, като се пенсионирам ще ходя на църква.

– Когато се развие бизнесът ми и започна да печеля поне милион, тогава ще се занимавам с благотворителност.

Позната ситуация, но и опасна. Защото Христос може да изиска от нас плодовете на вярата ни, когато все още не сме готови.

С какво право ние ставаме „царско свещенство“? По правото на Изкуплението. Готови ли сме безвъзвратно да забравим за себе си и да се молим за другите?

Постоянното копаене в себе си, непрекъснатата проверка, дали сме това, което трябва да бъдем, поражда егоизъм и нездравословно състояние, което няма нищо общо с обикновеното и духовно здраве на едно дете на Бога.

Докато ние нямаме правилните отношения с Бога, ще висим на косъм и от време на време ще се радваме:

„Каква велика победа спечелих“.

Такъв живот нищо не говори за чудото на Изкуплението.

Ние трябва да се отправим на път с безразсъдна вяра, че изкуплението е завършено окончателно и сега няма нужда да се тревожим за себе си. Трябва да започнем да правим това , което ни съветва Христос да правим.

Колко време ще отнеме на Бога, за да ни освободи от пагубните привички, да мислим за себе си?

Трябва да престанем да се учудваме на това, което Бог може да ни каже за самите нас.

Има само едно място, където можем да бъдем праведни – в Христос. И ако сме на това място ние трябва да служим  чрез изливане на молитви за другите.

Майка разгръщаше книга пред детето си и му показваше картинките. Дамян беше още малък. Той стоеше в скута на майка си и бърбореше непрекъснато.

– Виж, миличък, птичка. Ти можеш ли да я нарисуваш? – попита майката.

– Каква птичка? – попита Дамян.
– Тази на картинката, – уточни майката.
Момчето внимателно погледна картинката и огледа мястото, което бе посочено от майка му. И изведнъж Дамян извика:

– Мамо, погледни, тук е Голгота.

Действително, на задния план на картината се виждаше мястото, на което Христос бе разпнат.

Възрастен и дете разглеждаха една и съща картина. Възрастния видя птичката, а малчугана Голгота.

Навярно децата имат способност зад външната страна на живота да виждат истинската същност на нещата. Може би за това Господ ни призовава да бъдем като децата…

Всички тези думи сочат към една дълбока промяна и начало на нещо неочаквано.

Било е непоносимо задушно, но внезапно е подухнал силен вятър и е премахнал тази задуха, а присъстващите дълбоко поели обновения въздух.

Всичко вкиснатото и стоящото в блатото се превърнало в живот. В закрития хоризонт, в тъгата и мрака се взривила светлината на любовта, обещанието за свобода и огъня на творчеството. Всичко се обновило.

Това са слаби човешки думи, които само намекват за това, което е станало в центъра на християнството. Вярата в идването на Божия Дух одухотворява живота, води до победа над всяко робство, инерция и ограниченост.

Христос каза на учениците си за това пришествие на Утешителя и че човеците трябва да Го приемат.

След този тайнствен „трети час“, всичко добро и истинско в християнството живее с вяра чрез Святия Дух, с опита от неговото идване и неизреченото, със светлината и радостта от общението с Него.

На този велик и славен ден Петдесетница Църквата празнува тази вяра и опит.