Основният продукт на масата на корейците е оризът. Той се използва като гарнитура. А обикновената оризова каша на вода често ядат вместо хляб, за да убият остротата.

Оризът трябва обезателно да се изяде до края. Ако го оставите в чинията си ще ви смятат за груб  и невъзпитан човек.

В Корея е прието да се сърба. Корейците даже не смятат, че това е неприлично.

Те по такъв начин показват на готвача, че ястието им е харесало. Разбира се, не е прието това да се прави силно и предизвикателно.
Дъвченето с отворена уста или говоренето, докато приемаш храна се смята за неприлично, както и у нас.

Често количеството на уговорените по-рано пътници внезапно се увеличава и вместо трима, се качват шестима, става въпрос за частни полети.

А храната по време на полета е поръчана за трима човека. Тогава резервите спасяват положението, като хайвер, торти, палачинки,……

Случват се и куриози, когато храната или напитката свършват още по време на полета.

Една стюардеса разказва за един такъв случай:
– Известна бизнес дама беше решила да пътува със собствен самолет. А тя пиеше само Coca Cola light. Нищо друго не признаваше. Изглежда не бяха натоварили достатъчно количество от този напитка и тя свърши по средата на полета. А клиентката поиска нова порция. Наложи се да смеся остатъците от „лайт“ кола с обикновена. Дамата нищо не заподозря и полетът мина спокойно.

Стюардесата признала, че за тази неточност тогава и досега се срамува.

Връщайки се в къщи жителката на Колорадо установила, че някой е влизал в дома ѝ.

Жената повикала полиция. Дошлият полицай първо проверил записа на камерата за видеонаблюдение.

Оказало се, че нападателят е мечок, който прониквайки в дома, разхвърля всичко и изял всичката храна от хладилника.

Освен това мечокът се оказал артистична натура. Видял пианото и изсвирил един печален акорд, замислено загледан през прозореца.

Въпреки, че грабителят се търси активно, не са го хванали още и той свободно се разхожда на свобода.

Би ли разменил своето дете с друго по-умно от него? Не, разбира се!

Навярно всеки си спомня приказката, в която враната трябвало да занесе храна от лястовичката на лястовичето ѝ.

Когато враната попитала:

– А как да го позная?

Лястовичката отговорила:

– То е най-хубавото.

Отишла враната, гледала, гледала, но по-хубаво от нейното гардже не видяла и дала храната от лястовичката на него.

За човек е важно да роди и отгледа дете. Можеш да се преместиш другаде да живееш, да смениш професията, можеш да се разведеш и да се ожениш отново, можеш да се скараш с родителите си и да живееш далече от тях, ……, но детето е за дълго време, то не е за ден два, а после да го изхвърлите!

Разбира се хората искат да имат деца, особено девойките. Някои искат сега, други след като завършат института.

Даже някои момичета се обиждат:

– Как да не искам дете? Да не съм непълноценна?

Момчетата могат да ви кажат на 16 години, колко деца биха искали да имат, за да са щастливи.

Нима човек може да приеме, че може да остане без деца?

Попаднала рибка от аквариума в реката.

Заобиколили я местните риби. Учудили се на чудната ѝ окраска и я попитали:

– Как живееше в аквариума?

– Добре, – спомнила си топлия и уютен аквариум и треперейки от студ, новопристигналата рибка се оплакала. – Едно беше лошо, че ни хранеха само веднъж на ден.

– Е при нас нещата са по-прости, – успокоили я рибите. – Яж колкото искаш, разбира се, ако можеш…..

И рибите са втурнали да си търсят храна.

Смисълът на последните думи рибата от аквариума разбрала вечерта, когато трябвало да срещне нощта полугладна.

Тогава тя разбрала, че е била неблагодарна за всичко, което ѝ се е давало даром.