Сам е малко особен, той е аутист. Разбира всичко, но не може да разговаря с другите. Трудно е да се разбере какво мисли.

Сам с часове може да изучава сянката и да си мисли за нещо свое.

Може би той по-ясно разбира света, отколкото обикновените хора. Само, че не може да изрази всичко, което знае с думи.

Той има забележителна памет. Ако сложи нещо на определено място, след шест месеца помни къде го е оставил. Дори някой да го е преместил от там, той посочва мястото, където предмета е лежал преди това.

Много силно усеща характера и настроението на хората. Не обича злите, гледа да е по-далече от тях.

Има невероятно умение да върти предмети на нишка с голяма скорост. Притежава великолепно чувство за разстояние и амплитудата на движението.
Трудно е да се общува с него, но е интересно. Не можеш да не го обичаш.

Лиляна Симеонова слезе подиума, но не се върна на мястото си, а се насочи към изхода. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Искаше да остане за малко сама.

Тръгна по коридора и чу, че някой я извика. Обърна се и видя доктор Христозов.

– Много добре представи нещата, – каза той.

– Благодаря, – Лиляна прие похвалата смутено. – За мен това е едно изключително емоционално преживяване. Радвам се, че няма вероятност да избухне световна епидемия.

– Грешиш, пандемията е сигурна. Тя ще убие милиони, а ние сме безсилни.

– Но всички говореха оптимистично, – Симеонова бе изумена – и вярват, че епидемията ще бъде овладяна.

– Казват така, – махна с ръка Христозов, – защото не знаят всички факти.

– Какви факти? С какво тази епидемия е по-различна от предишната?

– Всичко е измама ……, – Христозов се задъха.

– Какво искаш да кажеш?

– Епидемията, която ни притеснява, е причинена от различен патоген, които няма нищо общо с вируса от предишната.

– Защо не ми каза?  Защо ме остави да говоря за предишното заболяване?

– Изказването ти трябваше да послужи като димна завеса, зад която да се скрият фактите. Никой не трябва да заподозре, че сегашният патоген е много по-опасен от предишния.

– Но експертите в залата говореха съвсем друго …..

– Те не знаят истината, защото получиха заблуждаваща информация, – леко се усмихна Христозов. – Когато помолиха да им изпратим проби от щама за изследване, ние им дадохме стария вирус.

В очите на Лиляна се четеше въпроса: „Защо?“

– Опитваме се да предотвратим евентуална паника.

Устата на Симеонова пресъхнаха от напрежение:

– Какъв е този нов патоген?

– Мутирала форма на стар щам от много опасна болест. Заболяването се разпространява много бързо и е смъртоносно. Смъртта настъпва много бързо и поразява много хора наведнъж. Вирусът е невероятно гъвкав и приспособим.

Симеонова гледаше обезпокоена с широко отворени очи.

– Не можахме да се научим, да не действаме задкулисно.

– За сега сме се споразумели с една група от учени, които правят тези изследвания, да се запазим съществуването на новия патоген в тайна ….

– Знаеш, че в повечето случай скритата информация води до загуба на много човешки животи, – възмути се Лиляна.

– Да, но в противен случай ще има затворени райони, преустановяване на пътувания, спиране на търговията ….. При такива условия не можем да кажем истината. Не и преди да открием ваксината.

– Сигурен ли си?

– Има мощни компютри, чрез които се моделира разпространяването на заразата и съответни мерки за ограничаването ѝ.

– Спомена за някаква ваксина, – погледна го изпитателно Симеонова.

– Няколко лаборатории работят върху нея, но основно една от тях работи само по проблема. Учените се надяват на вещество, извлечено от морско животно, което ще осигури ваксина, спираща разпространението на вируса.

– Сериозно ли говориш? Само една лаборатория ли?

– Да, дори ти предлагам, да заминеш там и да участваш в работата ѝ.

Симеонова пребледня, след това се изчерви, но накрая с готовност заяви:

– Готова съм да направя всичко, което мога, за да се спре тази смъртоносна епидемия. Но ако не успеем?

– Епидемията вече е прехвърлила изолираните райони, няма много време за мотаене. Остават само 72 часа, преди смъртоносното заболяване да порази всички страни, – уточни Христозов.

– Тогава Бог да ни е на помощ, – каза Лиляна.

 

На една ограда били написани лоши думи. Много хора минавали от там.

Едни се смеели, а други, които имали съвест, отвръщали погледа си от надписа. Хубаво било, че децата все още не разбирали всичко.

Оградата се засрамила. Вдигнала поглед към небето и се помолила:

– Изгори ме по-добре, отколкото да търпя това …… съвестно ми е такава да стоя пред хора.

Небето потъмняло. Вятърът довял буреносен облак. Страшна светкавица разкъсала небето и завалял силен дъжд.

Когато бурята отминала, всички видели, че оградата си стои на мястото, но вече била чиста. Дъждът бил изтрил само лошите думи.

Мълнията ударила дома на този, които бил написал думите на оградата. Той по чудо останал жив.

Единственият оправдан на първият Освиенцимския процес през 1947 г. бил доктор Ханс Мюнх.

Той бил член на нацистка партия и СС. Но само Мюнх не участвал при разпределението на лишените от свобода за работа, за опити и за убиване.

Въпреки че Мюнх правел експерименти над затворниците, той прибягвал към различни хитрости, за да удължи срока на опитите си и причинявал, колкото се може по-малка вреда на хората.

По този начин той е спасил живота на доста хора.

Обикновено тези, над които правели експерименти в лагера, след като свършели с тях и не ставали вече за нищо, се изпращали в газовите камери.

Знаете ли защо Божието Слово и заповедите, които Бог ни дава не са тежки и не ни угнетяват? Защото всичко, което Той ни казва е за наше добро.

Бог знае какво ни е нужно за живота в сегашния жесток и враждебен век.

Хората в този свят не могат да ни кажат как да живеем живот на победа, но Бог знае как можем да успеем и в най-нетърпимите и лоши условия.

Ако следваме Неговите заповеди и се наставляваме в Словото Му, ние също ще знаем това.

Една от заповедите, която Бог ни е дал е да обичаме и да прощаваме на другите, както и Бог е простил на нас.

Това не е тежка заповед, защото тя е ключа към нашата свобода. Ако можем да ходим в любов, която е излята в нашите сърца, ние ще бъдем радостни всеки ден.

Без любов няма радост, а радостта в Господа е нашата сила.

Не се сърдете, когато Бог ви наставлява. Не считайте Неговият път за бреме. Радвайте се. Позволете му да ви доведе до победа!