Приближава края на още една година, и хората се опитват да разберат какво ще им донесе Новата година.

Много скоро, след година, те ще осъзнаят, че не могат сами да предскажат каквото и да било.

Никой не знае какво ни очаква в бъдеще, освен Бог. Ние толкова малко знаем, дори за този свят, в който живеем сега.

Навярно учените ще продължават да откриват удивителните тайни на вселената, но и тогава тези знания ще бъдат нищожни в сравнение с това, което могат да узнаят.

Бог знае всички тайни на света, та нали Той  го е създал.

Ние се страхуваме и смущаваме от неизвестността. Не знаем дори какво ще ни се случи в най-близко бъдеще.

За това е необходимо е да се смирим пред Бога и да му се доверим. Той знае нашето бъдеще и ще ни направлява.

Кучетата копират мимиките на лицето на някой друг индивид. Този феномен се нарича ‘емоционално заразяване“.

Подражанието на поведението е основна форма на емпатия, когато индивида споделя емоциите на друг.

Да се изучат мимиките на хората и кучетата е сложно, защото те имат различни лицеви мускули.

Ако куче играе с друго куче, може да се види мотивацията и емоционалното състояние на другото куче. Първото имитира израза и движенията на второто.

Кучетата са много по-социални за разлика от котките.

Кучетата могат в известен смисъл също „улавят“ човешки емоции, но не на всички хора, а само на своите стопани, защото много добре ги познават.

Изследователите са убедени, че кучетата повече копират поведението на познати. Средно 77 процента от кучетата са показали „висока степен на емпатия“.

Няма значение през какво преминаваме, нито какви трудности преживяваме. Всеки от нас е ценен.

Нашето минало не определя бъдещето ни. Обстоятелствата и ограниченията понякога ни пречат да се радваме, но не трябва да допускаме това.

В живота трябва да бъдем благодарни за това, което имаме и да не се ядосваме, че нещо ни липсва.

Просто трябва да правим това, което умеем най-добре.

Кажете си: „Тук съм, защото за мен има цел. Да обичам другите хора и да ги вдъхновявам“.

Бъдете уверени, че всеки човек има своя цел, свой път и свое предназначение.

Ние сме много, а сме толкова различни. За това някой се нуждаят от подкрепа, друг от изслушване, ……

Важното е, че каквито и ограничения да имаме, всеки от нас е уникален. Можем да мечтаем и никога да не се предаваме.

Това е необикновен празник. На този ден празнуваме как Бог стана Човек и се откри на хората. За нас това е непостижима тайна.

Този, Който според древните традиции не назовавали направо, а само свещеникът имал право един път в годината да назове името Му влизайки в Светая  светих в Ерусалимски храм, стана Човек и се откри на хората.

Това никога не се е случвало, нито в една религия, нито в някоя култура. Това е изключително събитие, което е станало централен момент в цялата човешка история.

Но защо? Какво се е изменило с идването на Христос? Какво е толкова важно се е случило, след като Бог е станал Човек?

Факт е, че връзката между Бога и човека се е променила. Бог е станал очевидно близък и явен на света. Той може да бъде докоснат, а това съвършено променя всичките представи на човек за Бога и за отношенията му с Него.

Лежащият в яслите, кротък и беззащитен Младенец, в своето смирение и любов се оказва по-силен от многохилядната история на човешкото зло и нечестие, болки и незгоди, триковете на дявола, безмерния страх от смъртта и празнотата.

Колко щастливи сме ние християните, че имаме такъв Бог.

Много образовани хора казват, че Исус въобще не е съществувал, че Той е мит. Много от авторите по това време нищо не споменават за Него.

А ако се спомене за Тацит, се изказва мнение, че това е по-късно вмъкната от него историята. Добре е да се знае, че в текста на Тацит не се упоменава за Христос, а се разкрива Христос като Спасител.

Светската култура предлага да не се вярва, че Бог е станал младенец, а в това, че всеки младенец е бог. Дори за тях това не е нужно да се вярва, то е просто факт. Едно „но“ ни подсеща, че всеки възрастен чичко или стара лелка също са богове.

Докато човек е малък, мълчи и гука, той е прекрасен, но какво да кажем, когато порасне и се превърне в алкохолик. От тук и логиката на Ирод. Децата са цветя в живота, но навреме трябва да ги срежем, за да не се превърнат в увехнала гадост.

Раждането на Исус е факта и това е безспорно. То се е превърнало в част от историята.. Това Рождение е продиктувано от любов.

В същото време всеки човек израствайки, започва да обича деца и възрастни, гукащите и псуващите, усмихващите се в люлката и лъжещи по телевизията.

Между сантименталността и трезвата любов към всички хора има голяма пропаст, както между Бога и човека, но бездната е преодолима, благодарение Рождението на Исус.