Дали рибата-жаба е мила като котенце? Някои ще кажат „да“, но само уродливо мила.

Какво кара хората да възприемат странните и плашещи създания за симпатични? Защо ние гледаме с умиление скачащ паяк или мадагаскарска ръконожка?

Котенца, кученца и зайчета, които имат големи очи, големи глави и меки тела, свойствени за децата, предизвикват при възрастни инстинкт за защита и запазване.

Австрийската етолог Конрад Лоренц описва това поведение като „бебе-схема“.

Животно може да изглежда неприятно в началото, но след това наблюдателят все пак го намира за интересно, за това иска да отиде и да го види.

Феноменът мило уродство напомня на естетиката на филмите на ужасите и други жанрове на поп културата, където колкото е „по-лошо, толкова по-добре“.

Хората, когато видят ексцентрично създание, могат да изпитат чувство, което активира не грижовни инстинкти, а по-скоро емоции на радост и лекомислие. „Накратко казано, това е нелепо“.

Митнически служители задържали нарушителя с куп пластмасови бутилки. Вглеждайки се в една от тях, един от митничар се отдръпнал в ужас!

В преследване на големите пари, някои хора са способни на всичко. Бракониери и контрабандисти, всяка година унищожават много редки животни, печелейки много пари от останките им.

Радостно е, че тези мошеници понякога се провалят. Съвсем наскоро, в Индонезия митнически служители са успели да задържат мъжа, който почти не уби 24 вида папагали, които са от изчезващ вид!

Оказало се, че контрабандист се опитвал да пресече границата с товар от обикновени пластмасови бутилки. Във всяка от бутилките се намирал папагал. Птиците били вързани. Така били лишени от възможност да издават глас и да се придвижват.

Състоянието на пернатите било критично. Освободените папагали бързо били предадени за преглед на ветеринари.

Този вид папагали на черня пазар вървят минимум по 650 паунда. Те наброяват едва 7 хиляди броя в света.

Тези интелигентни птици, не могат да говорят, но обичат да танцуват и много са привързани към господаря си.

За съжаление, този вид се размножава много бавно, а бракониерите го поставят под заплаха от изчезване!

Едно малко момченце пусна хартиена лодка в локвата.

И веднага тази малка лодка си представи, че е истински кораб и започна да командва:

– Вдигнете котвата! Отвържете ме от пристана! Дайте ми тук цялото море!

Изведнъж духна силен вятър. Лодката се наклони и загреба вода. Целият борд се намокри.

С ужас лодката си каза:

– Какво щеше да стане с мен, ако бях наистина в морето и ме заливаха големи вълни?

И малката лодка се наведе смирено.

Продължи своето плаване в локвата с чувството, че е малка книжна лодка.

Но вече бе много по-щастлива, в сравнение с най-големият възможен кораб в най-огромното водно пространство.

Австралийците са изправени пред нов проблем. Този път не е кенгуру, не паяк и крокодил са станали виновници за всеобщия ужас, а замърсените с човешки изпражнения крайбрежните райони, които са развалили около 36 прекрасни плажа.

Виновник за времената непригодност на плажовете се оказа най-големият град Мелбърн, преживял няколко проливни дъждове, от които сериозно е пострадала градската канализационна система.

Поток от отпадъците на жизнената дейност на мелбърнците се отправил направо в залива Порт Филип и стигнал до крайбрежните зони.

С тази неприятна изненада местните жители, които са привикнали да прекарват времето си на плажа, се сблъскват вече втори месец.

Еколозите били шокирани, а лекарите са сериозно загрижени от вероятността да избухне епидемия.

Комуналните служби на Мелбърн ще трябва, колкото се може по-бързо да се заемат с очистителните системи.

Това е станало през 1938 г., когато над Австрия надвиснала опасност да бъде присъединена към нацистка Германия. Тогава Калман решил да емигрира в Америка.

На прозорчето пред чиновника, оформящ емиграционните документи, се тълпели много хора.

При огромното количество работа, която трябвало да извърши измореният чиновник, се случвали порой от неприятности. Обърквали се имена, не се посочвала година на раждане, ….

На най-важните емиграционни документи на Калман на мексиканската граница  била открита ужасна грешка. Вместо „Имре Калман“ било написано Ирма Калман“.

Естествено човекът от граничната охрана бил много изненадан, когато пред себе си видял не Ирма, а набит и солиден господин Имре.

Калман, който знаел само унгарски и немски, изпаднал в ужас, не знаейки как да обясни ситуацията.

Изведнъж му дошла идея как да се справи с проблема. Извадил един пожълтял театрален афиш и посочил името на постановката „Царицата на чардаш“, след това с пръст посочил себе си, опитвайки се да обясни връзката между афиша и себе си.

– Имре Калман и Ирма Калман са едно и също лице.

Последната фраза, той казал на английски, това било единственото нещо, което можел да направи.

Служителят на границата удивен с възторг отворил уста.

– О, Имре Калман! – извикал той. – Знаменитият Имре Калман, който е написал толкова много прекрасни мелодии.

И той доволен запял фалшиво  популярна унгарска мелодия.

– Извинете, господине, – прекъснал го Калман, – бих искал да обърнете внимание на ….

– Разбирам, заявил чиновникът, поразен от запознанството си с краля на оперетата. – Вместо „Ирма Калман“ в документите трябва да пише „Имре Калман“. Аз няма да ви създавам пречки, заради тази грешка.. Такъв човек, който е написал такава прекрасна мелодия …

– Благодаря ви, – отговорил композиторът, усмихвайки се. – Но трябва да уточня, че всичките мелодии, които току що изпяхте са от …. Лехар!