
Ченко беше получил инсулт. Премахнаха тръбата му за хранене и той ахна. Шокът му бързо се превърна в празненство. Премахването на тръбата за хранене означаваше по-добри дни напред за него и жена му Кремена.
Измина една година.
Кремена седеше в ъгъла сама, изтощена и уплашена.
– Ченко получи още един удар тази сутрин, – каза тя надошлия да ги види Митко. – Той е в интензивното отделение. Нещата не изглеждат добре.
По-късно следобед Митко се отби в интензивното отделение. Там му съобщиха за Ченко:
– Той почина.
Митко се чудеше:
– Какво да кажа на някой, който току що е загубил партньора си?
За щастие не трябваше да казва нищо.
Кремена го посрещна с думите:
– Знам, че мога да се изправя пред това. Бог е обещал винаги да бъде с мен. Той никога не ме е напускал. Дори смъртта не може да ме отдели от Исус.
Загубата на някого, когото обичаме, ни кара да изпитваме силна болка и да скърбим.
Гневът, самотата и объркването завладяват емоциите ни, но не могат да ни отделят от Божията любов.
Ние никога не сме сами.
В Исус вярващите преживяват изпълнението на Неговото Слово.
Можем да се изправим пред трагедия, загуба и скръб, но Бог обещава никога да не ни напуска.
Нищо не може да ни отдели от Светия Дух, Утешителя, Който идва, живее в нас и ни укрепява в нашите изпитания.
Смъртта, животът, настоящите обстоятелства, миналите неуспехи, несигурното бъдеще, дори ракът не могат да ни отделят от Христос.


Ан Коун бе млада шивачка.
Спукана тръба изригна като фонтан на улицата. Колите, които минаваха от там я заобикаляха, страхувайки се да не попаднат под водната струя.