Веднъж между ученици възникнал спор за ползата от четенето. Едните смятали, че четенето е загуба на време, а другите не били съгласни с това.

Тогава решили да се обърнат към учителя си.

– Срещали ли сте в полетата на книгата набързо направени бележки, които са се оказали с не по-малко значение, отколкото самата книга? – Попитал учителят.

Учениците в знак на съгласие кимнали с глава.

– Животът, – казал учителят, – е една от тези книги.

Това твърдение донякъде е вярно.

Навярно са ви казвали, че ако полеете кърлеж с олио, той ще започне да се задушава и ще изпълзи сам.

Това наистина е така. При този начин на „изгонване“, насекомото започва да изхвърля повече слюнки, а чрез тях то може да ви зарази.

Смятам, че в този метод има повече вреда, отколкото полза. За това по-добре не използвайте олио или какво да е растително масло в случая.

Един човек бил много практичен, във всичко търсел ползата. Срещнал приятелят си, който бил християнин и го попитал:

– Каква ми е ползата да вярвам в Бога?

Християнина се замислил, а после попитал:

– Случвало ли ти се е да преминаваш през неприятни събития, но най-накрая, всичко приключва добре?

– Да, разбира се, – казал прагматикът. – Но каква е тук връзката с вярата?

– Вярата ще ти помогне да преживееш периода на безпокойство, докато сам да разбереш, че всичко се е уредило.

Най-старият хирург в Русия е Ала Илинична Левушкина.

Тя е на 87 години, но още не бърза да се пенсионира.  И до сега прави повече от стотици операции годишно.

По нейно време, когато започнала работа, никой не се съгласявал да оперира дебелото черво на хората. И тогава тя разбрала, че това е съдба ѝ!

Левушкина се съгласила и казала: „Изпратете ме!“.

Тогава още се съвещавали… Но след това един от колегите ѝ дал окончателен аргумент в нейна полза: „Виждате колко е висока. Сам Бог ѝ е дал възможност да бъде хирург проктолог! „.

Най-интересното в нейната кариера е това, че през всичкото време, докато е работила като хирург, нито един от пациентите ѝ не е починал.

Очевидно, тя изпълнява работата си прецизно.

 – Защо Бог ме е създал, – с горчивина каза Тони. – Наистина, не виждам никаква полза в това, че съществувам.

– Може би в този момент наистина няма голяма полза от теб, – смръщи вежди Доротея, – но Той още не е свършил с теб. Бог и сега продължава да работи над теб, а ти спориш и недооценяваш методите Му.

Ако хората вярваха, че Бог непрекъснато твори и изгражда, за да се появят „нови създания“ изпод неговата ръка, то биха дали възможност на Творецът да постъпи с тях, както грънчаря се отнася към глината.

Биха се смирили под силната Му ръка и не биха попречили на грънчарското колело да върши своята работа.

Тогава човек би разбрал, че не само трябва да се покори, но и да приветства всеки натиск, въпреки че е много болезнен.

Опитните и силни ръце на Грънчарят много внимателно и грижовно се стремят да изпълнят плана на Майстора. Съда, който те ваят, е съобразен с образа на Неговия Син.