Обладаните не случайно обитават в погребални пещери. Подчинението на тъмните сили е път към духовна смърт.

За това изгонването на бесове от двама нещастни гадаринци означавало не само изцеление на конкретни хора и дори не и силата Божия над силите на тъмнината. Това е още един преобраз на предстоящата победа на Христос над смъртта.

В страха си местните жители са потресени от обстоятелствата, съпътстващи изгонването на бесовете. Би било твърде лесно да се види само недоволството от смъртта на свинете, което довежда до вреда на имущество.

Жителите на гадаринската земя, усещат, че Този, Който стои пред тях е способен да измени целия им живот. Но те не искат това, привичният им живот е толкова ясен.

Така често и ние, негодувайки срещу станалото зло, не искаме да забележим колко сме сраснали с него, така че ако някой се опитва да ни избави от него, то на нас ще ни стане неприятно.

Но ако направим избора си в полза на Христос, трябва да бъдем готови да приемем това, което Той ни дава. Даже ако в резултат на това се лишим от нещо, което наподобява на стадо свине.

Страхувате ли се напълно да се посветите на Господа, защото си мислите, че ще се лишите от толкова много удоволствия в живота? И всичко това е, защото противникът се стреми да ви убеди, че само той може да ви даде истински живот, но не му вярвайте.

Истината е, че ако се посветите на Господа, ще загубите това, което си струва да останете без него. Това само ще ви помогне да живеете пълноценно.

Животът на Исус на тази земя е идеален пример за пълно подчинение. Той беше ходещ пример  за тези преимущества, които дават благочестив живот. Където и да отидеше, Исус отпушваше ушите на глухите, отваряше очите на слепите, даваше способност на сакатите да ходят. Той живееше в съвършен мир и абсолютна победа.

Единственото, което Той загуби бе властта на дявола, който идва само да открадне, убие и унищожи. Дяволът нищо не можеше да направи, докато Исус се движеше по Божията воля. По това време Исус ходеше в пълна победа над врага.

Не си мислете, че ще загубите много, ако живеете така. Вие можете да имате същото помазание, сила и Божията слава, както Исус.

Длъжни ли сте да да Му отдадете живота си? Да, защото ще замените своя живот с Божия, болестите с Неговото изцеление, вашата нищета с Неговото благополучие, своите вълнения и грижи с Неговия мир, своя грях с Неговото спасение.

Защо се колебаете? Ако добре сте разбрали всичко, вие нищо не губите ако го направите.

Авраам е бил подложен дълго време на изпитание, но след това е бил щедро възнаграден. Бог го изпитвал, като дълго отлагал изпълнението на обещанието Си.

Сатана го подлагал на изкушения. Хората му завиждали, недоверчиви били спрямо него и му се съпротивлявали. Сара го смирявала със своето недоволство.

Но той понесъл всичко с търпение. Авраам не се е съмнявал в Божията правда, подчинил се е на безкрайна мъдрост на Бога и мълчаливо е преживявал дългите отлагания, като е очаквал Божижиите обещания на определеното време.

Търпеливо чакайки, той е получил обещаното.

Обещанията на Бога не могат да останат неизпълнени. Дълготърпеливото очакване няма да бъде излъгано. Това, което с вяра очакваме, непременно ще се осъществи.

Поведението на Авраам осъжда нетърпеливия дух. Прекратява ропота, поощрява търпението и покровителства кроткото упование и подчинение на Божата воля и Неговия път.

Не забравяйте, че Авраам е бил изпитан, той търпеливо чакал и когато е получил обещаното е бил удовлетворен.

Подражавайте на неговия пример и ще споделите същите благословения.

Ирена много се изненада, когато след сто дни затвор Симо се прибра и я наби. Децата им стояха смутени срещу вратата, която отнасяше, от време на време, по някой удар.

Самите те му бяха казали как  майка им се бе занасяла с Милю, висок  мъж с изкривен врат. Вярно е, че Ирена непрекъснато лъжеше Симо, но тя имаше нахалството да пусне Милю в дома им, докато Симо го нямаше.

Децата не очакваха, че Симо така жестоко ще размаже майка им.

– Не ме е страх от теб, – крещеше Ирена.

– Не искам да те е страх, а да внимаваш, – крещеше в отговор Симо.

Тези реплики между двамата се повтаряха многократно. Най-накрая Ирена разбра, че Симо не искаше от нея подчинение, а да има последната дума. И тя му я остави.

Ирина закри лице с треперещите си ръце, а след това се опита да се изправи на краката си. Децата нахраниха пилетата и се ослушаха. Беше настъпила плашеща тишина.

Предпазливо отвориха вратата, страхувайки се да не намерят Ирена с изцъклени очи, но тя бе подута от побоя, а очите ѝ искряха с някаква скрита насмешка.

Рундът беше свършил. Майка им бе изиграла ролята си на боксова круша. Цялата беше подута и натъртена. Тя скоро щеше да се възтанови, но отношенията между Симо и Ирена едва ли щяха да бъдат същите.

Измяната бе направила още по-голям пробив между двамата и стената на недоверието ги раздели окончателно.

Те имаха деца, но това щеше ли да им помогне да си простят и въстановят взаимоотношенията си?

Всеки родител има свой собствен опит, който той е получил в детството си. Мнозина копират модела на възпитанието от семейството си.
Някои пък обратно, стремят се към противоположни методи на възпитание от тези провеждани в тяхното семейство. Те се стараят да намерят собствен подход към този проблем. В детството им родителите им често са ги принуждавали за едно или друго, за това те премахват всякакви ограничения и позволяват прекалено много неща на децата си.
Сериозни различия във възпитанието при родителите могат да възникнат поради различните им характери. В повечето случаи бащите се гневят, искат моментално изпълнение на заповедите и безпрекословно подчинение. А майката е мека по характер и угажда на всички капризи на детето.
Какви проблеми може да предизвика такава ситуация?
Детето е под напрежение. То не знае никога какво да очаква. Дали ще го накажат или похвалят за дадена постъпка. В такива ситуации детето започва да манипулира родителите си. То започва да хитрува и лъже.
Ако бащата се обърне строго към детето за неизпълнение на зададена работа, то обидено и със сълзи на очи тича при майка си, заявявайки, че баща му е лош. На детето му трябва внимание, сладкиш или подарък. Майката се съгласява, че бащата е много строг и по този начин му подкопава авторитета пред детето.
Бащата се ядосва и в семейството назрява конфликт. Той се чувства ненужен. Такива хора имат низко самочувствие, а зад маската на „деспота“ обикновенно се крие наранена натура.
Бащата също се нуждае от внимание, не по-малко от това към детето.
Родители, които в детството са преминали през насмешки, неудачи и унижения, искат в своите деца да видят непримирими личности.
Не познаващи в детството си нежност и любов, те не разбират, че силна личност може да се изгради само, когато има доверие, разбиране и одобрение от най-близките.