Преди всяко представяне на нова опера Майербер бил жалка гледка. Изглеждал несигурен и съмняващ в успеха си.

По време на репетиция той питал всички за мнението им и искал съвет, даже и от отговарящия за спускането и оттеглянето на различни декори посредством машина.

Всяка дреболия му се струвала опасна за бъдещия успех на операта му.

Когато репетирали „Робърт Дяволът“, той решил, че във второто действие на сцената обстановката е много бедна. Прекъснал репетицията и започнал да се оплаква на директора на театъра:

– Скъпи мой, вие наистина ли искате съвсем да погубите музиката ми? Тук няма какво да се гледа!

Сцената незабавно била подновена и в нея царял небивал разкош.

– Маестро, сега доволни ли сте? – попитал директорът.

Като огледал сцената композиторът едва не заплакал:
– Е, сега, мили мой, окончателно ме съсипахте! Какво сте сложили на сцената? В края на краищата, публиката ще се взира и оглежда всичкия съблазнителен разкош, с които сте я натъкмили и просто няма да слуша музиката ми!

Именно така е направила младата учителка по изкуствата Катрин Ан Уотсън от филма „Усмивката на Мона Лиза“.

Тя започва да работи в консервативен Американски колеж за момичета, в който на младите дами се дава блестящо образование, което няма никакво приложение в бъдещият им живот.

След завършване на колежа, нито една девойка няма намерение да продължи образованието си.

Всяко момиче е уверено, че го чакат „Kinder. Kinder, Küche, Kirche“ – дете, кухня, църква и нищо друго.

Катрин Уотсън има друго мнение за това. Именно тя запалва у момичетата амбиции и стремеж за нещо повече.

Мис Уотсън е уверена, че да бъдеш домакиня това не е лошо, но момичетата могат много повече.

Всички ние очакваме да чуем добра дума, слово на насърчение, израз на любов.

Ние разцъфтяваме в средата от положителни думи, а острите слова ни карат да се обезсърчаваме, да се свиваме и да губим всяка надежда.

Понякога казваме, че сме уморени от много приказки, но в действително сме затормозени, изтощени и сломени от празните и безсъдържателни мнения, изказвания, слухове носени от мълвата.

Ние копнеем за животворяща дума такава, която ще ни подкрепи, за да не се провалим.

Източници на чиста и възобновяема енергия могат да бъдат получени чрез взаимодействие със силите на природата.

Нашите възможности за създаване на техническа наноусточивост е довела до разработването на пизоелектричен генератор, генериращ енергия по време на протичане на вода върху графен-полимерна лента.

Предишните изследвания са показали, че движението на водни капки върху графен могат да генерират индуцирано напрежение в посоката на потока. До сега се е считало, че произхода на това напрежение се обуславя от взаимодействието на зарядите на графена и на йоните в течността. Теория, която ограничава производството на енергия само от йонни течности, но в действителност това не е така.

Сега изследователи от Zhejiang университет и Университета за наука и технологии в Китай, са публикували изследване за ролята на подложка за графена с електрически генерирани заряди.

За провеждане на изследването си, те са създали комбинация от графен и поливинилиденфлуорид (PVDF) – тънък гъвкав пиезополимер, който може да бъде интегрирани с графен за гъвкави функционални устройства – наногенератори.

Те предполагат, че динамичното взаимодействие на зарядите в течността, графена и подложката са причина за индуцирания поток от течното напрежение. С други думи, именно подложката играе съществена роля при производството на енергия. По-рано такива предположения не са изразявани.

Тези проучвания били допълнени от примерни изчисления, за да се изчисли плътността на електроните в графеновия слой и да се получи по-добра представа за механизма, отговорен за производството на електроенергия.

Изследователите са на мнение, че тяхното проучване ще даде тласък за практическото приложение на графено-базираните наногенератори.

Петър и Рангел разговаряха:

– Алкохолизмът е болест, – каза авторитетно Петър. – Това не е мое мнение, а на Световната здравна организация. –

– Да, но терапевтите се противопоставили срещу това твърдение, – поклати глава Рангел. – И за него болнични не дават.