Може да сте имали добра година или лоша година. Но тъй или иначе ние стигаме до края на 2016 г. и вероятно сме доста уморени. Износени сме физически, умствено и духовно.

Но има надежда! Бог не иска да мине през още една година, без да имате мир. Какъв точно мир?

Първо, мир с Бога. Това е духовен мир, а това е най-важното. Той засяга всичко останало. В Библията се казва , че Бог изпрати Христос да ни примири със Себе си.

Бог не иска от нас да живеем откъснати от него. Мирът с Бога не идва от това, което правим. Той идва от това, което Исус Христос извърши за нас на кръста.

Има и емоционален мир. Когато имаме мир с Бога, получаваме Божият мир вътре в себе си. Бог иска мира му да се пренесе в живота ни.

Еврейската дума за „мир“ в Библията е Шалом. Тя означава повече от просто приключва на военните действия.

За тези, които са с разбито сърце, Бог дава утеха и мир. За тези които имат объркано сърце, Той  дава ръководен мир. На тези с засрамено сърце, Бог дава прощаващ мир. Когато сме притеснени, Той ни дава увереност и спокойствие.

Бог осигурява спокойствие за всеки проблем.

Колкото по-далеч сме от Бога, толкова повече нашите взаимоотношения с другите са объркани. Ако искате да укрепите отношенията си с другите хора, вашия съпруг, децата ви, приятели, колеги, ….укрепете отношенията си с Бога. Това ще е напълно достатъчно.

Мирът не е непостижима меча. Това е безплатен дар от Бога.

Ние сме призвани да покажем на хората разпънатия Исус Христос. Всяко учение, чиято основа не е Христовия кръст, ще доведе хората до заблуда.

Ако Божият служителят, който споделя вярата си с хората, вярва в Исус Христос и за всичко изхожда от реалността на Изкуплението, ще бъде приет и слушателите няма да останат равнодушни. Връзката с Бога, помага на всеки Негов служител  да успява и прибавя нови люде към Божието царство.

Новозаветния служител е призван да изобличава за грях и да представя Спасителят Исус Христос, за това на него му е трудно да бъде поет и да омайва със сладки думи. Той трябва да бъде хирург за човешките души.

Бог разкрива на всеки един Свой служител какви слова от Писанието да използва, за да открие истината на човека срещу себе си, действайки без страх и съмнение.

Любовта на Бога това е нито повече, нито по-малко от Голгота, а любовта на Бога изписани на кръста и никъде другаде.

Единственото основание, поради което Бог може да ни прости, това е кръст на нашия Господ.

Прошката не означава, че ние просто ще се спасим от ада. На нас ни се прощава, за да се съединим и слеем с Бога в Христос.

Чудото на Изкуплението се заключава в това, че когато съм съвсем не свята, Бог ме превръща в подобие на Себе Си, включвайки в мен нов Дух, Духът на Исус Христос.

Кръстина и Асен скоро се нанесоха в току що купената си къща. Запознаха се със съседите си.
Така те срещнаха Елена. Тя бе жена в преклонна възраст. Нямаше сили да се грижи за градината в двора, а не можеше да обслужва и самото жилище.

Боята на къщата ѝ се лющеше. Имаше строшени керемиди на покрива. Розите в двора се бяха превърнали в истинска джунгла. Всеки момент всичко това можеше да се срути и да я погребе в развалините си.

Кръстина предложи на съпруга си:

– Хайде да ѝ помогнем.

– Ако бях първа младост, целият ремонт щях да извърша сам, – засмя се Асен, – но ти добре знаеш, че краката ни едва ни държат, а каквото хванем в ръце го изтърваме. Как ще ѝ помогнем?

– Ще пишем в местния вестник, – каза Кръстина, сложила ръце на кръста, готова сякаш да се пребори със всеки проблем.

И го направиха. След три дена в двора на Елена бе шумно и весело.

Младежи бяха дошли да помогнат на старата жена.

След два дена нищо не бе останало от старата рушаща се къща. Тя искреше в нова бяла премяна. Покрива бе надеждно закърпен с нови керемиди, а на входа стояха спретнато подстригани рози.

Къщата на Елена бе станала неузнаваема.

Трогната до сълзи стопанката на дома не знаеше как да се отблагодари на помощниците си:

– Благодаря ви, мили мои! Още не мога да повярвам, че направихте това за мен, просто ето така, от добро сърце.

Младежите се радваха заедно с нея, защото бяха успели да ѝ донесат малко радост и да разхубавят дните ѝ.

Те обещаха:

– Отново ще дойдем, за да ви погостуваме малко, ако нямате нищо напротив.

– Заповядайте, – нежно и с голяма любов им се усмихна Елена, – в моя дом сте винаги добре дошли!

Всеки, който казва, че вярва в Господа, но упорито продължава да води неморален начин на живот, оказва дестабилизиращо влияние върху другите. Той е като квас.

Духовният живот не може да бъде компромисен.

Както по време на старозаветната Пасха евреите трябвало да отделят всичкия квас, така и християните трябва да премахнат от живота си кваса на греха.

Христос, нашето пасхално Агне, умря за нас, за да бъдем очистени.

Пред кръста ние сме длъжни да се покаем за греховете си, а не да се оправдаваме или да крием какво сме направили.