Стоян стоеше смутен в стаята си. Майка му надникна и само по стойката му разбра че нещо тревожеше сина ѝ.

– Какво те измъчва? – попита тя.

Стоян вдигна глава. В очите му се четеше болка и отчаяние.

– Как отразявам Исус в живота си? – Стоян сбърчи нос.

– Неговата светлина в нас разкрива тъмнината на греха, бунта и невежеството в света около нас, – обясни майка му.

– Да, но те ме отхвърлят, – смръщи вежди Стоян.

Майката се усмихна:

– Това е напълно естествено. Щом те живеят в тъмнина, светлината в теб ги кара да се чувстват неудобно.

Стоян само въздъхна, а майка му продължи:

– Нашия свят живее в духовен мрак. Хората са отделени от Бога, но те са се приспособили и се чувстват комфортно в „зоната на здрача“.

– Все пак могат да видят, сравнят и да преценят, – вметна Стоян.

– Те може да не са в състояние да „видят“ ясно Бог, другите или себе си, но виждат достатъчно добре, за да „се справят“ в живота.

– Как мога да им покажа Исус? – прозвуча отчаяние в гласа на Стоян.

– Когато човек, който принадлежи на Исус Христос, живее живот, който отразява:
Неговата почтеност, морал и чистота; Неговата святост, праведност и истинност; Неговата доброта, благочестие и благодат.

Стоян само махна с ръка, а майка му прибави:

– Светлината в твоя живот може да накара другите да реагират със спонтанно отхвърляне, но бъди насърчен! Светлината не само разкрива тъмнината, но и царува над нея.

Кирил се бе замислил сериозно.

Той попита:

– Плодовете на Светия Дух знаем, но какви са плодовете на греха?

Румен веднага отговори:

– Това е все едно да стъпиш в тръните на човечеството и да усетиш няколко магарешки бодила.

Кирил тръсна глава:

– Не разбирам какво имаш предвид.

– Срам, страх, позор, обезсърчение, тревожност, сърцата ни се хващат в такива капани от бодли, – поясни Румен.

– Забележи, – поклати глава Кирил, – Исус не познаваше плодовете на греха, докато не стана грях за нас.

– И когато го направи, всички емоции на греха се стовариха върху Него, – допълни Румен.

– Емоции? – Кирил въпросително го изгледа.

– Не усещаш ли емоцията в молитвата Му на кръста? – попита Румен.

– „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“ – Кирил цитира думите на Исус.

– Ще се съгласиш, че това не са думи на светец, а на грешник, – повдигна вежди Румен.

– Така е, – съгласи се Кирил, – Той е стоял мълчаливо, докато множество присъди са откликвали в небето.

– Кое е най-удивителното за Този, Който се отказа от небесния венец и прие трънния? – попита Румен.

– Това, че го направи за всички нас, – категорично отговори Кирил.

Любопитството към Христос плени град Йерусалим.

– Кой е този? – питаха те.

Някои искаха непременно да разберат:

– Как един човек може да привлече вниманието на цял град?

Мнозина бяха чули за този чудотворец и учител освобождаващ истини, но да Го видят на магаре в царско шествие ги накара да се усъмнят:

– Този ли е Който ще ни освободи от Римското господство?

Едно магаре отхвърли желанието им да Го коронясат като Давид за цар на страната.

Исус Христос бе Божият Син, Който по благодат чрез вяра щеше да бъде коронясан за Цар на сърцата, които Го приемат.

Бог действа, когато Христос не е отхвърлен.

Любопитството е това, което доведе мнозина до вяра в Исус Христос като техен Спасител и Господ.

Такива искрено питаха:

– Този ли е, за Когото се твърди, че е Синът на Живия Бог?

Той бе Месията, Който очакваха. Дошъл бе да спаси народа Си от греховете им и да царува над сърцата им.

Проблема бе отхвърлянето. При него се губи възможността да се опознае Исус близко и интимно.

А любопитството не спира за онези, които опознават Христос в общението на страданието и в силата на Неговото възкресение.

Животът е инкубатор за болка, а Исус е Божият лечител особено, когато сме наранени.

Неговото възкресение е основата на нашата вяра и източникът на сила, за да се изправим пред житейските предизвикателства и водещо до обновяване на умовете ни.

Любопитството може да ни доведе до Бога и да ни сближи по-дълбоко с Него.

Къщата, в която Господ толкова често бе гостувал, бе потопена в дълбока скръб.

Един приятел на Христос, Лазар, бе умрял. Той бе погребан от четири дни.

А божественият Приятел и Учител, който би могъл да предотврати скръбта или поне да я смекчи с добрата Си утеха, не бързаше да посети потъналите в мъка и сълзи Марта и Мария.

Мнозина се бяха събрали в къщата, за да изразят съчувствие към двете сестри.

Исус дойде с учениците си, а Марта побърза да сподели скръбта си и да Му изкаже скритата си надежда:

– Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.

Очите ѝ се напълниха със сълзи. Другите също съчувствено плачеха. И Исус се разплака.

Защо плачеше Той?

За Неговото красиво творение – човека, поради неговото падение, немощ, грях и безславна смърт.

Той страдаше заради страшната съдба на един паднал човек, отчужден от Бога, обречен на поквара и вечни страдания.

Господ плачеше заради неверието и неблагодарността на толкова скъпия за Него народ.

Той възкреси човек, а те се стремяха да Го убият. Готов бе да им даде всичко, дори живота Си не пощади, но те упорито закоравяваха сърцата си и не искаха да приемат Неговата изкупителна жертва.

Хулеха кръста, покриваха възкресението с лъжа …. затова Той плачеше.

В тихата Витания се изливаха сълзи… Не може ли да ги предотврати, да излекува Лазар, преди да умре?

Можеше, но искаше да научи приятелите си на търпение, а след това да им даде неочаквана, непрестанна радост.

„Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост“.

Минчо бе слушал дълго обясненията на приятеля си Емил за това, което Бог е направил за всички хора.

– Трудно ми е да повярвам, че наистина съм ценен за Господа. Имал съм толкова провали. Да не говорим за слабостите ми. Вероятно Той само ме търпи, но да ме цени … едва ли.

– Бог не те е спасил неохотно, нито те е изкупил наполовина, – Емил размаха ръце. – Когато възникнат съмнения за твоята стойност, погледни към кръста. Той е постоянно Божие заявление, колко много означаваш за Него.

Минчо само надигна рамене.

– Кой знае, може само ти да казваш така, – смотолеви той.

– Спасението от греха и смъртта не е постигнато с пари, влияние или усилия. Никакво човешко богатство не може да купи свобода от вина или да възстанови връзката ни с Бога. Вместо това Господ избра да плати най-високата възможна цена. Той даде Сина Си.

Минчо не можеше да възприеме лесно това, за което приятелят му толкова настойчиво говореше.

Емил се амбицира още повече:

– Това не беше емоционален импулс или отчаяно решение на Бога, а съзнателен акт на любов. Исус доброволно даде живота Си, за да можеш да бъдеш простен, възстановен и да можеш да общуваш с Бога. Твоето спасение не беше случайно хрумнала мисъл. Това бе планирано, целенасочено и скъпо.

– За цената на дадено нещо, научаваме по това, колко е платено за него, – съгласи се донякъде Минчо. – Къща, земя, произведение на изкуството се смятат за много ценни, заради парите вложени в тях, но Някой да даде живота си а мен ….

Очите на Минчо се напълниха със сълзи.

– Би трябвало много да съм Му благодарен ….

Емил нищо не каза, само прегърна приятеля си.