Новият плавателен съд е наречен SoelCat 12, разработен от инженер Джеп Костер. За строителството на електрическия кораб са отишли 600 000 долара.

SoelCat 12 има две литиево-йонни батерии по 60 кВт. Това позволява на електрическата лодка да се движи шест часа в морето със скорост от осем възела. Максималната скорост на катамаран е 14 възела. Покривът на катамарана е една солидна соларна батерия, която увеличава резервната мощност до 7,5 часа.

Основната характеристика на новия плавателен съд е, че SoelCat 12 може да служи и като малка плаваща електроцентрала. Като е свързан към бреговата мрежа, електрическият мотор може да осигури енергия за пет къщи.

След завършването на строежа на 16-местен катамаран, той ще бъде изпратен да обслужва курортите на островите на Френска Полинезия.

Автономните електрически лодки ще започнат да се движат в южната част на страната до края на 2018 г.

Над проектът работят химическия концерн  Yara и компанията Kongsberg Group. Перспективата за електрически безпилотен товарен кораб незабавно доведе Норвегия до лидерите на „умното“ корабостроене в света.

Според плановете на разработчиците, до края на 2018 г. първите автономни съдове с торове ще започнат да се движат между пристанищата на Пошгрюн и Бревик в южната част на страната.  Разстоянието все още е смешно: няколко десетки морски мили.

Но по този маршрут известните революционни разработки на Kongsberg ще установят най-новото си навигационно оборудване – радари, фарове, камери и сензори, които ще водят „интелигентен“ контейнерен кораб по водата, както по релси.

Очаква се първите кораби да струват три пъти повече от обичайното, но тяхното съдържание ще бъде десет пъти по-евтино.

Въздухът около него също ще бъде по-чист: един електроход Yara Birkeland ще замени 40 000 дизелови камиона годишно.

След 2020 г., когато оборудването ще бъде подложено на изчерпателно тестване и най-вече ще бъде разработена правната рамка за автономното корабоплаване, нищо няма да попречи на норвежките компании да обхванат цялото крайбрежие на страната, а защо не и цяла Европа.

На рецепцията на един хотел в Белгия стои аквариум със златна рибка. До него има табела, на която пише, че гостите на хотела могат да го наемат за 3,5 евро на вечер.

От услугата се ползват предимно клиенти, които са сами. Вероятно рибката им прави някаква компания.

Дейвид Дилън, управителят на хотела „Шарлероа“, казва, че подобна услуга при тях съществува от много години. Те дават под наем няколко рибки на седмица. Такъв домашен любимец не изисква особени грижи от гостите на хотела.

Всички рибки живеят в голям аквариум, снабден със всичко необходимо, но всеки ден някоя от тях отива „на работа“, привличайки вниманието на клиентите.

Девет коне през нощта се оказали на магистралата в провинция Дзянсу, Китай, където си организирали необичайно състезание.

Уплашени шофьори се обадили в полицията и бързо се изяснило, че животните са избягали от конезавода, който се намирал наблизо.

Полицаите успели да хванат конете, така че никой не пострадал.

Сътрудниците на завода, които се явили по-късно, отвели бегълците и разходката на конете не била толкова дълга, колкото навярно на тях им се е искало.

Наско и Михаела се занимаваха предимно с добитък. Отглеждаха животни и ги продаваха на пазара. С тях живееха възрастните родители на Наско и единствената им дъщеря Ралица.

Те бяха трудолюбиви хора. Грижеха се усърдно за животните, за това техните питомци привличаха погледите на купувачите на пазара. Бяха честни и самоотвержни люде.

Но веднъж им се случи беда. Ралица, единственото им дете вдигна температура. Легна на легло. Треска я залюля и тя от време на време губеше съзнание.

Михаела бе много разтревожена за дъщеря си:

– Трябва да я заведем на лекар. Виж, – казваше тя на мъжа си, – детето цялото изгаря.

– Не можем да си го позволим, – каза Наско, – скоро ще има пазар.

– Ако ни сложат някоя карантина, няма да можем да продаваме животни, – подкрепи го баща му.

– Но детето е зле, – обади се свекървата.

– Колко пъти и ти и аз сме настивали и пак сме ставали, – каза свекърът, – ще се оправи.

– Ами ако не се оправи? – извика Михаела.

– Добре де, – неохотно се съгласи свекърът, – след пазара ако не е добре ще я заведем на лекар, но няма да позволя някакви болежки да попречат на търговията ми.

До пазара оставаха още четири дни. Положението на Ралица не се подобряваше. Тя престана да се храни и от ден на ден се топеше пред очите на родителите си, баба си и дядо си.

Вечерта преди пазара, Ралица загуби съзнание и не дойде вече на себе си.

– Няма ли да я заведем на лекар? – попита измъчено Михаела.

– Състоянието ѝ наистина се е влошили, – разтревожи се сериозно Наско.

– Ще ѝ мине, – опита се да го успокои баща му.

– Но тя е така вече втори ден, – каза Михаела.

Наско грабна дъщеря си на ръце и без да слуша повече увещанията на баща си, изтича при лекарят.

– Защо си я държал до сега? Съсипал си детето, – скара му се лекарят.  – Нищо не мога да направя. Късно е вече.

Тези думи смразиха сърцата на двамата родители.

Ралица лежеше безмълвно в ръцете на майка си, докато нацяло притихна.

Съзерцателен вик, разтърси нощта. Безпомощната майка ридаеше над изстиналото тяло на дъщеря си.