Ръководителят на общинския съвет Джейн Ким активно популяризира идеята за въвеждане данък за използване на роботи. Това ще принуди фирмите, които са заменили работници с роботи, да компенсират хората, които са загубили работата си.

Не отдавна, основателят на Microsoft Бил Гейтс предложи данък върху роботи, а сега тази идея ще се въведе от Джейн Ким.  Сега тя възнамерява да обсъди този въпрос с лидерите на технологичната индустрия, представители на профсъюзите и различни политически лидери.

Каква е същността на тази идея? Обикновено работниците плащат осигуровките, които отиват в бюджета и се изразходва за различни социални нужди, в крайна сметка, в идеалния случай, служат на самите данъкоплатците.

На роботите не плащат същите заплати и социално осигуряване, защото те не се нуждаят от тях, за разлика от хората. С въвеждането на данъка върху използването на роботи, парите ще бъдат пренасочени към бюджета и обслужване на хора.

Автоматизация ще бъде един от най-големите проблеми, свързани с неравенството на доходите.

Въпреки това, не всички споделят тази идея, като министърът на търговия в САЩ Уилбър Рос, които вярва, че данъци за роботите ще навреди на бизнеса, по-специално на тези, които са преминали към роботизацията за по-ефективно производство.

Според дадени вярвания, разсипаната сол води до кавга. Това суеверие е родено не в Европа, а в Русия по времето на цар Алексей Михайлович.

По това време търговията със солата не е била развита в Русия, тя се е транспортирала от далече и се облагала с всевъзможни данъци и задължения.

Тогава правителството увеличи данъците върху търговията със сол, което довело до увеличение на цените ѝ. Солта тогава е била много скъпа, а да се живее без нея е било много по-трудно, отколкото сега. През 17 век не е имало хладилник и солта се е използвала като консервант.

За да се запазят месото, сланината, рибата ги солели. Зеленчуците също ги солели и оставали да ферментират, за това останало без сол, семейството се оказвало заплашено от глад.

Така че не е изненада, че разсипаната сол води до бурно недоволство на роднините. От тук идва и обичая да се хвърля щипка сол през лявото рамо, за да се предотврати кавгата.

По този начин главата на къщата сякаш показва, че вината е простена, а добрите отношения за него са по-ценни от скъпата сол.

Всички познаваха Васко и неговият космат, мъркащ приятел Пепи. Младежът често караше колело, а на гърба му пътешестваше Пепи.

И всичко започна от този ден, когато Васко чу жално мяукане. Той слезе от велосипеда си и се огледа внимателно. Мяукането идваше от гъстата корона на едно дърво.

Младежът не чака повторна покана и започна да се катери по-дървото. Колкото по-високо се изкачваше, толкова мяукането се чуваше по-силно и ясно.

Накрая той достигна до един зелен клон, който препречваше пътя му. Отдръпна го и там видя …. едно малко уплашено котенце. Взе го в шепата си и внимателно започна да слиза надолу.

Когато скочи на земята, сложи малката пухкава топка в пазвата си и потегли за дома. Изглежда котенцето нямаше никакви възражения, защото седеше кротко из целия път.

След като похапна от импровизираната храна, която му предложи Васко, вдигна опашка и започна да изучава обстановката в новия си дом.

– Ей малкият, – каза Васко, – ще се казваш Пепи. Имаш ли нещо да кажеш по въпроса?

Котето се обърна към новия си стопани и измяука. Васко прие това за съгласие.

Котето се оказа с необичаен характер. Където отидеше Васко, то след него. Отдалечеше ли се по-далеко, Пепи силно и жално мяукаше.

– Явно ще трябва да те взема на всекидневните си разходки с велосипеда. Но как ще те нося?

Пепи не му даде много да умува, а скочи на рамото му и там стоеше толкова стабилно сякаш някой го бе залепил на това място.

Една вечер двамата се връщаха на велосипед у дома. Внезапно предната гума на велосипеда попадна на камък и Васко падна. Силно си удари главата и загуби съзнание.

Когато дойде на себе си, Пепи облизваше лицето му. Васко прегърна животното, вдигна се от асфалтовата настилка и се премести встрани от пътя. Няколко секунди след като бе станал и се отстранил от пътя, от там мина автомобил.

Васко разроши козинката на Пепи и му каза:

– Приятел, дължа живот си на теб. Ако бях останал да лежа там на пътя, всичко можеше да приключи много плачевно.

От тогава двамата Васко и Пепи станаха неразделни, навсякъде ходеха заедно.

В живота ни се случва да попаднем в различни бури. Обикновено тези сътресения са от личен характер, като финансови затруднения, проблеми в семейството, болести, предателство от приятели …

Но нас ни заплашват и друг вид бури, които също могат да потопят нашата лодка, като придобиване, секуларизация, падане на нравите, социална несправедливост, тероризъм,  война, ….

Спомняш ли си как Исус и учениците Му паднаха в ужасна буря в средата на Галилейското езеро?

Учениците започнаха да се паникьосват, а Исус просто заспа.  Той беше спокоен, защото знаеше, че всичко е в ръцете на Бога. Освен това Исус имаше власт над бурята и тя утихна след като Той и заповяда: „Мълчи! Утихни!“

Словото Му винаги може да укроти вълнението на нашия живот. Каква буря ви застрашава? Остани близо до Исус, защото Неговото Слово има власт на всякакви вълни!

Човек пълзи  в пустинята. Всичко е изсъхнало и не се вижда никъде вода.

Нещастникът вдига очи към небето:

– Господи, искам да пия вода, моля Те за вода ….. А защо Ти трети ден  ми хвърляш лопата.