Неподчинението на Бога никога не остава незабелязано.

Някои си мислят, че ако никой не знае за дадено нещо, то всичко ще си остане по старому. Нали Бог е милостив? И ако никой не знае за случилото се, тогава какво значение има?

Но тяхното сърце ще им създаде проблеми, то ще почне да ги осъжда. Останалите могат да мислят, че те са добри хора, щом говорят думи на вяра, но те няма да отидат при Бога в молитва. Ще бъдат изпълнени със съмнения и страхове, които ще им пречат да получат отговор на молитви си.

Именно за това е толкова важно да бъдем послушни на Бога.

Животът на послушание ви дава смелост и увереност, която не сте имали преди.

Не казвам, че трябва да бъдете съвършенни или че никога не трябва да правите грешки. Просто трябва да вървите в подчинение на светлината, която имате.

Не забравяйте, независимо от това, че цената за греховете ви е платена, животът на неподчинение ще ви струва много скъпо. Той ще ви струва дързостта или смелостта, на която имате право в Исус. Ще открадне вашата вяра и ще ви изпълни със страх.

Не позволявайте осъждението на сърцето ви, да ви лиши от увереност. Правете това, което е угодно на Бога и радостта ви ще бъде пълна.

В немския град Дрезден има светофар, който непрекъснато свето червено от 1987 г.

Той забранява движението наляво или надясно на кръстовището на улица Цигелщтрасе .

Но разрешава движение  направо, ако не пречи на другите участници в движението.

Не може да се премахне светофара и да се сложи знака „Движение само направо“, защото за това пречи закона.

Съгласно него ако на кръстовище са поставени светофари, те трябва да присъстват на всяка съседна на кръстовището улица.

Густав Цандер е шведски физиолог.

Той е разработил система за механотерапия.

Това е специална лечебна гимнастика, с помощта, на която той е лекувал своите пациенти.

През 1883 г. Густав Цандер е създал компания за производство на спортно оборудване за лечебна гимнастика.

Някои от уредите му, според мен, наподобават средновековни инструменти за мъчения.

Един шеф се обърнал към секретарката си:

– Изглеждате много уморена. Какво се е случило?

– Знаете ли, аз …. не, вие няма да повярвате, ако ви кажа.

– Ще повярвам, разбира се, – започнал да я уверява шефа ѝ.

– Не, няма да повярвате. Зная, че няма да повярвате.

– Ще повярвам. Обещавам ви.

– Днес аз много работих, – смутолевила бързо секретарката.

– Не вярвам, – шефът бил изумен.

Някои неща неизбежно ни се случват. В живота ни има мъка, объркване, дни, в които се чувстваме безполезни и ненужни.

Има моменти, които остават с нас задълго. Те ни нараняват, но не трябва да им позволяваме да определят нашата съдба.

Ако вие позволите на всяко лошо събитие да променя мнението ви за вас, вашият свят ще стане негативен.

Можете пропускайте възможността, да се убедите, че сте твърде глупави, защото не сте получили повишение преди пет години.

Ще изпуснете любовта, защото ще сметнете, че сте били недостатъчно добър за своята бивша приятелка. Вие не можете да повярвате, че някой може да ви каже, че сте прекрасни.

Ако не позволите на себе се да преминете покрай събития, думи и чувства от миналото, които са ви разтревожили, то винаги ще гледате на бъдещето през призмата на съжалението, вината и ще продължавате отново и отново да преживявате случилото се и да „се храните“ от него.