Можем да си го приготвим и у дома. В промишлено направеното мюсли има твърде много захар. Приготва се много лесно. Освен това вие знаете сами какво сте сложили в мюслито.
За целта ви са необходими:
200 грама овесени ядки
200 грама ръжени люспи
125 грама слънчоглед
75 грама нарязани орехи
75 грама ленено семе
50 грама овесени трици
50 грама нарязани бадеми
50 грама тиквени семки или сусам
200 мл вода
2 супени лъжици мед
50 мл масло от ленено семе
150 грама нарязани сушени кайсии
А ето и как се приготва.
Загрейте фурната до 175 градуса. В голяма купа смесете всички зърнени култури, семена, ядки и трици. В друга купа смесете водата, меда, лененото масло и ги объркайте с полученото в другасмес, тава, фурна, съд, съставки, магазин, ръка, та купа.
Сложете сместа равномерно върху две тави за изпичане и нека се пекат в предварително загрята фурна за 10 минути. След това ги извадете, разбъркайте и отново запечете за още 10 минути.
Направете същото за около 30-40 минути, докато мюслито напълно стане сухо.
Извадете го от съдовете и го изстудете.
Когато сместа се охлажда до стайна температура, добавете кайсиите.
Ако не можете да намерите всички необходими съставки в магазина, заменете ги с тези, които са ви под ръка.
Основното е мюслито да бъде направено от зърнени култури и без захар.

Слязоха от колата и веднага навлязоха сред блъсканицата на пазара. Из въздуха се носеха миризми на печени пържоли, кюфтета и кебабчета, а това засилваше апетита.

Славка предложи:

– Ще се наредя на опашката ето тук и ще взема за всеки по нещо.

Милен рязко възрази:

– Предпочитам да седнем някъде на маса и да се нахраним като хората.

Групата продължи по дългата отрупана със сергии улица. Тъкмо вече се измъкваха от навалицата, когато Милена дръпна Андрей за ръкатa:

– Виж този човечец! – ръката ѝ сочеше мъж на около 65-68 години, да рови с пръчка в кофата за боклук.

Всички спряха. Милен искаше да подмине, но Славка го придърпа.

В това време старият човек измъкна мазна филия хляб и без да я избърше, лакомо я заръфа.

– Хареса ли ти това? – попита Славка, като се обърна към Милен.

– Винаги е имало такива, – кисело отговори Милен.

– Преди повече от половин век е било напълно възможно, – каза Милена,- но сега това е зачестило. Много често можеш да срещнещ човек в подобно окаяно положение.

– Това е позор за една държава, – прибави Славка, – позор за народа ни.

Всички бяха напълно съгласни с последните думи. Но кой ти обръща внимание на това днес? Всеки се е затворил в себе си и гледа как да оживее в това смутно време.

В замяна  на това други се възползваха от ситуацията и започнаха да трупат, кой каквото може да докопа …… за такива няма насита.

Веднъж на едно погребение богат човек попитал един от роднините на починалия:

– Колко пари остави този човек?

– Трябваше да остави всичко, което имаше, – отговорил запитания.

Често съм чувала да представят някого по следния начин:

– Това е Димитър, той работи за Драганов.

Нима ценността на човека зависи от мястото му на работа или неговата професия?

Бог не ни оценява по нашите успехи в този живот. Той ни обича еднакво силно всички. Ценноста ни не се определя от това как се обличаме, в какъв дом живеем или каква кола караме.

Нашата ценност се състои в това, че Бог ни е създал, че Той ни обича и че Христос е умрял за нас.

Ние сме ценни, защото Той ни е приел в Своето семейство и ние завинаги сме станали Негови деца.

Не си въобразявай и не мисли, че твоята ценност зависи от парите, които имаш или положението, което заемаш в обществото.

Ти си безкрайно скъп за Христос.

Пръстените на олимпийския флаг често са свързани с частите на света в този ред: синьо – Европа, жълто – Азия, черно – Африка, зелено – Австралия, червено – Америка.

Това разпределение е присъствало в официалния справочник на МОК до 1951 г.

Но след това е било отстранено, тъй като не е имало нито едно доказателство, че основателят на олимпийското движение Пиер дьо Кубертен, измислил тази символика, е положил цветовете по тази причина.

Неговата идея била малко по-различна.

Броя на пръстените наистина съответствал на частите на света, но цветовете били подбрани така, че поне един от тях се намирал на флага на всяка страна.

Професията човек оркестър е известна още от 13 век.

Тази професия изисквала от изпълнителят да бъде виртуозен музикант.

Такъв човек свирел на няколко инструменти едновремено.

Но за да постигне това е било необходимо, да бъде и малко изобретател.

Сам си е изработвал приспособления с помощта, на които да свири едновремено на тези няколко инструмента.