Агата Кристи е израснала в богато семейство. Майка ѝ забранила на детегледачката да учи малката Кристи да чете, защото не искала дъщеря ѝ да чете книги, които не са за възрастта ѝ.

Когато Агата Кристи станала на шест години, детегледачката ѝ отишла при майка ѝ и казала:
– Госпожо, извинете ме, но ще ви разочаровам. Агата се е научила да чете.

Кристи е разказвала в мемоарите си, как в детството е играела с въображаемо коте. Тя измисляла сюжети и истории за него, придавала фантастични характеристики на героя си, а детегледачката стояла до нея и плетяла чорапи.

Такива фантазии, които имат децата, при възрастните вече ги няма. Рационалният ум убива творческите сили, уменията и способности.

Логиката и рационалното зърно в детето са специални.

Понякога като погледнем децата си, имаме чувство, че са се „отнесли“ нанякъде. Но именно в този момент те преработват получената информация интензивно.

За това е необходимо да дадем на децата си поне 2-3 свободни часа на ден, когато те могат да фантазират, измислят, ….

Трима монаси трябвало да тръгнат на север, за да проповядват Божието Слово. Изведнъж най-младият от Антоний тях, решил да се откаже:

– Не мога да дойда с вас, братя, не съм готов. В моето сърце няма любов и доброта, за да ги споделя с другите. Не мога да дам на другите това, което сам не притежавам.

Думите на Антоний предизвикали съмнения в другите двама монаси. Изведнъж те осъзнали, че все още не са готови за мисията, която им била поверена.

Ако нямаш хляб, как ще го поделиш с гладните? Ако нямаш пари, можеш ли да ги пожертваш за бедните? Ако нямаш вяра и мъдрост, как ще утешиш заблудените?

Решили монасите да се посъветват и да споделят своите съмнения с игумена на манастира Бернард. Той бил известен с мъдростта си и поученията си.

Бернард изслушал внимателно монасите и ги попитал:

– Какво искахте да занесете на хората думите на Словото Божие или неговия Дух?

– Разбира се, ние искаме да проповядваме в духа, както е писано.

– Тогава трябва да знаете, че законите в духовния свят се отличават от тези в материалния. В света на смъртните, ако дадеш нещо от себе си, при теб то ще намалее, но в духовния ако дадеш, това в теб ще порасте. Ще имаш любов, ако я отдадеш на хората. Ще имаш доброта, ако я проявиш между хората. Ще придобиеш слава, ако се пожертваш. Така че идете и споделяйте щедро, деца мои, защото по друг начин не можете да придобиете богатство в Царството на нашия Отец.

Не едно дете се е тръшкало в къщи, викало и плакало е: „Всички имат …., само аз нямам“.

Рекламата и модата са социална епидемия. Те са като вируси, от тях не можеш да изолираш детето си. За да запазите детето си от опасното влияние е необходимо да приложите твърдите си принципи, които сте си изградили за себе си.

Ако вие сте против нещо, което иска вашето дете, спрете това още от началото, но ако разберете, че детето ви е право, а вие сте сбъркали, кажете му.

Ако вие признаете грешката си, ще направите крачка напред.

Един любител на залаганията измислил вечно печеливша игра за него.

Условията на играта били такива. Той написва на лист хартия някакво събитие, което ще се случи или няма да стане през следващите пет минути.

Бележката се оставяла на масата, така че неговият събеседник да не може да я прочете.

Опонентът трябвало да напише на лист хартия думата „да“, ако мисли, че оказаното събитие ще се случи или „не“ в противен случай.

След пет минути бележките се откривали. Ако опонента е отгатнал, получавал 100 долара, а ако не, давал на хитрия участник в дебата един долар.

По какъв начин любителят на залози е успявал да спечели всички игри?

Може да не сте любител на залозите, но ви предлагам да откриете как все пак е успявал да спечели не една, не две, а всички игри.

Навярно повечето от вас са прекалено умни, но не им достига хитрост?!

Е, не се изнервяйте, ето ви и …..

Отговор: Любителят на залози написвал на листа: „Вие ще напишете „Не““. В този случай ако противникът е написал“да“, то последният е сбъркал и ще плати един долар. Ако на бележката му е написано“не“, той също губи. При всеки от случаите любителят на залози правилно предсказвал събитието и печелел играта.

Често под възпитание разбираме „мъмрене“, налагане свои вкусове, изисквания, задачи, планове и мечти. Навярно сте чували подобна фраза: „Възпитах го такъв, какъвто трябваше да бъде, аз зная какво трябва да знае и какво е нужно да прави“.

Възпитанието е по-скоро помощ при развитието. Родители, които отглеждат детето си, могат да се сравняват с градинари, които помагат на растението да порасте. Работата на градинаря е да осигури вода, достатъчно светлина, като плеви около него и да наторява почвата наоколо. Той създава условие за развитие на растението, а не го дърпа за върха.

Диалогът помага на родителят да разбере детето си.

Какво означава да разбереш детето си? Това е преди всичко да познаваш нуждите му и да ги взимаш под внимание.

Потребностите се изменят не само с възрастта, но и индивидуално, в зависимост от пътя, по които върви детето. Ето защо в диалога е важно да чуете детето си, за да разберете: защо не слуша, отказва да прави някои неща или се държи грубо.

Грубата интерпретация на думата „възпитание“ е, когато без да изслушаме детето и то не слуша, го караме насила да направи нещо. Когато говори грубо, поправяме го без да се интересуваме за причината. Или ако детето е обидено му казваме: „Няма защо да се обиждаш от това, сам си си виновен“. Такова възпитание не приемам……