Психолози и социолози са доказали, че колкото един човек е по-благодарен, толкова е по-щастлив.

Ако искате да имате здрави взаимоотношения с някого, започнете да му благодарите.

Ще бъдете много щастливи и ще се наслаждавате на взаимоотношенията си с хората, ако развивате навика да им благодарите.

Апостол Павел казва: “ Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас“.

Тази проста истина е в основата на добрите взаимоотношения.

Каква е първата мисъл за хората в живота ви? За твърде много от нас, тя може да бъде такава: „Какво трябва да направят, за мен? До какви проблеми стигнахме? Какво е нужно, за да се поправят?“

Но Павел ни показва по различен начин. Първата му мисъл за приятелите бе благодарност. И това е моделът, който трябва да следваме, ако искаме връзки ни да заздравяват и отношенията ни да останат добри.

Ето едно предизвикателството: Колкото по-дълго познаваме някой, толкова по-вероятно е да се съсредоточим върху грешките му и лоши му времена, вместо на щастливите епизоди от живота му и на неговите успехи.

Ето защо е необходимо усилие от наша страна, за да изберем да благодарим на хората в живота си.

Когато ние развиваме навика да благодарим на Бог за хората около нас, че бъдем щастливи и ще имаме трайни и вечни добри взаимоотношения.

Един учител обясняваше в час по математика свойствата на функциите. Той даде пример с хиперболата „1/х“.

Учителят попита:

– Какво ще стане с графиката на функцията „1/х“, когато „х“ е положително число клонящо към нула?

Показа клон на кривата, който се издигаше нагоре и все по-нагоре към безкрайността.
След това учителят попита:

– До къде ще стигне тази крива?

Вероятно очакваше, някой от учениците да му отговори: „До безкрайност“.

В стаята настана тишина. Учениците опулиха очи в графиката и безнадежно се мъчеха да открият отговора.

Учителят, за да им помогне, посочи тавана и попита:

– Какво е там над всичко останало?

Тихо, но уверено от задните чинове се чу глас:

– Бог.

Новите материали са изключително по-яки от обичайните, те са усилени с кевлар и фибростъкло. Представени са от компанията 3D Hubs.

Материалите включват въглеродни влакна армиран найлон, кевлар-армиран найлон и фибростъкло подсилен найлон.

Тези материали позволяват да се оптимизира якостта, твърдостта, масата и устойчивостта към температури на създадените обекти.

По-специално, усилените с въглеродни влакна материали са по-здрави от обикновената ABS-пластмаса 24 пъти и 27 пъти са по-яки, трудно се подават на деформация.

Найлонът, усилен с кевлар, практически не се надрасква и е най-гъвкавия материал от представените. Материалите подсилени със стъклени и въглеродни влакна са по-евтини и по-трайни. В същото време, тежат два пъти повече.

Новият материал може да се използва от новите 3D-принтери Mark Two произведени от компанията MarkForged. Тези материали не са подходящи за създаване на малки детайли. Добри са за функционални прототипи и промишлени части.

Природата е непредсказуема. Понякога носи разрушение и смърт, а друг път ни смайва с явленията си.

Undulatus asperatus, известен още като асператус, е рядък облак с доста застрашаващ вид. Класифициран е като нов вид облак през 2009 г.

Тези облаци са се появили вероятно с изменението на природата. До 1953 г. такива облаци не са забелязвани. За първи път са видени във Великобритания. Те съдържат голямо количество топлина и влага. За формирането им е нужна значителна енергия. Тези облаци приличат понякога на бушуващо море.

Учените са забелязали, че облаците асператус за започнали често да се появяват в началото на 21 век. Независимо от застрашаващия си вид, появата на тези облаци не е придружено с бури и урагани.

Буквално Undulatus asperatus се превежда като неравни или бушуващи вълни.

Тези зловещи облаци са особено разпространени в САЩ. Често се срещат в сутрешните и обедните часове.

Всички седят на работните си места и работят до 22 часа.

Един от тях, весел и вечно усмихнат младеж става в 18 часа и си тръгва.

На следващия ден всички отново седят, активно работят и изпълняват задълженията си.

В 18 часа младежът отново се надига и си тръгва. Всички го гледат накриво, изпълнени с подозрение. На третия ден всичко се повтаря отново.

На четвъртия ден в 18 часа младежът отново става, готов да си тръгне. Всички са възмутени.

Един солиден мъж не издържа и каза на младежа:

– Как не ви е срам?! Всички ние седим до 22 часа и работим, а вие ставате в 18 часа и си тръгвате. Всички работим, за да благоуспява компанията. Ние сме едно семейство. Всеки от нас също желае да се прибере по-рано в къщи!

Младежът се усмихна и обясни на колегите си:

– Господа, но аз съм в отпуск.