Марта осинови дете от дом, където живееха множество изоставени деца. Той се казваше Симеон и бе само на 3,5 години.

В дома не им бяха давали много бонбони и Симеон не познаваше вкуса им.

Един ден Марта заведе сина си в супермаркета и му каза:

– Ето ти кошница. Вземи всичко, което ти хареса. Ще купя всичко, което желаеш.

Симеон взе пакет чай, пакетче сушени плодове и кутия с детски закуски.

Когато Марта погледна въпросително сина си, сякаш безмълвно го попита: „Само това ли“?

Симеон се усмихна и каза:

– Това ми е достатъчно.

Щом поискаше джобни пари от майка си, каквото купеше го носеше в къщи.

Марта казва на сина си:

– Защо го носиш в къщи? Изяж го сам.

Безполезно бе да го увещава, защото Симеон отговаряше по един и същи начин:

– Трябва да си го поделим.

За да помогнеш на хората, не е нужно да похарчиш милиони за благотворителност или да обиколиш целия свят, оказващ помощ на хора в неравностойно положение.

Доброто може да се прояви и в най-обикновените ежедневни дейности на човека. Много хора искат да помогнат на нуждаещите се, но не знаят как да го направят.

Група граждани в един град решиха да направи един необичаен експеримент. В най-оживеното място на града си поставиха табло, на което прикачиха множество едно доларови банкноти.

Най-отгоре на таблото поставиха надпис:

„Вземете колкото ви е нужно. Нямаме нищо против, ако искате да прикрепите още банкноти към таблото“

Наблизо поставиха камера, която заснемаше реакцията на минаващите от там. Някои взимаха по някой долар от дъската, но повечето закачаха там свои пари.

След 45 минути сумата се бе удвоила, а съвсем скоро след това цялото табло бе покрито с банкноти и нямаше вече място къде да се закачат нови.

Край таблото мина и един бездомник. Той не взе нищо. Един от групата, която провеждаше експеримента, отиде при клошара и го попита:

– Нима нямате ли нужда от пари? Видях, че не взехте нито една банкнота.

Бездомният човек му се усмихна и каза:

– Днес съм сит, а тези пари днес могат да послужат на други, които са в нужда. Не съм алчен. Радвам се, че такова нещо се случва в нашия град и това ми е достатъчно. Може би утре, когато наистина се нуждая и аз да се възползвам от тази помощ.

Край нас живеят много добри и отзивчиви хора. Не се съмнявайте в това, дори описаният случай да ви изглежда като приказка за нашата страна.

Проникнал вятърът през прозореца и започнал да се разхожда из дома. Всичко разместил, разпръснал, обърнал и счупил.

Тогава вятърът започнал да се хвали:

– Аз съм потомък на страшни бунтари и революционери! До самият собственик ще се добера, ще го притисна и ще стана началник на дома.

Някои от вещите му повярвали и започнали да му служат.

Само една стара книга, поразлистила страниците си и тревожно казала:

– Никога този разбойник няма да ни доведе до добро!

Чул това мъдрият прозорец и се затворил бързо.

С това се свършила властта на вятърът.

В Рим имало специализирано учреждение на свещениците, известно като фециали, чието единствено задължение било извършването на ритуали, свързани с войната.

При последната фаза на ритуала за обявяване на война се хвърляло копие на територията на врага.

До началото на третия век преди Христа Рим значително се разширил, завземайки почти целия Апенински полуостров и хвърлянето на копие на територията на противника станало, меко казано, нецелесъобразно.

Свещениците измислили алтернатива. Част от земята около храма Белона, богинята на войната била обявена не за римска и копието хвърляли на нея.

Преторианците били специализирано звено в римската армия, което действало като „домашна войска “ на императорът или лична охрана.

През първи век пр.н.е. преторианската гвардия понякога била привлечена към издигането на нов император.

Но с течение на времето, участието им в обществения живот се увеличило и в крайна сметка преторианците можели да определят, премахват и дори да убият римските императори.

Един от стимулите за убийството на императора и назначаването на нов е практика известна като „акт на подарък“, това е значителна награда за преторианците, получена от новоназначения император след като предишния е бил убит.
В резултат на това най-верните защитници на римския император постепенно и по ирония на съдбата се превърнали в една корумпирана и опасна част от армията, която имала значителен контрол над живота на императора.