Леонардо да Винчи е получил разрешение за дисекция на трупове и той съставил подробни рисунки с описания на много човешки органи.

Преглеждайки ги, британския кардиохирург Френсис Уелс преосмислил метода за опериране на митралната клапа на сърцето, която предотвратява обратното течение на кръвта в лявото предсърдие.

Традиционно при нарушение на нормалното функциониране на клапата хирурзите намалявали нейния диаметър, но това ограничавало по-нататък максималния приток на кръв.

Уелс вдъхновен от работите на Леонардо, измислил нови протези, които нямали такива недостатъци и успешно оперирал повече от две хиляди пациента.

Родилият се през 1898 г американец Уилям Джеймс Сидис на шест месеца можел да чете „Ню Йорк Таймс“. На осем знаел осем езика и изобретил един самостоятелно.

На 11 години постъпил в Харвардския университет, където година по-късно изнасял лекции за четиримерните тела в математическия кръжок.

Въпреки това, ранният му старт не му донесъл слава.

Получавайки на 16 години степен бакалавър, той работил известни време като преподавател, но  изведнъж се отдръпнал от обществения живот.

Работел като обикновен счетоводител и други не изискващи особена квалификация длъжности.

Сидис се посетил на колекциониране и изучаване на транспортните системи, а понякога публикувал статии от различни области на знанието: антропология, филология, космология и история на индианците.

Ричард Харис, изиграл ролята на Албус Дъмбълдор в „Хари Потър и Философският камък“, три пъти отклонявал предложението за тази роля, тъй като бил сериозно болен.

Когато неговата 11 годишна внучка узнала за предложението казала:

– Аз повече няма да разговарям с дядо, ако той се откаже от тази роля.

Едва след това Харис дал съгласието си да се снима във филма.

Индонезийският народ тораджи е известен с особеното си отношение към смъртта. Роднините на умрелият пищно празнуват и канят много гости.

Въпреки че, тораджи се наричат християни, тя рядко погребват умрелите си в земята. Те поставят мъртвия в гробница, вдълбана в скалите или в окачени на скалите дървени ковчези.

Ако у тораджи умре малко дете, на което не са му никнали зъбите, го погребват в хралупата на някое дърво.
Те смятат, че дървото ще излекува раната и ще погълне тялото и душата на детето.

Генади лежеше в леглото. Той се възстановяваше след инфаркт. Беше тъжен и постоянно склонен към депресия.

Веднъж го посети старият му приятел Благой.

– Вече не мога да се концентрирам върху никакъв разговор, книга или телевизионна програма за повече от 15 минути, – оплака се Генади на приятеля си.

– Ти си християнин, – каза доста сурово Благой. – Вярващите не трябва да се депресират. Те трябва да живеят пълноценно, независимо от обстоятелствата.

– Вярвам, че авторът на псалом 42 е бил депресиран, – усмихна се Генади. – Този псалм е поетичен израз, на това което изпитвам. Двамата с псалмиста изплакваме пред Бога една и съща болка.

Двамата стари приятели замълчаха.

– Сърцето ми е празно, – едва не изплака Генади. – Живея само със спомените и копнея да почувствам Божията сила отново.

– Но там в края на този псалм се казва: „Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми о, Бог мой“, – каза тихо Благой.

– Това ли е всичко? Това ли е отговорът? – опита се да се надигне от леглото Генади. – Изглежда много просто.

Приятелят му въздъхна и само вдигна рамене. След това добави:

– Опитай! Нищо не губиш от това.

След като Благой си тръгна, Генади най-напред неуверено, а след това все по-смело започна да възхваля Господа.

Изведнъж самият той осъзна: „Дори, когато мисля, че ме е изоставил, Бог е близо до мен и ме закриля със Своята любов“.