Марк се бе вглъбил в мислите си. Той седеше на задната градверанда на дома си и пиеше кафе.

Външно изглеждаше съвсем спокоен. От време на време кимаше с глава и добавяше нещо от рода на:

– След като флотата на Антоний беше изгубена, армията му го изостави. …. Град Никополис беше основан в чест на победата…..

– Знаех, че има нещо, което трябваше да правя, но изгубих представа за времето. Тъкмо обмислях битката при Акциум, където Октавиан успя да консолидира властта си, като сложи край на дългото си съперничество с Марк Антоний. …. Трябваше да взема децата от училище … Уф! мразя да ми се случват такива неща.

Разсеяното състояние на Марк бе разбираемо за група мъже експерти, които се съгласиха, че е съвсем естествено да се изгубиш в мислите си, докато обмисляш как различно може да се е развила историята, ако Октавиан – единственият наследник на Юлий Цезар – не бе надделял във важната битка.

Забързаният Марк се метна в колата си и за последен път беше видян да скърца с гумите на колата си през опасен завой на път за училището на децата си.

Дали и други татковци бяха толкова разсеяни като него и не бяха прибрали още децата си от училище?

Знаете ли кой е Джеймс Уорън?

Най-обикновен годишен консултант по работна сила, но …

Веднъж той забеляза жена, която седи на земята, докато чакаше автобуса.

– Това е недопустимо, – каза си той.

Тогава двадесет и осем годишният консултант намери малко дървени отпадъци, направи пейка и я постави на спирката.

Осъзнавайки, че на много от автобусните спирки в града му липсват места за сядане, той направи още една пейка, след това още няколко, като на всяка от тях надписа „Бъдете добри“.

Когато го попитаха:

– Защо правиш това?

Той отговори:

– Искам по някакъв начин, да направя живота на хората малко по-добър.

Такова действие може да се разбере лесно. Просто този млад човек изпитва състрадание към хората.

Състраданието е толкова силно чувство, че ни кара да предприемем действия, за да посрещнем нуждите на другите.

Навсякъде около нас има нуждаещи се и Бог ще ни обърне вниманието ни към тях .

Тези нужди могат да ни мотивират да приложим нашето състрадание в действие, за да се насърчат другите, докато им показваме любовта на Христос.

Елена бе самотна майка и трябваше да си намери работа. Децата ѝ се нуждаеха от средства.

Тя стана машинописка, но имаше един проблем.

– Ох, пак допуснах грешка, – често си казваше тя. – Какво да правя? Трябва наново да напечатам текста до тук.

Един ден ѝ хрумна:

– Може би трябва да се създаде нещо, което прикрива грешките.

Така бе създадено Liquid Paper.

Бяла коригираща течност, използвана за прикриване на грешки при писане. След като изсъхнеше, можеше да се пише върху покритието, сякаш нищо не бе сбъркано.

Исус ни предлага много по-мощен начин да се справим с греха си, без прикриване, а с пълно опрощение.

Така Той дава ново начало.

Христос прощава греха ни и ни дава възможност да „напишем“ по нов начин за живота в миналото.

Нека живеем в този обновен живот.

Могат ли емоциите да бъдат прекалено тежки?

О и още как!

Това се случи на Тони. Майка му бе тежко болна.

И изведнъж той не можа да съпостави две неща:

– Молих се за изцерението на майка ми, а сега мястото, там където обикновено седеше, бе празно.

Тони поговори с баща си за своята болка, а той му отговори:

– Всеки би се чувствал така, ти не си изключение, но трябва да запомниш едно, чувствата нямат интелект и за това трябва да се подчиняват на истината в Писанието като тази, където се казва, че Този, който е започнал добро дело в теб, ще го усъвършенства до деня на Христос Исус.

– Това ми напомня, че трябва да вървя в правилната посока, знаейки и разбирайки, че чувствата ми в крайна сметка ще стигнат до краката ми, – усмихна се тъжно Тони.

Той реши да напише още песни, с които да прослави Бога, а на себе си каза:

– Надявам се чувствата ми да наваксат …

Доверете се на Господа, Който прави всичко за наше добро, независимо от обстоятелства, в които се намираме.

Филип бе притеснен за финансовото положение на фирмата си. Той сам търсеше изход, въпреки че знаеше, че може да се довери на Бога.

Негови приятели му казваха:

– Ако вършиш Божията воля, Той ще осигури необходимите средства.

Да знаеш това с главата си или да го почувстваш, просто да го изживееш във вътрешното си естество, са две напълно различни неща.

Павел виждайки притеснението му, само спомена:

– Най-голямото разстояние, което човек трябва да преодолее, е това между сърцето и ума.

На Филип трудно се отдаваше да преодолее тази празнина.

Една нощ той се събуди в два часа и повече не можа да заспи.

Стана и сподели с Бога:

– Искам да изпитам мир, за да мога да Ти се доверя.

И получи изненадващ отговор:

– Няма да се научиш да Ми вярваш, ако ти дам сигурност и усещане, че всичко е наред. Доверието се разкрива в несигурността, в това да вършите работата, към която Съм те призовал и да продължиш да го правиш, без да знаеш как ще свърши всичко. Утре просто отиди и започни да работиш. Довери Ми се.

Камък падна от сърцето на Филип. Той се нуждаеше от такова насърчение.

Финансовата криза не бе веднага преодоляна, но Филип получи спокойствие и енергия, за да си върши работата, а не да се разсейва от тревогите за състоянието на фирмата си.