Албиноси се срещат в природата, но сега такива са се родили и в зоологическа градина.

В зоопарка в Торонто за първи път са били представени четири бели лъвчета, които са се родили на 26 и 27 септември.

Ветеринарите са се страхували за живота им  през първите 30 дни след раждането.

За родителите самката Макали и самеца Финтана това е първо котило.

Човек взема решение въз основа на логиката или интуицията си. Кое е по-ефективно?

Изследвания са показали, че ако се взима просто решение, ефективно е да се използва логичен подход. А ако е сложен, по-добре е да се доверим на интуицията си.

Когато трябва да вземем трудни решения, не можем да отчетем всички факти, така че е логично да позволим на подсъзнанието да се справи с проблема.

При вземане на решение влияе и настроението. Ако то е добро, доверете се на интуицията си, а ако е лошо на логиката си.

Когато сме в лошо настроение винаги се чувстваме много по-зле, отколкото сме всъщност, така че подсъзнателно можем да  оценим и да вземат под внимание негативните фактори.

Когато Кремена за първи път дойде в гълъбарника, тя бе оглушена от писуканията на множеството птици събрани на едно място, но после свикна с шума и това не ѝ правеше впечатление. Тя много се привърза към гълъбите и когато имаше малко свободно време, го прекарваше сред тях.

Ако някоя от птиците се разболееше, Кремена я отнасяше у дома си и я лекуваше. Тя я слагаше до леглото си. Слушаше гукането ѝ и намираше утеха в песента ѝ.

Само в тези нощи не сънувах кошмари, които  ѝ напомняха за страшното ѝ минало.

При тях дойде да помага Йоана. Тя беше дъщеря на убиец, а брат ѝ сега беше в армията. Първоначално Кремена я прие резервирано, заради слуховете, които се носеха за нея, но забеляза, че момичето си имаше своя магия.

Йоана само протягаше ръка и гълъбите идваха при нея. Не беше нужно да цъка с език, за да ги примами, или да им предлага зърна, както ги викаше Кремена.

Тя се изненада от уменията ѝ, даже малко ѝ завидя.

Кремена винаги първа отключваше вратите рано сутрин.  Хранеше гълъбите и ако имаше някоя болка птица я лекуваше.

Мяташе камъни по ястребите, които идваха на покрива, готови да се впуснат през процепа и да унищожат гнездата, за които толкова много се грижеха.

Кремена гонеше хищниците, когато сутрин пускаха птиците да полетят свободно в небето. Тя не се съмняваше във верността им и знаеше, че те ще се върнат

И все пак, когато е връщаха, те отиваха при Йоана, а не при Кремена. Момичето стоеше неподвижно в мрака, а те пърхаха около нея.

 – Защо предпочитат Йоана? – попита веднъж Кремена отговорничката на групата, все пак тя беше по-възрастната и бе прекарала най-дълго време сред птиците.

Изглежда завистта бе проличала в очите на Кремена, защото жената ѝ се усмихна топло преди да отговори:

 – Тя говори техния език.

 – Наистина ли? На птиците? И какъв е този език?

Отговорничката на групата погледна Кремена право в очите.

 – От всички хора точно ти би трябвало да знаеш най-добре това.

И тогава Кремена разбра. Езикът, с който си служеше Йоана, бе езикът на мълчанието.

Когато Исус ни каза да се подчиняваме на Неговите заповеди и пазим Словото Му, Той не е имал предвид, ние да следваме набор от религиозни правила и разпоредби.

Той иска да позволим на Неговото Слово, да ни изпълни. Това означава да прекарваме време със Словото, да разсъждаваме върху него.

Да изпълним разума и устата с това Слово. И накрая да му дадем възможност да ръководи всичките наши действия.

Апостол Павел е казал: „Христовото Слово да се вселява във вас богато…“

Много от вярващите не разбират какво означава това. За това те имат малко сила.

Когато Божието Слово наистина живее във вас, то принася плод и вие можете да го чуете.

Много пъти, когато съм попадала в отчаяни ситуации и не знам какво да правя, неочаквано в съзнанието ми е изплувал стих от Библията, който дава отговор на моя случай.

Божието Слово, което пребивава в мен, ме освобождава от тежкото положение, в което съм попаднала.

Вземете решени още днес Божието Слово да пребъдва във вас, тогава ще имате отговор за всеки труден случай.

Изведнъж нахлуха  множество бежанци в града, подгонени от войната и гоненията.

Баните винаги бяха претъпкани, но не само с тела, а и с клюки. Магазините се пълнеха от сутрин до вечер с желаещи да се сдобият с брашно и всичко необходимо.

Толкова много хора бяха дошли тук, че вече нямаше достатъчно място за всички. Те бяха принудени да споделят и последните си трохи. Чакаха търпеливо на опашки за храна, разпределяна внимателно от изпразващите се складове.

Мъжете излизаха навън от града и нападаха всеки, когото срещнеха. Беше явно какво щеше да стане, ако Бог откажеше милостта си.

Градините и полетата бяха зелени сега, но беше невъзможно да  се предвидят настъпващите бури, проливни дъждове или засушавания.

Засега хората бяха добре, защото бяха в разгара на мекия сезон.

Жените събираха дивите растения и треви, които растяха между камъните или на места, където човек не би очаквал да порасне нещо.

Но хората знаехме, че времената на изобилието няма да продължат вечно. Делвите със зехтин и вино се изпразваха много бързо. Потупваха ги отстрани и щом отекнеше на кухо, знаеха, че вътре не е останало нищо.

Хората бяха толкова много, че започнаха да разпределят дори дървата за огнищата. Какво ли щеше да стане с тях, ако реколтата се провалеше и останеха без нищо? Тогава дали волята и разума им щяха да стигнат, за да се оправят с положението?

Една вечер Ади отиде да вземе подпалките, които държаха подпрени до вратата си, но там ги нямаше.

– Сигурно козите са ги изяли, – каза баща ѝ.

– Но животните са затворени в обора, – каза изненадано Ади.

– Ти си малко момиче, която не може да преброи съчките си.

Но тя знаеше, че един от съседите им ги е откраднал. Така става във времена на бедност и оскъдица.

Истината за хората излиза на повърхността като риба, която като по чудо е оцеляла в пясъка на пустинята, а когато има наводнение и стремителните потоци тя изплува сред скалите.

Ади си спомняше, че учителя ѝ разказваше:

– Има рибки, които могат да стоят заровени в пясъка седем години, без вода, и плътта им става толкова суха, че приличат на прах. Но при първите капки дъжд разкриват истинската си същност.

„Точно като при хората, – помисли си Ади, – ако им дадеш достатъчно време и причина“.