Архив на: admin

В огъня

imagesАндрей вървеше по улицата и бързаше за дома си. Пред него застанаха двама юноши:

– Извинете, как да извикаме пожарната и бърза помощ? – попита единият от тях.

Другото момче посочи с ръка, прозорецът от който излизаше дим.

Андрей бързо продиктува на младежите номера на пожарната и бърза помощ, и веднага изтича към входа, от където се чуваха викове за помощ.

На площадката на първия етаж в дима стоеше една жена.

Когато го видя жената извика:

– В горящият апартамент се намира брат ми, които не може да се движи, той е инвалид.

Андрей излезе на улицата и извика на един от младежите, който се намираше наблизо:

– Ела да ми помогнеш. Вътре в огъня има инвалид ….

Прикривайки лицата си от огъня с края на дрехите си двамата влязоха в горящия апартамент. Преминаха през тесен коридор и се озоваха в голяма стая. Тя бе изпълнена с дим. Кревата гореше.

– Ей, има ли някой жив? – извика Андрей.

Чу се стенание от дясно на входа. Андрей запълзя по пода в посока на звуците, като си светеше с телефона си.

До кревата на пода седеше силно обгорял мъж. Той бе вече в безсъзнание и не издаваше глас.

– Ей, ела насам, намерих го. И по-внимателно да не му причиним болка, – каза Андрей.

Двамата го хванаха и го изнесоха бързо на улицата.

През това време дойде пожарната и линейката. Обгорелия човек бе предаден на медиците.

Спасеният се оказа 67 годишен инвалид 2-ра група.

Жената, която стоеше на площадката близо до горящия апартамент, хвана Андрей за ръката и със сълзи в очите каза:

– Благодаря ви, че спасихте брат ми ….

Животът е като раирана лента

imagesМоже да настъпи охлаждане във вярата, след това настъпва формалното отношение към църквата и всичко свързано с Бога, а после идва „горенето“.

Понякога изглежда, като че ли човек е преодолял охлаждането, коригирал се е , но той чувства застой в духовния си живот.

Животът може да се сравни с изкачване по пирамида. Катериш се, изкачваш се и достигаш равно място и като че ли няма никакви промени. Но човек продължава да се движи, достига до друг хълм и отново започва да се изкачва.

Така и трябва да бъде. Важното е да не се отказвате, да не се обезкуражавате и не се примирявайте с греха.

Ако не ти достигат сили, искай от Господа, който дарява на всеки нужното.

Моли се: „Господи, помогни ми да осъзная греховете си и да се боря с тях, докато ги победя“.

Във Флорида алигатор е пресякъл пътя по „зебра“

unnamedВ щата Флорида алигатор, който се е оказал на улиците на град Палм-Коуст, САЩ и пресякъл пътя по „зебра“.

Алигаторът е бил половин метър на дължина. Първоначално хищникът легнал на пътя, но след това се вдигнал и преминал по маркирания път.

Полицаите спрели колите и звярът безопасно достигнал противоположния край на пътното платно.

За да хванат животното, извикали специалисти, но алигаторът се оттеглил преди да пристигнат.

Скоро във Флорида огромен алигатор е преминал през полето за голф, като разгонил играчите.

Колкото повече човек чете в детството, толкова повече ще бъде благополучен в зряла възраст

preview-650x341-98-1466000091„Къща, в която няма никаква книга е като тяло лишено от душа“ е казал веднъж Цицерон.

Тези думи се отнасят не само за духовното богатство. Италиански икономисти установили, че между четенето на книги в детството и благополучието в зряла възраст има тясна връзка.

Английски невролог твърди, че нищо не развива така детския мозък, както книгата, защото литературата се явява катализатор на мисловните процеси.

Във всеки сюжет има начало с противоречие или конфликт, развитие, кулминация и развръзка. Тази структура кара мозъка, максимално да се задейства, да изгради някаква последователност. Човек се замисля върху връзките между събитията и анализира ефекта от действията на героите.

За това от количеството прочетени книги в детството, зависи способността на човек към логичното мислене и концентрацията взряла възраст.

Най-добрия подарък, които можем да направим на едно дете е, да му внушим любов към книгата и желание за четене.

Майките винаги чакат синовете си в къщи

indexВсяка бруталност отстъпва пред майчината любов.

Във влака седеше момче с много важен и сериозен вид. Той бе облечен във военна униформа. Явно учеше във военно училище. А там има строга дисциплина, чужд град, без мама и баба.

Навярно сте чували мотото: „Душата на Бога, сърцето на дамата, живота на главата на държавата, а честа на никого“.

Момчето се прибираше през почивните дни. Докато пътуваше, чете книга, купи си чай.

Позвъни на свой приятел, вероятно негов съученик:

– Да знаеш какво стана в час по математика?!

– И аз я оплесках вчера. Двамата не сме се славили с добри резултати по математика….

След това момчето позвъни на майка си. То говореше много тихо. А накрая я попита:

– Мамо, какво си приготвила за вечеря?

Момчета изслуша отговора, обърна се към прозореца и с обида в гласа каза:

– Мамо, но нали те помолих … Казах ти да приготвиш месо ….

Мъж се прибира в къщи, наистина.