Въпреки, че през този ден  се радваше на ласкавото прощаване със слънцето, златните листа и добро настроение, Ники от сърце мразеше 15 септември.

И не защото е необходимо да става по-рано, когато е необходимо, той можеше да е събуди призори, дори много по-рано. Не и защото започваше традиционната, еднообразна учебна година. На Ники винаги му бе интересно и забавно да научава нови неща, но само ако виждаше полза в тях.

Работата бе в друго.

На въпроса на майка си:

– Няма ли най-сетне да се стегнеш и да започнеш сериозно да учиш?

Ники излагаше своите аргументи относно „нерадостното“ учене:

– Там ме учат неща, които не са ми полезни за живота. Карат ме да зубря и ме тъпчат със знания, от които и даром не се нуждая. Това е като да подарят малък велосипед на три колела на подрастващ. Той не ти е нужен, но не трябва и да го изхвърляш.

– И към какви други знания ще се насочиш? – с голяма доза ирония го попита баща му.

– Бих искал, израствайки да уча не това, което ми задават, а това към , което се стреми душата ми. В училище ми налагат не дисциплина, а тъпа покорност на по-големите.

– По-добре се учи и бъди като всички, – посъветва го майка му.

– Не разбирате ли, че оценките не са най-главното нещо? – възмути се Ники. – Важно е какво умееш в живота.

– Ако завършиш с добра диплома училище, ще постъпиш в по-добър ВУЗ, а след това ще си намериш и по-престижна работа, – каза баща му.

– На която ще се изгърбвам до пенсия, – продължи Ники мисълта на баща си, – а след това с почести ще ме изритат с пожелание: „Старей и укрепвай в здраве!“ Оставайки с една пенсия, половината от която отива за хапчета, а другата в помощ за децата и внуците, които нямат никакви планове за живота, защото отиват наникъде ….

– Тогава какво предлагаш, умнико? – строго го погледна баща му.

– Виж в живота всичко е на обратно? – подчерта важно Ники. – Грешиш, но тези грешки са твоя най-добър учител. Ако не умееш да правиш грешки, няма да се научиш на нищо. Животът те препъва, млати и измъчва, докато не почерпиш знание от грешките си.

Когато видя угрижените физиономии на родителите си Ники смирено каза:

– Простете ми, съвсем не исках да ви развалям настроението. Винаги съм се стремял да бъда себе си.

Баща му въздъхна и вече по-спокойно каза:

– Знанието е сила. Бъди силен, придобивай необходимите знания, които ще променят живота ти към по-добро. Ти трябва да бъдеш силен, иначе за какво ще ти е всичкото това училище и знанията, които ти се преподават там?

Ники мечтаеше да е силен физически и да помъдрява все повече от ден на ден.

– Развивай се, – каза насърчително баща му. – Живей така, че да те запомнят с добро …

За Ники тези думи звучаха тържествено, но безсъдържателно. Та нали той бе умник, ще се справи с живота.

„Какво разбират родителите от истинско обучение, необходими знания, компетентност….?“

Знаете ли, че понякога невинните според нас неща в ежедневието, могат да задушат вашия духовен живот? Ще им позволим ли да го направят?

Една моя позната един ден ми каза, че Господ и казал по време на молитва, че хората от нашата страна са се превърнали в „поддържащи състоянието“.

– Вие имате твърде много неща, – казал ѝ Той, които трябва да поддържате в добро състояние: дом , кола, градина, коси,  ….

И това наистина е така. Можем така да се увлечем в поддържането на естествените неща, че да не остане време да се погрижим добре за своя собствен дух.

Ако сте се сблъскали с подобен проблем, време е да опростите вашия живот. На мен ми се наложи да науча това. Сега, когато мисля какво ми е нужно, размишлявам не само за паричната страна на въпроса. Гледам и разсъждавам, мога ли духовно да си позволя това?

Библията казва: “ Не се вплитай в житейските работи“. За това се научих в последните двайсет и шест години, че няма нищо по-важно от общението ми с Бога в молитва и Неговото Слово.

Един фермер дойде до къщата на един от приятелите си и почука на вратата. Отвори му 9 годишно момче.
– Баща ти в къщи ли е?
– Не, господине, той отиде в града.
– А мама?
– Тя отиде с татко.
– А брат ти Хауърд? Той  вкъщи ли е?
– Не, господине, той е с мама и татко в града.
Фермерът започва да пристъпва от крак на крак и да си мърмори нещо под носа си.
– Мога ли нещо да направя за вас? – попита момчето. – Зная къде лежат всички инструменти, ако ви е необходимо нещо или трябва да предам някакво съобщени на баща ми.
– Е, – каза неуверено фермера, – аз наистина трябва да поговоря с твоя баща. Работата е там, че моята дъщеря Сюзън е бременна от брат ти Хауърт.
Момчето помисли малко, а след това каза:
– Да, за това трябва да поговорите с баща ми. Знам, че той взима 500 долара за бик, 50 за нерез, но не знам колко ще поиска за Хауърд.

Малките деца постоянно гълтат прах, който полепва по предметите, но родителите нямат представа, какви химически вещества могат да се съдържат в прахта.

Ново изследване показало, че в праха по домовете ни има много вредни вещества.

Учени анализирали съдържанието на праха в стотици домове и забелязали, че по-голямата част от пробите съдържат едни и същи химически вещества, включително и флуорни съединения от забавителите на горенето и не залепващите съдове. Фталатите влияят на хормоните и увреждат репродуктивната система на мъжете.

Всеки ден човек е изложен на въздействието на тези вещества от обикновения прах. В него се срещат и други токсични вещества, 45 съединения, от 5 химически класа.

В 90% прах се съдържат най-малко 10 доказани вредни или потенциално опасни химикали. Нивата на тези вещества, които са обикновено в един хол, шокират.

Ново изследване на учени от Великобритания показало, че присъствието на трезвени хора близо до пиещи изменя възприятието за собственото им състояние.

Изследователите забелязали, че хора обкръжени от такива в нетрезво състояние, са по-склонни да подценяват собственото си ниво на алкохолно опиянение. Но когато наблизо имало трезвени хора, на пиещите им се струвало, че не са много пияни, отколкото наистина били.

Хората оценяват своето собствено ниво на опиянение, сравнявайки себе си с хората около тях. В положение, когато наоколо има много пиещи, човек се напива повече, защото се стреми „да догони“ останалите.