В Сан Франциско има 360 слънчеви дни. Това е огромен потенциал за развитието на алтернативни източници на енергия.

Властите на града са решили да не изпускат своя шанс. Скоро в града е приет закон, изискващ всички сгради по-високи от десет етажа, да бъде оборудвани със слънчеви панели.

До сега властите в града активно са поощрявали по много начини, включително и чрез система за преференциално данъчно облагане, поставянето на слънчеви електростанции върху административните и жилищните сгради.

Архитектите трябвало да отделят 80% от площта на покрива за слънчеви панели. Без това нито един проект няма да бъде одобрен за строителство.

Основната цел на властите е  до 2025 г. 90% от потреблението на енергия да е от възобновяеми източници.

Няма жена, която да не е мечтала за разкошна коса на главата си.

Красива коса, спускаща по гърба надолу и блестяща на слънцето, това е цел, към която се стремят много, но не се отдава на всеки да я достигне.

Ще ви предложа удивителна маска за коса, проверена от много поколения жени. Тя ще помогне, бързо да се заздрави косата ви и да се ускори растежа ѝ.

Състав на маската: кисело мляко, мед, прясна мая.

Две чаени лъжички мая се заливат с топла вода или мляко и се оставят настрана. След час се прибавя чаша кисело мляко или други млечни продукти и две супени лъжици мед.
Всичко се смесва и се нанася върху кожата на главата и на косите по тяхната дължина.

Задължително е да се масажират корените на косата, като се втрие добре сместа в тях.

Косата внимателно се събира нагоре и главата се покрива найлонова торбичка. Отгоре се завързва хавлиена кърпа, която предварително е затоплена.

След един час косата се измива, както обикновено.

Тази маска ще ви спаси от пърхот и косопад.

Какво правим днес? Пилеем времето си! Ти можеш да си заангажиран с много дейности в църквата, да проповядваше поне на две места през седмицата, да посещаваш болни, възрастни и хора в неравностойно положение, но ….

Трябва да изберем важното пред маловажното.

Исус знаеше накъде върви и към какво се стреми. Той отиваше в Ерусалим, за да умре на  кръста и да победи греха, смъртта и сатана.

Христос беше прекрасен проповедник, но не си постави за цел да стане популярен учител и да напише книги, които да остави на поколенията.

Исус изцеряваше, освобождаваше и се грижеше за хората, но не изгради голяма хуманитарна или мисионерска организация.

Той нямаше амбиции да заеме мястото на първосвещеника в храма, за да промени неправилните му виждания, според които водеше хората.

Христос правеше много неща. Проповядваше, изцеряваше, хранеше хората, критикуваше и спореше с фарисеите, но винаги знаеше към какво се стреми.

Всеки християнин търси мястото, за което е призован. Не е задължително на това място да се чувства добре и удобно, то може и да не удовлетворява неговите амбиции.

Исус е нашият пример. Помислете къде беше призован да застане? На кръста. Там Исус, не се чувстваше добре, дори плака и се моли ако е възможно тази чаша да Го отмине, но отиде на кръста.

Нашето място в Божия план може да не бъде леко и приятно, но именно там ще можем най-добре да вършим Божията воля.

Защо да го правим?

Бог ни е призовал да бъдем Негови съработници и да участваме в изкуплението на този свят. Ако искаме да бъдете част от Божието царство, ще бъдем съработници с Бога и ще трябва да застанем на своето място. Това не е лесно, но ако наистина знаем за какво работим, няма да жалим силите си.

„Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен“.

В света всичко е суета и е лишено от всякакъв смисъл за тези, които гледат на него от човешка гледна точка.

Поколение след поколение преминават на фона на непрестанното и монотонно движение в природата. Хората усърдно се трудят, но има ли полза от труда им?

Рано или късно всички умират. Човеците не намират пълно удовлетворение в нищо. Много искат да пътешестват, но окото не се насища от гледки.

Под слънцето няма нищо ново. Колко напразно и скучно е да се живее без смисъл в живота!

Но Бог е създал този свят прекрасен. Той е поставил началото на историята и ще я доведе до края.

Божиите хора живеят в Божията история и в техния живот има смисъл и цел.

Някой смятат, че множеството знания ще ги избави от празнотата в живота им, но придобиването на светска мъдрост и знание само натоварват съществуването на такива. Накрая те достигат до извода, че всичко под слънцето е суета и гонене на вятъра.

Бог ни е създал за Себе Си и ние можем да намерим смисъл само в Него.

Има хора, които вечно търсят и искат да разберат същността на нещата. Такъв беше и Искрен. Той не приемаше нищо просто така, трябваше да се убеди, че това е абсолютно вярно.

Скоро Искрен се запозна с Захари. Двамата дълго беседваха върху вълнуващите ги въпроси.

Днес след работа отново се събраха и решиха да се поразходят в близкия парк. Искрен, както винаги нетърпелив, започна веднага:

– Днес цял ден ме вълнуват два въпроса?

Захари бе свикнал с въпросите и мъдруванията му, за това само се усмихна и зачака да чуе, до какво ново умозаключение е стигнал новият му приятел.

– Може ли да има морал извън религията? – попита съвсем сериозно Искрен. – И ако това е така, защо е нужна религията изобщо? Ти нали си християнин, трябва да разбираш по-добре тези неща от мен. Обясни ми.

– Напълно е възможно да има морален човек, които не е религиозен, – започна бавно Захари, за да може да обмисли добре думите си, – но целите и задачите на морала и по-специално на християнството са различни.

– Как така? – изненада се Искрен. – Винаги съм смятал, че християнството изгражда морала.

– Моралът отговаря за отношенията между хората в обществото, а християнството е израз на връзката между човека и Бога. Заповедите в Евангелието напълно могат да регулират и обществените взаимоотношение. Това се вижда от цялата история на християнската цивилизация.

– А аз си мислех, че християнството не само поставя нравствените норми, но това е и главната му цел, – каза Искрен.

– Нравствеността е следствие на това, че човешкия дух се е слял с Божия Дух. Християнинът не върши нищо на сила. Човек воден от Божия Дух, се променя и в живота му нравствените норми стават нещо естествено.

– Даде ми добър материал за размисъл, – каза замислено Искрен. – Това означава ли, че ако стана християнин ще върша само това, което е правилно?

– Да приемеш Исус Христос за свой Господ и Спасител е само началото. Всеки християнин израства постепенно, нищо не става с магическата пръчка.

– Е, сигурно ще се наложи да положа някакво усилия в случая, – неуверено каза Искрен.

– Но тогава ще има кой да ти помага в тази работа, само трябва да Му се довериш, защото Бог не би те оставил. Той ще те изгражда и ще ти помага да станеш подобен на Него.

Двамата се разделиха, като си обещаха пак да си поговорят по тази тема и всеки пое към дома си.