Днес могат да се купят много средства против комарите, но много от тях са направени от химични компоненти, а това е вредно за здравето на човека.

Затова можем да си направим истински капан за комари с минимални разходи, който е напълно безопасна за нас.

За целта са ви необходими: 1 пластмасова бутилка, чаша вода, 2 супени лъжици захар, 10 грама мая, тиксо, нож или ножица.

Разрежете пластмасовата бутилка на две по ширината ѝ.

Кипнете водата , сипете захарта, разбърквайте, а след това я оставете да изстине.

Когато сладката вода изстине, налейте я в долната част на бутилката, добавете маята. Прикрепете горната част на бутилката, като обърнете гърлото надолу.

С помощта на тиксото съединете двете части, така че гърлото да не докосва разтвора.

Маята при ферментация отделя въглероден двуокис, който активно привлича комарите. Те попадат в капана и не могат да се измъкнат от него.

Капанът може да се остави навсякъде в жилището ви, където няма да ви пречи или по-добре го окачете някъде, прикрепяйки го на дръжка.

Пелаграта е заболяване, авитаминоза, което се явява следствие от недостатъка на витамин РР.

През деветнадесети век, заболяване е разпространено сред населението на районите, в които основният хранителен продукт е царевицата.

Досега болестта е често срещана в Южна Америка, Африка, както и сред хроничните алкохолици.

Съветският лекар Лев Александрович Зилбер е разработил против пелаграта препарат от мая на мъх, когато е бил затворен. С този препарат Лев Зилбер е спасил живота на голям брой затворници.

Няма жена, която да не е мечтала за разкошна коса на главата си.

Красива коса, спускаща по гърба надолу и блестяща на слънцето, това е цел, към която се стремят много, но не се отдава на всеки да я достигне.

Ще ви предложа удивителна маска за коса, проверена от много поколения жени. Тя ще помогне, бързо да се заздрави косата ви и да се ускори растежа ѝ.

Състав на маската: кисело мляко, мед, прясна мая.

Две чаени лъжички мая се заливат с топла вода или мляко и се оставят настрана. След час се прибавя чаша кисело мляко или други млечни продукти и две супени лъжици мед.
Всичко се смесва и се нанася върху кожата на главата и на косите по тяхната дължина.

Задължително е да се масажират корените на косата, като се втрие добре сместа в тях.

Косата внимателно се събира нагоре и главата се покрива найлонова торбичка. Отгоре се завързва хавлиена кърпа, която предварително е затоплена.

След един час косата се измива, както обикновено.

Тази маска ще ви спаси от пърхот и косопад.

Димитър седеше  децата край печката и се грееше. Те с  нетърпение очакваха да им разкаже нещо. Много харесваха разказите му.

Димитър ги изгледа внимателно, усмихна се закачливо и започна разказа си:

– Във Флоренция имало един човек, който бил свещени, брат на Савонарола. Той карал всички да смятат, че красотата е грях.

– Как така, – обади е Мартин, – не може красотата да е грях.

Димитър се засмя и продължи:

– Някой хора го смятали за магьосник. и че омагьосва  людете макар и за кратко време.

– Наистина ли е бил магьосник? – попита Милена.

– Не и за такъв, какъвто си мислите, – каза Димитър. – Тогава хората кладели огньове по улиците и хвърляли в тях всичко, което харесвали, сами били създали или купили със спечелени от тях пари: топове коприна; ленени завивки, избродирани от собствените им майки за леглата им; книги със стихове, писани от самите тях; полици; завещания; списъци на арендатори; нотариални актове за собственост; кучата и котки; пръстени от ръцете си, ….

– Но това е било много жестоко, – поклати глава, като някой възрастен човек, малкият Румен. – Хайде за предметите как да е, но защо е трябвало да горят и животните?

– Но знаете ли кое било най-лошото? – попита Димитър.

– Кое? – децата любопитно ококориха очи.

– Те хвърлили в огъня огледалата, – каза Димитър. – А когато огледалата се стопили в огньовете, се прибрали в празните си домове и легнали на пода, защото били изгорили леглата си.

– Навярно като са станали на другия ден, телата са ги болели, защото са спали на твърдо, – засмя се Мая.

– Да, на сутринта, когато станали нямали на какво да сложат закуската си, защото масите били нацепили, за да има дърва за кладата.

– Навярно и столове са последвали масите, – засмя се Мартин.

– Те отишли за подпалки, – каза Димитър. – Интересното е, че и хляб нямали.

– Какво са направили с него? – попита Милена.

– Пекарите хвърлили в огъня нощвите, везните, маята и брашното, – обясни Димитър.

– Тези хора са били луди, – изрази възмущението си Румен.

– Е, най-накрая изтрезнели, – засмя се Димитър, – защото и меховете отишли в огньовете заедно със всичко друго.

– Жалко за огледалата, – въздъхна Мая.

– Огледалата, – изръмжа недоволно Мартин, – те от глупост загубили всичко, а тя огледалата.

– Тя трябва винаги да има огледало, защото е момиче, а момичетата не трябва да бъдат небрежни към външния си вид, – защити я Димитър.

Момчетата вдигнаха рамене, но не казаха нищо. За тях Димитър беше мъдър човек и те уважаваха думите му.

Към 1000 г. пр.н.е. китайците усвояват напълно ферментационния процес за производство на дзю. Напитка, която е три пъти по-силна от обикновената бира.

Производството на силна бира включва напълно нова идея за ферментационния процес. При обикновената бира е невъзможна ферментацията на скорбялата от зърното.

Още преди хиляди години е установено, че житните филизи съдържат ензима амилаза, разграждащ скорбялата в захари, които ферментират.

В това се състои и технологията на пивоварното производство в древността. Зърнените филизи се изсушават и се превръщат в малц, който „поглъща“ скорбялата на обикновеното зърно, за да го превърне в бира.

Макар китайците да варят бира, както и другите народи, те много скоро установяват, че е по-изгодно да произвеждат „дзю“.

То се правело от смляно и частично сварено жито, а понякога и просо, оставено да плесеняса. Плесента създава ензима амилаза, поглъщащ скорбялата много по-ефективно, отколкото филизите на житото.

По друг начин казано, напитката дзю е смес от плесен и мая, която после сварявали с вода. Амилазата разгражда скорбялата в захарта, а маята задвижва процеса на ферментация, в резултат на който се получава алкохолът.

Китайците не закъснели да открият метод за увеличаване на алкохолното съдържание чрез добавяне на нови количества пивоварна каша към водата по време на ферментацията.

Този метод, наречен „убиване на зърното“, довел до създаването на действително силна бира.

Никоя друга държава не възприема тази особена бира, така че и до днес няма точен превод на наименованието ѝ.