Маслобойната вече работеше. Братята Георги и Драгой печелеха добре и спечеленото го внасяха в банката. По съвета на Хари те бяха изкупили акции от банката. Така освен индустриалци , станаха и финансисти.

А банката участваше в търговията на зърно, тютюн и други селскостопански култури. Тя чрез министър Николов се бе обвързала с военното интендантство, за това се намесваше в закупуването и на оръжие.

След вършитба Георги натовари пшеницата на каруцата си и я закара на месната кооперация, която беше започнала да изкупува излишъци от селяните, но на цена по-добра, отколкото даваха търговците в града.

След като получи парите си, Георги мина край Търговската гимназия. По това време учениците бяха в междучасие и се гонеха из двора на училището.

Георги се спря и се загледа в гимназистите.

– Радват ли окото ти, – сепна го мъжки глас зад него.

Георги се обърна. Зад него стоеше възрастен мъж с бастун, поизносена шапка, шаячно сетре и панталони със странна кройка. Непознатият  го гледаше с любопитство.

Докато Георги се чудеше какво да отговори, възрастният мъж повдигна бастунчето си , посочи гимназията и попита:

– Дете ли имаш тук?

– Бих искал да имам, – отговори Георги и въздъхна дълбоко.

– Тук се учат млади овчари, как да пасат парите, – намигна странния старец, – как да ги доят и стрижат. Парата е като овцата. Ако се грижиш добре за нея, добре ти се отплаща.

Георги си тръгна. Той пресметна колко капитал имаше вече в банката и със самочувствие на забогатял човек се размисли върху казаното му от възрастния човек с бастуна.

– Да, в тая кошара още тази есен ще вкарам сина си, – каза си Георги. – Парите на семейството ни искат грижлив „овчар“.

Докато Георги пътуваше към селото си, все му се струваше, че колелетата на каруцата и случайно прелетялата птица сякаш му нашепваха един и същи рефрен: „Парица, царица“.

Този ден беше необяснимо напрегнат. Група мъже бяха събрани в дома на Димитър.

Никой от мъжете не знаеше защо е повикан и се страхуваще да не е някаква клопка. Всеки от тях от години се занимаваше с някакъв вид търговия.

Димитър ги покани първо на трапезата отрупана с разнообразна храна и питиета. Когата привършиха гощавката Симеон не се стърпя и каза:

– Димитре, сега ни кажи за какво си ни събрал.

Останалите закимаха глави в знак на съгласие с думите на Симеон.

Димитър не бързаше да обяви повода за събирането, но тъй като видя, че останалите бяха нетърпеливи, каза:

– В последно време нашата дейност, започната от нашите деди, предадена от бащите ни, ни направи едни от най-търсените търговци, не само в района, но и зад пределите на страната. Но нещата започнаха да се променат и то не в наша полза.

– Тази година не беше добра за всички ни, – призна Михаил. – Признавам, че и моя бизнес пострада, но не виждам смисъл да обсъждаме това и без това нищо не можем да направим.

– Напротив, – каза Димитър. – Ако работим заедно, можем да променим нещата. Причина за падането на доходите ни се дължи на няколкото мирни договори, които подписа страната ни с някои държави. Нашата търговия печели от войни, размирици, бунтове, атентати, …., а не от мира.

– И какво предлагаш? – намеси се Георги. – Да сложим край на мира?

– Да, – каза Димитър, – точно това предлагам.

– Но това е абсурдно, – възкликна Гено.

Всички останали изглеждаха стреснати и изненадани.

– Войната и воените действия са ни нужни, Георги, – каза спокойно Димитър. – Те са ни необходими, за да оцелеем.

Георги беше готов да оспори това твърдение, но Слави се намеси;

– Почакай , Гоче, остави го да каже каквото е решил да казва. Може би има някаква добра идея, за да се измъкнем от кризата.

– И преди е имало периоди, – започна Димитър, – когато такива мирни договори са предизвикали застой на пазарите,  на които търгуваме. Но тази година мисля, че ще се съгласите с мен, беше особено лоша. В последно време загубихме доста канали.

– Вярно е, – прекъсна го Горан, – след подписването на последния мирен договор, конкуренцията между нас и по-младите съпернически фирми започна да става още по-жестока.

– Моя бизнес пострада най-много след него, – каза Явор, – много повече от вашите.

– Е, все някак ще можем да съживим работата си, – полугласно се обади Станой.

Димитър изгледа всички присъстващи и каза:

– Искате ли жените ви да просят хляб на улицата? Желаете ли вашите скъпоцености и къщите ви да бъдат продадени? Погледнете внимателно какво става пред очите ви. Има вече някои, които са загубили всичко.

– Това е отвратително, Димитре, – каза Радко и се намръщи. – Естествено, че никой от нас не го иска.

– Ако не направим нещо, това и нас ще ни сполети, – натърти Димитър. – Няма нужда да седим тук и да чакаме унищожението си, като от ден на ден ставаме все по-бедни.

– Трябва да направим нещо, преди да изгубим всичко, – плесна с ръце Симо.

– Не разбирам, Димитре, – каза Явор, – как планираш да се нарушат тези мирни споразумения?!

– Има разделения и боричкания за власт във върхушката на повечето страни, – каза Димитър. Нека използваме момента и да започнем широкомащабно настъпление.

– И какво точно предлагаш, за да стигнат нещата до война? – попита Станой.

– Достатъчно е малко пламъче на недоволство само, – подчерта Димитър. – Например, за възвръщане на стари територии, които са били завзети през по-късни години.

– Ако започнем така задкулисно война, има ли надежда, че ще я завършим? – възрази Атанас.

– В крайна сметка няма значение кой ще победи и в единият, и в другия случай печалбите ни ще се увеличат, – засмя се Димитър.

– Но какво точно трябва да се направи? – попита Горан.

Димитър се засмя.  Беше успял да ги заинтригува. Това личеше по лицата и гласовете им. От тук нататък беше лесно. Всеки щеше да поеме своята част и те отново щяха да печелят за сметка на смутове и военни стълкновения.

Според ново изследване, четири от пет покупки в Швеция се заплащат по електронен път или чрез използване на картата, страната уверено се движи към изоставяне използването на налични пари.
Всеки гражданин на Швеция през година има 260 електронни плащания. Дори и уличните търговци на зеленчуци, плодове и вестници приемат разплащателни карти. Разпространението на такива платежни системи като Swish, позволява на хората да прехвърлят малки количества, без да се прибягва до банкомат.
Отказът от използването на налични пари освобождава банковата система от разходи за обработка на пари, което се оценява в Швейцария за 1,2 милиарда долара. Нещо повече, разпространението на електронни платежни системи драстично намалява броя на въоръжените грабежи. Според Асоциацията на шведските банкери, през 2012 г. е имало само пет банкови обири.
Отказът от пари в брой не е общоевропейска тенденция. В Италия, например, чрез конвенционални пари, се плащат три четвърти от всички покупки.
В Швеция, според проучване, проведено от социологическия институт Sifo, две трети от гражданите смятат, че да имат пари на ръка е едно от основните човешки права.
Парите в брой могат да изчезнат от паричната система в Швеция през 2030 г., прогнозира асистент на индустриалната динамика Никлас Арвидсън.

Терминът „мляко на прах“ не изненадва никого, но словосъчетанието „водка на прах“ започва да навлиза в живота, но все още е непознато за мнозина.
Министерството на финансите на САЩ разкри информация, че в търговската мрежа на Съединените щати се е появил алкохол на прах. Реализирани са шест вида на този интересен продукт: ром, водка, коктейли: „Мохито“, „Лимонена капка“, „Маргарита“, «Космополитен“. Те са разрешени от Бюрото по търговията с алкохол и тютюневи изделия.
Новата стока ще се продава под името Palcohol. Просто наливате вода и прибавяте праха. Той може да се прибавя и в храната в процеса на приготвянето ѝ, но производителят препоръчва да не се прекалява с тази техника. Също така, да не се вдишва праха, за да се избегнат необратими последствия, вредни за здравето.
Най-вероятно продуктът ще бъде търсен сред младите хора и алкохолиците, водещи активен начин на живот, които не обичат да носят бутилка. Цената му е различна от стойността на алкохолни напитки днес. Прах е много по-евтин и не заемат толкова място, колкото традиционния стъклен амбалаж.  Не е решен въпросът с продажбите на тийнейджъри. В момента има възрастово ограничение върху продажбата само на течни алкохолни напитки.
Производителят не казва нищо за това как и от какво прави новия продукт, намеквайки за търговска тайна. Появата на праховия алкохол е свързан с борбата на световния пазар, която от дълго време се води между търговците на алкохолни продукти и наркобароните.

Стотици години по-рано, богати холандски търговци, построили в любимия си Амстердам високи и тесни тухлени къщи, които определят уникален облик на града днес. Но местните архитекти се опитват да въведат модерна технология от XXI век в изграждането на сградите. Използвайки пластмаса като строителен материал, те смятат да отпечатат с гигантски 3D принтер, всички детайли на къщата, а след това да ги съберат, подобно на огромно Лего.
Хедвиг Хайсман от архитектурното бюро Dus казва, че целта на демонстрационния проект не е толкова да се отпечатат къща за живеене, а да се демонстрират възможностите на 3D технологията за печат. Според усъвършенстванията, детайлите на къщата ще бъдат „препечатвани“, а домът ще се преустройва в продължение на три години.
Цел на проекта е да разкрие потенциала на 3D печат за строеж. Според участниците в проекта, единственият възможен начин да го направят е по пътя на опита и грешките. Новите материали и дизайни ще се използват в практиката, за да се види как тя работи.
Хедвиг Хайсман вижда бъдеще, в което ще се изтегля и адаптира архитектурен дизайн за онлайн магазин, който може непосредствено на самото място да спомогне за разработване на персонално здание.
Конструкцията Canal House се състои от четири отделни стаи, които ще бъдат тествани за безопасност преди окончателния монтаж. Стаите се състоят от няколко части, които след отпечатването им ще се съберат като елементи от Лего.
Основният инструмент на проект 3D Print Canal House принтер е висок 6 метра, който вече е наречен „Kamermaker“ – строител на стаи. Въпреки внушителните си размери, устройството не е много по-различно от популярния сред феновете на отворения код 3-D принтер Ultimaker.
Всеки масивен структурен блок, слой след слой, се печата цяла седмица. Първият строителен детайл, образуващ ъгъла на дома тежи 180 кг.
Впоследствие, блоковете ще бъдат напълнени с пяна, което за сега е все още е в разработка, но те трябва да бъдат яки и здрави, колкото бетон. Пълнежът придава на детайлите тегло и свежест помежду им.
Развититето на проектът Dus разчита, че в него ще се въведат още няколко принтера и конструктивни изменения с помощта на холандската строителна компания Henkel. Възможно е тази фирма да участва в експериментите и да внесе полезен принос.