Нечия аларма на кола записка отвратително. Обикновено хората се дразнят от подобни звуци, но всички притежатели на нови автомобили си слагат подобна сигнализация.

Двамата пенсионери Вълко и Камен седяха на пейката пред блока и бяха не по-малко възмутени от неприятните звуци, които издаваше една от паркиралите коли.

– Неправилното ни отношение към хората и нещата край нас, действа с огромна сила в живота ни, – почеса се по голото теме Вълко.

– За това Бог е вложил в нас съвест, – подчерта дебело Камен. – Не си ли забелязал, че започваме да се чувстваме виновни, когато усетим, че думите ни и действията ни са погрешни?

– Ето виж, – посочи с ръка Вълко по посока на още пищящата кола, – днес модерните автомобили са снабдени с алармена система.

– Те са много чувствителни, – отбеляза Камен. – При най-малкото движение или леко докосване се чува оглушителна сирена придружена със светлини и допълнителни звукови сигнали.

– Но тази дразнеща чувствителност в тези системи е специално замислена, – Вълко вдигна показалеца на дясната си ръка нагоре. – Тя е създадена с цел да предпазва автомобила от нежелано проникване и грабеж.

– По същия начин, – Камен потърка ръцете си една в друга, – Бог е вградил в нас алармена система, за да ни предупреди за неприятното навлизане на греха в живота ни.

– Сигнализацията не е виновна, – закима с глава Вълко. – Крив е онзи, който ни подмамва да грешим и ако му се оставим той ще ни смачка и унищожи.

– Така е, – съгласи се Камен. – За това чуем ли алармата по-добре е да се покаем за греховете си.

Някой спря дразнещите звуци и хората се успокоиха.

Бе късна пролет. Кирил завърши семинарията и се помоли:

– Господи изпрати ме където искаш, в някоя малка църква или християнска организация……

Но отговор не получи.

Тогава си намери работа като шофьор на автобус. Района в който караше, бе доста опасен. Славеше се с грабежи, убийства и изнасилвания.

Всяка сутрин в автобуса се качваха група младежи. Те не си купуваха билет, возеха се колкото си искат и пренебрегваха предупрежденията на Кирил.

– На това трябва да се сложи край, – каза си младият шофьор.

На следващата сутрин Кирил се оплака на един полицай, който стоеше наблизо. Офицерът се качи в автобуса и се обърна към непокорните младежи:

– Трябва да платите билетите си, както правят всички, който ползват градския транспорт, – след което слезе.

Навели глави хулиганите платиха, но когато останаха сами с Кирил го пребиха на последната спирка.

Ризата му бе окървавена. Липсваха му два зъба. Очите му бяха подути, а пари нямаше. Бяха го обрали.

Дадоха му болнични за няколко ни и Кирил се прибра в дома си.

Той бе объркан и разочарован. Голяма физическа болка сковаваше тялото му.

Прекара една неспокойна нощ, търсейки Господа:

– Къде е Бог във всичко това? – разгневен викаше той. – Молех се за служба. Бях готов да ида навсякъде, да правя каквото и да е …. и каква благодарност получавам за всичко това!?

В началото на следващата седмица той повдигна обвинение срещу шайката, която го бе пребила. Младежите бяха арестувани и изправени пред съдията.

Кирил седеше в съдебната зала и наблюдаваше тези несретници.

Изведнъж почувства голямо състрадание към тях.

Яростта и негодуванието му се стопиха и отстъпиха място на прошката и любовта.

„Нима не виждам, колко добър и търпелив към мен е Бог? – помисли си Кирил. – Сляп ли съм, че Неговата доброта ме отвръща от греха?“

По-късно Кирил започна да посещава осъдените младежи в затвора. Там им разказваше, как се бяха изменили възгледите му по време на съдебния процес.

Това помогна на част от тях да се променят.

Мартин бе още дете. Той бе едва на седем години, но баща му обичаше да го взима със себе си на разходка.

Една вечер двамата решиха да отидат до известната пицария, която се намираше в квартал, известен с множество грабежи и убийства.

Докато чакаха, Мартин отиде към ъгъла на помещението, където грамаден Голиат в кожи и с вериги по себе си играеше боулинг.

Когато гиганта задвижи диска, за да събори кеглите, Мартин спря топката и я пусна до края. Голият му изръмжа и отново плъзна друг диск. Момчето пак го хвана и му предаде друга посока право към масата кегли.

Великанът приближи Мартин, сумтейки и кипейки, като разбеснял се бик. Момчето отстъпи уплашено назад. Тогава бащата на Мартин застана между него и Голиат и спокойно попита исполина:

– Имаш ли нещо да кажеш на момчето?

Голиат се отдръпна и обърна гръб на Мартин, обезсилен да направи каквото и да е, въпреки яростта и гнева си.

Така става и с нас. Когато силите на дявола се стоварят върху ни и от ноздрите му започне да се издига дим от ада, нашият небесен Отец застава пред нас и казва:

– Ако имате да му казвате нещо, първо го кажете на Мен.

Противникът е обезсилен. Той не може нищо да ни направи. „Пленниците на силния ще се отнемат и користта ще се отърве от страшния“.

В такива моменти не ни остава нищо друго освен да благодарим на Бога за Неговата Божествена намеса.

Според ново изследване, четири от пет покупки в Швеция се заплащат по електронен път или чрез използване на картата, страната уверено се движи към изоставяне използването на налични пари.
Всеки гражданин на Швеция през година има 260 електронни плащания. Дори и уличните търговци на зеленчуци, плодове и вестници приемат разплащателни карти. Разпространението на такива платежни системи като Swish, позволява на хората да прехвърлят малки количества, без да се прибягва до банкомат.
Отказът от използването на налични пари освобождава банковата система от разходи за обработка на пари, което се оценява в Швейцария за 1,2 милиарда долара. Нещо повече, разпространението на електронни платежни системи драстично намалява броя на въоръжените грабежи. Според Асоциацията на шведските банкери, през 2012 г. е имало само пет банкови обири.
Отказът от пари в брой не е общоевропейска тенденция. В Италия, например, чрез конвенционални пари, се плащат три четвърти от всички покупки.
В Швеция, според проучване, проведено от социологическия институт Sifo, две трети от гражданите смятат, че да имат пари на ръка е едно от основните човешки права.
Парите в брой могат да изчезнат от паричната система в Швеция през 2030 г., прогнозира асистент на индустриалната динамика Никлас Арвидсън.

Той е много необходим в големия град за всеки жител, въпреки, че заради него хората губят понякога доста време. През целия живот, загубите се изчисляват на месеци чакане. В него е смесено оранжево и синьо, за бъде достъпен за всеки. Между другото, в един от градовете на Южна Америка официално е разрешено той да се игнорира нощно време.
А сега е време да напрегнете малко мозъка си и да откриете: Кой е той?
Не поглеждайте отговора преди това, не е честно!
Отговор: рафотевс
Коментар: В големия град без контрол на трафика е почти невъзможно да се движите, особено с транспорт.
Жителите на големите градове прекарват около 6 месеца от живота си в очакване на зелена светлина.
Има хора, които страдат от далтонизъм, за това е установена строга последователност на светлините, червено, жълто и зелено, отгоре надолу. Поради това, че има хора, които не различават червено и зелено, червения сигнал има оранжев отенък, а зеления – син.
В Рио де Жанейро, от 22:00 до 5 часа сутринта водачите на леки автомобили могат да карат и на червен сигнал. Тази мярка има за цел да се намали рискът от автомобилни грабежи.