Маслобойната вече работеше. Братята Георги и Драгой печелеха добре и спечеленото го внасяха в банката. По съвета на Хари те бяха изкупили акции от банката. Така освен индустриалци , станаха и финансисти.

А банката участваше в търговията на зърно, тютюн и други селскостопански култури. Тя чрез министър Николов се бе обвързала с военното интендантство, за това се намесваше в закупуването и на оръжие.

След вършитба Георги натовари пшеницата на каруцата си и я закара на месната кооперация, която беше започнала да изкупува излишъци от селяните, но на цена по-добра, отколкото даваха търговците в града.

След като получи парите си, Георги мина край Търговската гимназия. По това време учениците бяха в междучасие и се гонеха из двора на училището.

Георги се спря и се загледа в гимназистите.

– Радват ли окото ти, – сепна го мъжки глас зад него.

Георги се обърна. Зад него стоеше възрастен мъж с бастун, поизносена шапка, шаячно сетре и панталони със странна кройка. Непознатият  го гледаше с любопитство.

Докато Георги се чудеше какво да отговори, възрастният мъж повдигна бастунчето си , посочи гимназията и попита:

– Дете ли имаш тук?

– Бих искал да имам, – отговори Георги и въздъхна дълбоко.

– Тук се учат млади овчари, как да пасат парите, – намигна странния старец, – как да ги доят и стрижат. Парата е като овцата. Ако се грижиш добре за нея, добре ти се отплаща.

Георги си тръгна. Той пресметна колко капитал имаше вече в банката и със самочувствие на забогатял човек се размисли върху казаното му от възрастния човек с бастуна.

– Да, в тая кошара още тази есен ще вкарам сина си, – каза си Георги. – Парите на семейството ни искат грижлив „овчар“.

Докато Георги пътуваше към селото си, все му се струваше, че колелетата на каруцата и случайно прелетялата птица сякаш му нашепваха един и същи рефрен: „Парица, царица“.

През 1932 г. земеделските производители в Западна Австралия се обърнали за помощ към военните и искали да бъдат унищожени щраусите ему, които развалили реколтата от пшеница и правели дупки в оградите, които защитават областта от зайци.

Армията отделила за операцията, която журналистите по-късно кръстили Великата война с ему, майор и двама войника с картечница Lewis.

За половин месец чрез „бойни действия“ били убити три хиляди птици от няколко десетки хиляди. Поради ниската ефективност и отрицателното медийно отразяване, войниците били отстранени.

За да реши проблема с птиците ему, правителството на Австралия по-късно започнало да дава награди за унищожаването на щраусите от самите фермери.

Във втората глава на Битие, Библията ни казва, че Адам и Ева са яли от плода на „дървото за познанието на доброто и злото“ (וְעֵץ הַחַיִּים וְעֵץ הַדַּעַת טוֹב וָרָע).

В продължение на много години, този плод се е смятал за ябълката и е изобразяван съответно така. Но в действителност, Библията нищо не казва за ябълка.

Тогава какво са яли в Едемската градина? Какъв е бил забранения плод?

Митът за ябълката се е появил благодарение на грешката на Св. Иероним, когато той през 382 г. е направил латинския превод на Библията, известен като Вулгата.

Но какъв е бил плодът?

Еврейски източници предлагат няколко отговори: орех, егоз, אגוז; лимон, етрог, אתרוג; лоза, гефен, גפן; пшеница, хита, חיטה; и смокиня, теена, תאנה.

Двете най-разпространени тълкувания са версията за лозата и смокинята, с превес на смокинята, тъй като това е първото дърво, което се появява в книгата Битие.

Освен това, в текстът се казва, че когато първата двойка осъзна своята голота, сложиха на себе си препаски от листа на смокиня.

Исторически погледнато, много мерки за тегло са кратни на масата на зърна от различни растения, като пшеница, ечемик, боб, ориз, просо или горчица.

В Америка за еталон на тегло използвали семената на кактуса.

Най-много протеини се съдържат в соевите зърна.

Според православната традиция, в навечерието на Рождество е прието да се отказва храна до края на поста.
Самата традиция е да се пости „до първата звезда“ е свързана с преданието за появата на Витлеемската звезда, която възвестява раждането на Христос, но това не е записано в устава на църквата.

След поста е прието да се започва с накиснати зърна на пшеница в мед и плодове.

При католиците традиционен строг пост в навечерието на Рождество не е задължителен.

Прието е вечер семейството да се събере на тържествена трапеза с постни ястия. Преди да започнат храненето се чете откъс от Евангелието за раждането на Исус Христос.

В източноевропейските страни съществува обичай да се разчупват на тази трапеза рождествени хлябове.

След свършването на семейната трапеза вярващите  отиват в църквата на вечерно богослужение посветено на празника на Рождество Христово.