Ставри имаше откровение:

– Господ три пъти  ще ти извести за предстоящата смърт.

Той се зарадва на това и започна да живее доставяйки си множество удоволствия, без да мисли за смъртта.

Минаха много години. Краката му отслабнаха. Гърбът му се приведе. И след всичко това той можеше да се придвижва само с патерици.

Малко след това загуби зрение, а после и слуха си.

Изгърбен, сляп и глух, той продължаваше да живее толкова безгрижно и безумно, както и от отнапред.

Един ден му се яви ангелът на смъртта, за да го отведе от този свят.

– О, Господи, ти обеща, че ще ме предупредиш за приближаващата смърт, а тя дойде внезапно, – извика недоволно Ставри.

– Как внезапно? – каза ангелът на смъртта. – Нима Господ не ти извести , че съм вече наблизо?

– Не, – възмутено реагира Ставри, – абсолютно нищо не ми е казал.

– Виж, – каза ангелът на смъртта, – Той те изгърби и лиши колените ти от стабилност, след което ти започна да ходиш с патерица. След това пак ти напомни за мен, като сложи пръста Си в очите ти и зрението ти се влоши. Накрая се докосна до ушите ти и ти загуби слуха си.

– Но аз мислех, …..

– Господ е изпълнил това, което е обещал, но ти не си обърнал внимание на Неговото откровение. Сега е време да дойдеш с мен.

Господ по един или друг начин предупреждава всички за наближаващата смърт, но много хора остават безразлични към тези предизвестия. Такива хора обикновено си казват:

– Има време, сега ще се забавлявам.

– Смъртта никого не подминава. Колкото повече живее човек, толкова тя е по-близо до него, – беше го предупредил приятелят му Пламен, когато Ставри се похвали с откровението, което имаше от Господа. – Смъртта взима млади и стари, готови и неподготвени, праведни и грешни.

– Това е страшно, – възкликна Ставри.

– От тук започва вечността, – продължи да разяснява на Пламен. – След смъртта се оттегляме към вечно блаженство, изпълнено с радост и веселие или непрестанно мъчение, където има само плач и „скърцане със зъби“.

– Това е страшно, – повтори Ставри, – но аз още не съм готов.

– Какво си правил до сега през целия си живот? – смъмри го Пламен. – Няма връщане назад. или ще царуваш с Христос и неговите светии, или ще страдаш вечно със сатана и падналите ангели.

„Ех да имах още малко време, – помисли си със съжаление Ставри“.

Но времето му бе изтекло между безотговорност, разхайтеност и незачитане на Бога.
Жалко, ….

Научните изследвания показват, че мозъчните отдели, отговорни за самоконтрола, не се развиват при хората до юношеството.

Ето защо, когато казваме, дори на 7-годишно дете: „Спри да риташ това“, то не може да спре и това е нормално.

Самоконтролът е дълъг и отнемащ време процес. Но, за съжаление, много родители не разбират това.

Едно скорошно проучване потвърди, че 56% от родителите вярват, че техните деца под тригодишна възраст трябва да устоят на изкушението да направи нещо забранено. Въпреки че всъщност бебетата не могат да направят това до 3.5-4 години.

Ние трябва да помним, че децата не винаги могат да контролират своите импулси, защото мозъка им все още не е развит и да се отнасяме към всичко това много по-спокойно.

Самият псевдоним означава, че този човек е имал див и безразсъден характер.

Той имал репутацията на честен човек, герой от войната, разузнавач и съдия изпълнител.

По-голямата част от живота си Хикок прекарал, борейки се против престъпленията и несправедливостите.

Но същевременно е бил запален играч, буквално фанатик на картите. Особено много предпочитал покера.

Когато виждал, че го лъжат, Бил изваждал ножа и пистолета си и призовавал измамника на дуел, като казвал: „вземи банката“.

За съжаление , Хикок бил убит по време на една партия на покер. Той въпреки своите навици седнал с гръб към вратата и група конспиратори, които се прокраднали незабележимо, го убили с директен изстрел в главата.

Смъртта настъпила мигновено. В ръката си тогава държал комбинация от два аса и две осмици, която влязла в речника на покера като „ръката на мъртвеца“.

Говори се, че Хикок имал много врагове, включително и генерал Джеймс Лейн. Срещу него Бил се борел, настоявайки за премахването на робството в южната част на страната.

Миналата седмица започна еврейският месец елул – месецът на разкаянието. Милиони евреи по света се подготвят духовно за еврейския празник на Новата година Рош Хашана.

Според еврейската традиция, за да започне Новата година от нулата, човек трябва да се разкае за несправедливите дела, извършени през изминалата година. Как точно искат прошка?

Всичко започва с азбуката.

По време на еврейския месец елул много юдеи се събуждат, за да изрекат специални молитви, наречени Слихот, סליחות , което означава „прошка“.

По този начин те изразяват съжаление за всички грехове, извършени през изминалата година.

Молитвата включва списък на греховете и престъпленията, записани по азбучен ред: алеф, бет, гимел т.н., за да се помнят по-лесно. Задачата на Слихот е да промени поведението на евреите през следващата година.

След като изброят греховете си по азбучен ред, те преминават към хваление на Господа – също по азбучен ред! Едно от най-известните песнопения на елул се нарича Адон хаСликхот (Господар на прошката).

В него се назовават ​​22 различни свойства на Бога от Алефа до Тав (А-Я).

Ето ви първата строфа:

אדון סליחות – א „произнася се: Адон хаслихот – „Господар на прошката
בוחן לבבות – ב „Бохен левавот – “Изпитващ сърцата“
גולה עמוקות – ג“Голе амукот – „Разкриващ дълбочините“
דובר צדקות – ד „Довеч цедакот – „Изричащ справедливости“

От отдела за защита на животните в Мубай, Индия,, се получило съобщение за тайнствени бездомни кучета в син цвят.

Оказало се, че причина за този цвят на животните е местната река. В нея няколко предприятия изливат химичните си отпадъци.

Тази вода отдавна е забранена за използване от хора, но на бездомните кучета, за съжаление, това не може да се обясни.

Животните плуват в тази вода и я пият. Тези, които са били бели преди сега имат син отенък.

Предприемат се мерки, да се забрани на предприятията да изливат тази опасна химия в реката.