В Пенанг се намира музей на фотоапарати. Той е открит на 31 август, 2013 и е станал популярна забележителност за много туристи и пътешественици. Голям брой добри отзиви за този музей са написани в социалните мрежи.
Не отминавайте този музей, там има указател, а на входа е поставен голям макет на старинен фотоапарат.
Тук е царството на камерите малки и големи, модерни и ретро, ​​играчки и истински …
Площта, която заема музея е малка, само два етажа. На приземния етаж е разположена фотоизложба, магазин за подаръци и кафе в далечния ъгъл на залата.
Има стълбище, което води по стената нагоре. Всички експонати са ярки и интересни.
Вторият етаж е платен. Там можете да видите най-древните модели камери, събрани от цял ​​свят, някои са на повече от 100 години и цифрови модели, които могат да съхраняват снимки на дискета.
Повечето апарати могат да работят.. На втория етаж има тъмна стая, където се проявяват ленти и се копират снимки.
Експозицията на музея е малка, отнема 30-40 минути да се разгледаа. Тук понякога идват ученици на екскурзия, запознават се с фотографската техника и историята на фотографията.

През 1989 г. земетресение с магнитут 8,2 бала почти изтрило от лицето на земята Армения. За по-малко от 4 минути загинали повече от 30 хиляди души.
По време на този кошмар и пълен хаос един мъж оставил жена си у дома, като ѝ осигурил безопасност и се втурнал към училището, където бил синът му.
Когато стигнал там, той видял, че зданието е разрушено до основи. Като се оправил от шока, си спомнил обещанието, което дал на сина си, че каквото ѝ да му се случи, той ще му дойде на помощ.
Сълзи напълнили очите му. Той гледал към купчината натрошени камъни на мястото, където някога е било училището. Всичко изглеждало съвсем безнадежно, но обещанието, което бил дал на сина си отново се върнало в съзнанието му.
Той си спомнил къде водел сина си всяка сутрин, разположението на класната му стая. Тя трябвало да се намира от дясно, отзад на сградата. Той се хвърлил натам и почнал да размества камъните.
През това време дошли други родители, покрусени от мъка, които със отчаяние стенели:
– Синът ми…… дъщеря ми ….
Някои хора от добри подбуждения се стараели да отдръпнат съкрушените хора от развалините, като ги убеждавали:
– Твърде късно е. Те са мъртви. Не можете да им помогнете! По-добре се приберете по домовете си! Бъдете реалисти, тук нищо не можете да направите!
Бащата на момчето се обръщал към всеки от родителите:
– Ще ми помогнете ли?
И продължавал да размества камъните, за да се добере до сина си.
Появил се и началникът на пожарната и се опитал да прогони всички от останките на сградата, обяснявайки:
– Сега навсякъде могат да избухнат пожари, взривоопасно е. Не се излагайте на риск. Ние ще се погрижим за всичко. Вървете си в къщи!
В отговор на това бащата се обърнал към пожарникара:
– Ще ми помогнете ли?
След това смело продължавал да изхвърля каманите настрани, за да се убеди, че синът му е жив или мъртъв. Копал 8 часа, 12 часа, 24 часа, тридесет и шест часа … накрая избутал един голям камък и чул гласът на сина си. Бащата го повикал по име и чул:
– Татко! Аз съм татко! Казах на другите деца, да не се безпокоят. Казах им, че ако ти си жив, ще ни спасиш. Нали бе ми обещал: „Каквото и да се случи, винаги ще дойда да ти помогна!“ И ти го направи татко!
– Как сте там? – попитал бащата.
– Останахме 14 от 33, татко. Всички сме уплашени, гладни и жадни. Всички те чакахме. Когато зданието се срути, се образува ниша, която ни спаси.
– Хайде, синко, излизай!
– Не, татко! Нека другите деца да излязат първи, защото зная, че ти при всички случаи ще ме спасиш. Каквото и да се случи, ще ми дойдеш на помощ!

На самия връх на Айфеловата кула се намира тайна стая. Тя принадлежи на Густав Айфел, инженерът, който е създал тази кула.
През 1890 г., година след откриването на кулата, Френският писател Анри Жирар казал, че Густав Афел е бил „обект на всеобща завист“ сред жителите на Париж.
Според Жирар, тази завист не била предизвикана от славата, която придобил Густав, като създадел на кулата, нито от състоянието, което тя му донесла. Завистта била предизвикана  от стаята на върха на Айфеловата кула, която му принадлежала.
До тази стая достъп имал само Айфел. В нея били канени много важни гости на Париж. Най-знаменития от тях е бил Томас Едисон.
Според слухове, Айфел получил няколко привлекателни от финансова гледна точка оферти от хора, които искали да прекарат една нощ в тази стая.
Тази стая в продължение на много години е бил затворена, но наскоро бе открита за обществеността. Днес там се намират восъчните фигури на Айфел и Едисон. Тези фигури, които са много сходни с техните реални модели, изобразяват сцена, в която Айфел и дъщеря му Клер посрещат Едисон.
На Айфеловата кула са изписани имената на 72 учени и инженери, които са участвали в създаването ѝ.

Темата за тоалетните на Запад предизвиква боязън и срам или я свързват с хумор.
За милиони хора в развиващите се страни, това не е причина за смях, а проблем свързан с нехигиеничните условия на живот.
Хора живеещи при различни условия, разрешават ежедневните си проблеми по необичаен начин.
Днес ще ви разкажа как е устроена една тоалетна в Япония, в която е приято да влезеш.
Еико е на 61 години и живее в Токио.
Тъй като тоалетната в универсалния магазин се намира близко до домовете, жените често идват тук, когато правят покупки в магазина.
В детството на Еико обществените тоалетни не били много чисти, а сега в тази, която тя поддържа, ухае приятно и се чува ненатрапчива хубава музика.
В дамската стая, която е до тоалетната, жените могат да си заредят телефоните, да погледат телевизия и да си направят масаж на краката.

Никофор и Драгой почти всека вечер се срещаха пред шахматната дъска. Това се беше превърнало като своеобразен навик и за двамата. Играеха много добре и бяха почти равностойни. Поделяха си победите и загубите.

Тази вечер бяха изиграли само две партии, но бързо загубиха интерес към играта. Проблемите, които ги бяха притиснали през деня и мислите свързани с тях, ги разсейваха и двамата бъркаха постоянно.

Никифор бутна фигурите и се засмя:

– Стига, и двамата не мислим! Ще донеса нещо да се почерпим.

След малко се върна с бутилка червено вино и две чаши. Двамата дълго стояха и мълчаха пред пълните чаши

Накрая Драгой отпи от чашата си и каза:

– Може би си чувал за Турчина?

– Да, – потупа с длан коляното си Никифор. – Бил е конструиран от Волфганг фон Кемпел през 1769 г., но това по-скоро е било прикритие на истински шахматист, който е играел с желаещите.

– А знаеш ли, че през 70 години на 19 век се появил във Великобритания автомат „Мефисто“, – продължи съвсем сериозно Драгой,- конструитан от Чарлс Гъмпел. За разлика от Турчина, той нямал скрит оператор и бил управляван от разстояние с електромеханични средства.

– А чу ли за доктор Фикс? – попита Никифор.

– Да , но доктор Фикс е механична кукла, – засмя се Драгой, – и познава тайните на шахмата така, все едно тази игра е измислена от нея.

– Навлекли му бяха оранжев костюм, зелена папионка и син цилиндър, – допълни Никифоров. – Пак беше на панаира и приканваше желаещите да изиграят една партия шах с него само срещу четири лева.

– Ха-ха-ха-ха, – смехът на Драгой изпълни стаята.-  Видях го как малниеностно се разправяше с противниците от мъжки пол, но с дамите беше истински кавалер и оставяше те да го победят.

– Е, това го превърна в знаменитост – леко се усмихна Никифоров.

– Чух, разправят, че това панаирно представление няма да продължи дълго, – каза Драгой.- Разказваха, че Михо, побеснял. Нахалната кукла го победила само с пет хода. Михо извадил пистолет, този дето му бяха дали, нали е пъдарин и преди някой да успее да го спре, стрелял право в гърдите на куклата. Гърмежите уплашили присъстващите, а Михо изчезнал.

– Аз бях там, – каза Никифор, – След като успяхме да изтеглим куклата отзад в стаята видяхме, че от дупката, където бе минал куршумът се появи струйка кръв. Някой дръпна едно лостче отстрани и доктор Фикс се отвори като съркофаг.

– Навярно вътре е бил трупът на истинският шахматист, който е играел? – попита Радой загадъчно.

– Да, това беше Симо, – каза Никифор, – който за да издържа семейството си, приел да участва в тази шмекерия.

– Намерили ли са му добър заместник? – попита Радой.

– Не! Рачо го замести, но той не е толкова добър – каза Никифор.

– Е, доктор Фикс ще залезе като атракция на панаирите, – махна с ръка Радой.